Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

"Базовият сценарий, който е и най-вероятният в момента, е дълбока рецесия от средно 3-4% в региона през 2020 г. България би била някъде около средата", прогнозира Ричард Грийвсън

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

6513 прочитания

"Базовият сценарий, който е и най-вероятният в момента, е дълбока рецесия от средно 3-4% в региона през 2020 г. България би била някъде около средата", прогнозира Ричард Грийвсън

© The Vienna Institute for International Economic Studies (wiiw)


Визитка

Ричард Грийвсън е заместник-председател на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw, координатор на екипа за анализи по държави и експерт за Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция. Фокусът му е насочен към макроанализи на страните в Централна, Източна и Югоизточна Европа и икономическо прогнозиране. Завършил е икономика, международни изследвания и история. Преди wiiw работи като директор в екипа за развиващи се европейски държави във Fitch Ratings, с акцент върху Балканите и ОНД. Преди това е бил регионален мениджър и главен анализатор за Германия и Полша в европейския екип на Economist Intelligence Unit.

В средата на март wiiw публикува ревизираната си прогноза за икономиките на Централна и Източна Европа, според която в най-лошия сценарий разпространението на коронавируса в региона ще понижи ръста на БВП от 3.1% до 1.6% през 2020 г., а за реално възстановяване може да се говори чак в средата на 2021 г., когато се очаква ваксина. По време на представянето на анализа обаче стана ясно, че анализаторите вече приемат "най-лошия сценарий" за оптимистичен.

Какво ви накара да промените очакванията си за региона в рамките на дни и да понижите числата в прогнозата си?

Първоначално имахме най-добър, базов и най-лош сценарий, но започнаха новините за разпространението на вируса в Европа, особено в Италия. Правехме ревизии непрестанно. Бързо стана ясно, че само най-лошият ни сценарий е по някакъв начин реалистичен. Според него всяка държава ще премине през рецесия сега, но вирусът е ограничен в рамките на 6-8 седмици при презумпцията, че всички държави последват примера на Италия и Китай и бързо спрат икономическия живот. Условие е и значителна фискална и монетарна реакция от правителствата. Така икономиките ще минат през дълбока рецесия през първата половина на годината, но ще фалират малко бизнеси, банките ще останат здрави и през втората половина на 2020 г. икономиките ще наваксат. Това все още е възможно. Големият въпрос е колко бързо ще се разпространи вирусът в ЦИЕ.

Виждате ли реакцията, която бихте очаквали, за да се сбъдне оптимистичният сценарий?

Отчасти. Икономическите мерки към момента са доста силни в Западна Европа, което е от значение за Източна Европа. По отношение на ограничаване на разпространението - още е рано да се каже.

Въпросът е колко бързо икономиката може да се върне към нормалното след облекчаването на рестриктивните мерки. Според мен до голяма степен зависи от тестването - колко бързо и ефикасно може да се тества населението. Ако бъдат изолирани за две седмици всички с вируса, останалата част от икономиката може бързо да се върне на работа. Но към момента Европа не тества масово. Цената е фактор. Знаем, че Франция и Германия могат да заделят огромни ресурси за тестове, медицинско оборудване, но страните от ЦИЕ не могат.

И затова е важно какво се случва на ниво ЕС, особено за по-бедни държави като България. Здравната система ще бъде поставена под огромно напрежение. Малки и средни фирми бързо ще изгубят приходите си, а не разполагат с много ликвидност, за да издържат дълго без клиенти и поръчки. За да се реши проблемът, или държавата трябва да тегли големи заеми и да генерира бюджетен дефицит, или ЕС трябва да се намеси и да прехвърли пари на бедните страни членки като България. Тук роля има и ЕЦБ, която трябва да държи доходността по държавните облигации ниска, за да могат страните да разпределят бързо ресурси чрез заеми, облекчения за безработни и други мерки. Не само за държави от еврозоната, а всички страни, които, грубо казано, оперират в региона на еврото, включително България.

Кои са факторите, които определят дали една икономика ще мине през кризата леко или тежко?

За региона са важни три фактора. Първо - капацитетът на местната здравна система. Колкото по-слаба и неподготвена е тя, толкова по-рестриктивни мерки се налагат върху икономиката, за да се ограничат разпространението и колапсът на системата. Второ е фискалното пространство - германската икономика например може да тегли заеми колкото иска, пазарите ще са благосклонни. Страната може да подпомага бизнеса и хората дълго време. Трето е доколко местната икономика е зависима от определени сектори - като туризма за Хърватия, Албания и Черна гора или енергетиката за Русия.

Дори и бавно да се върнем към нормалния икономически ритъм, туризмът няма да се възстанови бързо. Хората ще са предпазливи, а и вече са загубили пари. Няма да рискуват да планират почивки веднага.

Как изглежда сега прогнозата ви?

Базовият сценарий, който е и най-вероятният в момента, е дълбока рецесия от средно 3-4% в региона през 2020 г. България би била някъде около средното. Най-лошият сценарий трудно е да се остойности, но ще е по-лошо от финансовата криза, тук говорим за депресия, подобна на 30-те години. Това е при условие, че вирусът продължи да се разпространява, здравните системи са напълно затрупани, поради което рестрикциите се налагат за по-дълъг период от време. Правителствата няма да могат да теглят повече от финансовите пазари, фискалната политика ще трябва да бъде затегната, което допълнително ще изостри рецесията. Много фирми фалират, включително големи компании. И оттам всичко това се превръща в самоподдържащ се цикъл, дори и броят на случаите да започне да намалява. Тук говорим за икономически спад от -5% за по-богати страни в региона като Чехия и до -15% за по-бедни като Украйна.

Има ли риск кризата да зарази и финансовата система, подобно на 2007-2008 г.?

Банките са по-добре подготвени сега. Лошите кредити в региона са ниски, банките имат провизии. Въпреки това, ако кризата се проточи и имаме дълбока рецесия, част от бизнеса ще фалира и тогава сметките на банките могат бързо да се променят. Те не могат да поемат неограничени загуби. Затова ролята на ЕЦБ е важна. Един от проблемите по време на предходната криза беше, че банките в ЦИЕ нямаха достъп до ликвидност. Регионът беше оставен да се спасява относително дълго време. Ако кризата се проточи, ще трябва да има по-бърза реакция в помощ на банките от ЕЦБ. Но не бих казал, че трябва да се притесняваме за тях в момента.

Кои сектори са изправени пред по-голям риск да не оцелеят следващите месеци - най-тежката част от кризата?

Основният фактор не е толкова секторът, колкото големината на компанията. Малки и средни компании нямат резервите да издържат 2-3 месеца без дейност. Няма да се справят без правителствена подкрепа. Определящо е доколко един бизнес може да измести дейността си онлайн. Тези бизнеси и икономики, където дигитализацията е напреднала, ще преминат през следващите месеци по-леко. Лидер в това отношение е Естония, където бизнесът и правителството са много силни в дигитализацията и ще се адаптират по-лесно.

Какво означава това за индустрията, където страните членки са свързани в общи вериги за доставки из цяла Европа?

Промишленото производство първо ще поеме удара. Към момента все още нямаме актуални данни, но първите такива за февруари и март вероятно ще покажат драстичен спад в Европа. Първоначално шок дойде от страна на предлагането - части за индустрията не пристигат или се бавят от Китай и Азия. Заводът на Fiat Chrysler в Сърбия трябваше да затвори още преди шока от страна на предлагането. След това случаите започнаха да растат в Италия, която е ключова за икономиките в Югоизточна Европа. Доставки се бавят навсякъде.

От друга страна, промишленото производство може да е и сред първите сектори, които да се възстановят. Вече виждаме заводи в Китай, които бавно се връщат на работа. Европейските заводи, които имат нужда от части и оборудване от Китай или продават на азиатския пазар, първи ще отчетат ръст.

Повечето държави реагират на вируса с внушителни по размер мерки, за да ограничат негативните последствия за икономиката в краткосрочен план. Виждате ли рискове в дългосрочен?

Фискалната политика е ключова в момента. Предизвикателството е ресурсите да са насочени там, където има нужда от тях, а не просто да се хвърлят безцелно пари. Големите компании ще се справят. Средствата трябва да са насочени към малки и средни фирми, хората, останали без работа - тези, които са финансово здрави, но нямат резерви. Също така здравната система трябва да е максимално добре финансирана.

Правителствата ще генерират огромни бюджетни дефицити в среда с нулев икономически растеж. Не е изключено публичният дълг да скочи с 50%. При условие че се върнем към нормалния ритъм на икономиката догодина и дефицитът е еднократен, страните ще успеят да го изплатят с растяща икономика. Ако се управлява внимателно, публичният дълг няма да се удвои и да остане висок за неопределен период от време. Но се притеснявам, че точно това ще се случи. Че ни очакват години със слаб ръст на БВП, а правителствата няма да успеят да свият дефицита. Често това, което наблюдаваме в такива ситуации, е еднократно рязко увеличение на размера на държавните разходи, което след това трудно се понижава. И на финала ще сме с много по-сериозен проблем със задлъжнялостта, отколкото имахме преди. Икономиките от ЦИЕ нямат капацитет да генерират силен растеж вече. Предвид демографските тенденции и производителността няма да е лесно да се свие дългът, което ще ограничи допълнително фискалната политика в бъдеще. Но не мисля, че това трябва да е повод за притеснение през следващите 6 месеца. Правителството трябва да направи, каквото се налага.

Интервюто взе Лилия Игнатова

Визитка

Ричард Грийвсън е заместник-председател на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw, координатор на екипа за анализи по държави и експерт за Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция. Фокусът му е насочен към макроанализи на страните в Централна, Източна и Югоизточна Европа и икономическо прогнозиране. Завършил е икономика, международни изследвания и история. Преди wiiw работи като директор в екипа за развиващи се европейски държави във Fitch Ratings, с акцент върху Балканите и ОНД. Преди това е бил регионален мениджър и главен анализатор за Германия и Полша в европейския екип на Economist Intelligence Unit.

В средата на март wiiw публикува ревизираната си прогноза за икономиките на Централна и Източна Европа, според която в най-лошия сценарий разпространението на коронавируса в региона ще понижи ръста на БВП от 3.1% до 1.6% през 2020 г., а за реално възстановяване може да се говори чак в средата на 2021 г., когато се очаква ваксина. По време на представянето на анализа обаче стана ясно, че анализаторите вече приемат "най-лошия сценарий" за оптимистичен.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    anned avatar :-|
    Angel Nedev

    За мен изводът е един: Сталинската ни система за сега действа много добре: Колкото по - малко тествани, толкова по - малко установени!
    Ако бъдат тествани 3 (три?!) милиона БГ, представяте ли си само за миг какво ще стане?!
    Отговора го знаят вече и второкласниците!
    Така, че идеята на управляващите, според мен, е съвсем друга ....

  • 2
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Ау, какво откритие! Щяло да има рецесия.
    Тя бе тръгнала още преди епидемията, вие сега я прогнозирате.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK