Правителството ще тества пазара с петгодишни ДЦК за 200 млн. лв.

Последно същата емисия беше предложена в началото на февруари, когато бе постигната рекордно ниска -0.14% доходност

Финансовият министър Владислав Горанов би трябвало да няма проблем да пласира сравнително малката емисия дълг
Финансовият министър Владислав Горанов би трябвало да няма проблем да пласира сравнително малката емисия дълг    ©  Надежда Чипева
Финансовият министър Владислав Горанов би трябвало да няма проблем да пласира сравнително малката емисия дълг
Финансовият министър Владислав Горанов би трябвало да няма проблем да пласира сравнително малката емисия дълг    ©  Надежда Чипева

Министерството на финансите ще опита да пласира дълг за пръв път от въвеждането на извънредното положение в страната. Това става ясно от съобщение на БНБ за предстоящ аукцион на 6 април, когато ще бъдат предложени петгодишни книжа с 0.01% фиксиран купон за 200 млн. лв. От същата емисия вече от началото на годината на два пъти успешно бяха пласирани по 200 млн. лв. от същата емисия. Ако и този път има инвеститорски интерес, общо емитираният дълг от България от началото на 2020 г. ще достигне 1 млрд. лв.

Термометър за настроенията

Емисията ще може да послужи като индикатор за сентимента на инвеститорите. При предишните аукциони бяха постигнати рекордно ниски доходности и при пет-, и при десетгодишните книжа, но това се случи преди разпространението на коронавируса в Европа. Сега консенсусните икономически очаквания са за рецесия в еврозоната и България, а мерките на правителствата за справяне с пандемията правят държавните финанси по-неустойчиви в дългосрочен план.

Все пак, при положение че няма съществени негативни развития в следващите дни, финансовото министерство не би трябвало да има проблем с пласирането на дълга, макар и може би при по-висока доходност. На предишните два аукциона петгодишни книжа бяха изкупени основно от банки и пенсионни фондове при нива -0.11% през януари и -0.14% през февруари. Отрицателните стойности означават, че те реално си плащат, за да държат български дълг.

Котировките на българските десетгодишни книжа на международни пазари се понижават в последните дни, но доходността, макар и вече не на рекордно ниските нива около 0.13%, остава изключително ниска - 0.21-0.22%. Това означава и че поемането на дълг сега не би натоварило чувствително фиска.

С малко помощ от БНБ

На последния търг за петгодишни ДЦК коефициентът на покритие (превишението на подадените поръчки над предложеното количество) беше 1.7 пъти, а при десетгодишните падна дори до 1.3 пъти. Сега за засилен интерес откъм банките има и още един фактор - БНБ използва регулаторните си инструменти да ги принуди да върнат ликвидност в страната. Това води в последната седмица на покачване на депозитите на банките в БНБ с около 3.5 млрд. лв., а от централната банка очакват ефектът да достигне 7 млрд. лв. Свръхрезервите на банките в БНБ се облагат с -0.7% лихва, което прави за тях по-изгодно при наличие на ДЦК на пазара да вложат пари в тях, за да намалят разходите си по управление на излишната ликвидност.

Затова и пласирането на такава малка сума едва ли ще е трудност. По-сложна би била задачата, ако правителството реши да търси повече средства, примерно за да финансира по-мащабни мерки за подпомагане на пострадалите от ограниченията хора и бизнеси. Тогава вече към изсмукването на ликвидност от банките ще трябва да се подхожда и по-внимателно, тъй като и те предстои да бъдат ударени от кризата.