Коронабюджет 2020: дефицит 3.5 млрд. лв. и нов лимит на дълга 10 млрд. лв.

Дефицит 3.5 млрд. лв., лимит за нов дълг 10 млрд. лв. и 6 млрд. лв. по-малък БВП спрямо прогнозираните 126.8 млрд. лв. през есента. Това са част от важните параметри, които ще претърпят корекция в бюджет 2020, след като правителството гласува в понеделник на извънредно заседание той да бъде ревизиран.

В момента държавните финанси са планирани с балансирано салдо, т.е. разходите трябваше да са равни на приходите, а лимитът на нов дълг е определен на 2.2 млрд. лв. Тези сметки обаче са правени при очаквания за реален растеж на БВП от 3.3% и цена на петрола 57.8 щатски долара за барел. Финансовият министър Владислав Горанов обясни, че експертите му са изготвили нови три сценария за развитие на икономиката тази година като най-оптимистичният е за малък, под 1% ръст на БВП, а най-песимистичният е за спад на БВП от 3%. Очакванията са за ръст на безработицата с около два пункта (при 4.1% към последно тримесечие на 2019 г.). Горанов посочи, че това са предварителни оценки и всичко зависи от това колко дълго ще продължат ограниченията, свързани с медицинската част от кризата. По думите му не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика на правителството.

От представените данни става ясно, че номиналният размер на очаквания БВП е преизчислен с около 6 млрд. лв. надолу на 120.689 млрд. лв. За сравнение - статистиката отчете 118.669 млрд. лв. БВП през 2019 г., т.е. ведомството на Владислав Горанов очаква въпреки кризата около COVID-19 и растящите предупреждения за рецесия в еврозоната българската икономиката да порасне поне номинално с над 1 млрд. лв. Все още не е публикуван проектът и мотивите към него, за да стане ясна логиката на допусканията.

Пак по думите на Горанов новият бюджет е основан на песимистичният сценарий, при който очакваните приходи са с 2.44 млрд. лв. по-малко. Трансферът на държавата към държавното обществено осигуряване ще се увеличи с 1.43 млрд. лв. - милиард за мярката 60/40 за субсидирана заетост и 430 млн. лв. за компенсиране на очакваното неизпълнение на приходите от осигуровки. Министерството на финансите залага неизпълнение на всички основни данъци - ДДС, акцизи, корпоративни и данъци върху доходите на физическите лица.

"Причините за прогнозираното неизпълнение на приходите са комплексни - външни и вътрешни фактори - като те ще допринесат за намаляване на вътрешното потребление, свиване на износа и вноса, по-ниска от планираната заетост, промени в допусканията за цената на суровия петрол и курса на щатския долар и др.", се посочва в съобщението на правителството като очакванията са проекта за нов закон за бюджет 2020 да бъде качен във вторник на сайта на парламента.

Сумарно дефицитът е заложен да е 2.9% от прогнозния БВП, което, ако се реализира, би оставило страната в рамките на маастрихтските критерии. Това би било важно имиджово предвид усилията за влизане в ERM II, макар вече Европейската комисия да сигнализира, че ще е гъвкава спрямо нарушенията на бюджетните правила вследствие на пандемията и мерките за справянето с нея.

Драстично по-високият таван на дълга се обяснява с възможността икономическото развитие да е по-негативно от разчетеното. Така сумата 10 млрд. лв. не означава непременно поемане на такъв дълг, а картбланш на финансовия министър при необходимост и условия на пазарите да емитира ДЦК в тези граници. Горанов заяви, че на първо време са нужни 4.2 млрд. лв., с които да се покрие новия дефицит и операциите по капитализиране на ББР със 700 млн. лв. Останалата част ще се активира само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране. "Разглеждаме всички опции, подготвяме се и за вътрешен, и за външен дълг", каза министърът като допълни, че правителството ще разгледа всички варианти "но не на всяка цена".

* Текстът е допълнен