Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 7 апр 2020, 16:33, 5504 прочитания

С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите

Търговците смятат предложението за непазарно, ще изисква време и инвестиции, няма да има ефект и обслужва интересите на сивия сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проект на постановление на Министерския съвет, изготвен по предложение на земеделското министерство, предизвика остра реакция на търговските вериги в страната. Идеята е в хипер- и супермаркетите да се отделят изцяло нови пространства само за български хранителни продукти, които да не са по-малко от половината търговска площ, на която се продава съответната група храни. Изискването няма да засяга малките магазини. Целта е в условията на икономическите затруднения, предизвикани от коронавируса, повече български малки производители да имат достъп до веригите.

Според сектора с предложението държавата директно се намесва в търговски и пазарни взаимоотношения, което ще позволи на сивия сектор да се възползва от извънредното положение. Промените изискват и нови инвестиции, промяна на договори и нарушаване на и без това затруднените вериги на доставка. Така крайният резултат може да отнеме месеци и до доведе до по-високи цени. Освен това през последните години повечето вериги засилиха предлагането на български стоки, като при някои от продуктовите групи те са между 50 и 75% от всички предложения. Идеята идва и само две седмици след като парламентът се опита да прокара текст за регулиране на цените на стоки и услуги на бизнеса. След вето на президента той отпадна.


Проектодокументът съдържа един-единствен член, според който:
  • В търговските обекти задължително трябва да се обособят места, в които се предлагат "само продукти, произведени на територията на Република България".
  • Следва подробно описание на групите стоки, за които се отнася изискването: мляко и млечни продукти; месо и месни продукти; брашно; хляб; яйца и яйчни продукти; масла и мазнини; картофи и кореноплодни; зеленчуци и плодове - сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, сокове; конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид.
  • Местата за продажба трябва да бъдат с площ "не по-малка от половината от търговската площ, на която се продават съответните групи храни, и да бъдат обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганата продукция е българско производство".
  • От производителите "не могат да бъдат изисквани никакви плащания, във връзка с предлагането за продажба на тяхната продукция, както и продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени освен с изричното им писмено съгласие".
  • Посочено е още едно условие - предлаганите групи храни трябва да се закупуват директно от производители в областта, където се намира съответният търговски обект, или до 200 км от областния център.
  • Алинея трета от проектопостановлението изисква "заплащането на закупените групи храни да се извършва в 14-дневен срок от предаването им от производителя на търговеца".
Постановлението се приема във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, посочва проектът, а контролът по изпълнението му се възлага на Българската агенция по безопасност на храните. Предвижда се то да влезе в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник и да се прилага до 31 декември 2020 година. Документът е разпратен до веригите за становище.

Спорната идея за присъствието на български продукти в супермаркетите е част от пакет мерки на земеделското министерство, с които ведомството се опитва да увеличи производството и търговията с произведени в страната храни, включително от дребните производители. В последните дни ведомството въведе помощ de minimis за кланици, които изкупуват и реализират агнешко месо от български животновъди с до 500 животни. Подобна помощ се обсъжда и за сектор плодове и зеленчуци, от който настояват да се подпомага реализацията на тази продукция в български преработвателни предприятия. Преди ден здравното министерство официално разреши функционирането на фермерските и кооперативни пазари при строги мерки за дезинфекция.

Веригите: Погазват се основните принципи на пазарната икономика



Проектопостановлението предизвика незабавна реакция на Сдружението за модерна търговия, което обединява едни от най-големите търговски вериги в страната. Според официалното становище на организацията (вижте пълния текст в прикачения файл) проектът погазва основните принципи на пазарната икономика.

Веригите смятат, че задоволяване на потребителско търсене на български стоки не може да става с регулации, а по естествен и пазарен път, като водещото за потребителите е цена - качество. Според тях ограничаването на промоциите директно вдига цените на храните. Около една трета от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително, посочват от сдружението.

Предложената регулация ще доведе до увеличени логистични разходи, преценяват от сдружението, защото разстоянието от 200 км е определено от локацията на търговския обект, а в същото време моделът на работа на търговските вериги стъпва на доставки до централен склад и последващо снабдяване на филиалите. Ще има нужда и от нови инвестиции и преструктуриране на търговските площи.

От търговските вериги припомнят, че редът за предлагане на нови продукти и навлизане на нови доставчици изисква представяне на общоприети международни сертификати, както и одити на производствените бази и на самите продукти. Това отнема време от няколко месеца и налага инвестиции от производители, които все още не работят с веригите.

Съществува и риск от невъзможност за осигуряване на нужните количества от производителите, а по-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните.

Според становището "най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България".

Добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече - те са получили и получават експортни възможности в много европейски държави, припомнят от сдружението. "Притискането" на техните продукти чрез административна мярка в полза на други производители не е справедливо и обезсърчава досегашните им вложения в иновации и производствени мощности, отбелязва становището. "Проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през задната врата", обобщават от организацията.

От сдружението смятат още, че проектът нарушава свободата на движение на стоки и че има всички белези на държавна помощ, която обаче подлежи на нотификация от ЕК.

КЗК се произнесе през 2017 г.

Това не е първи опит да се регламентира присъствието на български стоки в търговските вериги. През 2016 г. депутати от БСП внесоха предложения за изменение на Закона за храните, според които веригите трябва да продават определен процент продукти, произведени в България. Тогава Министерството на земеделието и храните изрази отрицателно становище по предложението, а идеята беше разбита от Комисията за защита на конкуренцията с решение от февруари 2017 г.

Според становището на регулатора идеята за минимален процент български продукти ограничава конкуренцията и създава географски бариери за свободното движение на стоки. Предложението е свързано с риск от излизане на някои чуждестранни доставчици, ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти. Освен това разпоредбата поставя в привилегировано положение не само българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно, смята КЗК.
Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20% лято 20% лято

Морският туризъм се потапя в най-тежкия си сезон, който в най-оптимистичния сценарий ще изпари половината приходи

29 май 2020, 325 прочитания

Трудното събуждане на трудовия пазар Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

29 май 2020, 354 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Земеделците ще могат да наемат безработни при облекчени условия

Обсъждат се още идеи за пренасочване на работници към сектора, а правилата за карантина в него са смекчени

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10