С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите

Търговските разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително, ако проектопостановлението влезе в сила, смятат от търговските вериги

С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите

Търговците смятат предложението за непазарно, ще изисква време и инвестиции, няма да има ефект и обслужва интересите на сивия сектор

Мара Георгиева
6602 прочитания

Търговските разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително, ако проектопостановлението влезе в сила, смятат от търговските вериги

© Георги Кожухаров


Проект на постановление на Министерския съвет, изготвен по предложение на земеделското министерство, предизвика остра реакция на търговските вериги в страната. Идеята е в хипер- и супермаркетите да се отделят изцяло нови пространства само за български хранителни продукти, които да не са по-малко от половината търговска площ, на която се продава съответната група храни. Изискването няма да засяга малките магазини. Целта е в условията на икономическите затруднения, предизвикани от коронавируса, повече български малки производители да имат достъп до веригите.

Според сектора с предложението държавата директно се намесва в търговски и пазарни взаимоотношения, което ще позволи на сивия сектор да се възползва от извънредното положение. Промените изискват и нови инвестиции, промяна на договори и нарушаване на и без това затруднените вериги на доставка. Така крайният резултат може да отнеме месеци и до доведе до по-високи цени. Освен това през последните години повечето вериги засилиха предлагането на български стоки, като при някои от продуктовите групи те са между 50 и 75% от всички предложения. Идеята идва и само две седмици след като парламентът се опита да прокара текст за регулиране на цените на стоки и услуги на бизнеса. След вето на президента той отпадна.

Проектодокументът съдържа един-единствен член, според който:

  • В търговските обекти задължително трябва да се обособят места, в които се предлагат "само продукти, произведени на територията на Република България".
  • Следва подробно описание на групите стоки, за които се отнася изискването: мляко и млечни продукти; месо и месни продукти; брашно; хляб; яйца и яйчни продукти; масла и мазнини; картофи и кореноплодни; зеленчуци и плодове - сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, сокове; конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид.
  • Местата за продажба трябва да бъдат с площ "не по-малка от половината от търговската площ, на която се продават съответните групи храни, и да бъдат обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганата продукция е българско производство".
  • От производителите "не могат да бъдат изисквани никакви плащания, във връзка с предлагането за продажба на тяхната продукция, както и продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени освен с изричното им писмено съгласие".
  • Посочено е още едно условие - предлаганите групи храни трябва да се закупуват директно от производители в областта, където се намира съответният търговски обект, или до 200 км от областния център.
  • Алинея трета от проектопостановлението изисква "заплащането на закупените групи храни да се извършва в 14-дневен срок от предаването им от производителя на търговеца".

Постановлението се приема във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, посочва проектът, а контролът по изпълнението му се възлага на Българската агенция по безопасност на храните. Предвижда се то да влезе в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник и да се прилага до 31 декември 2020 година. Документът е разпратен до веригите за становище.

Спорната идея за присъствието на български продукти в супермаркетите е част от пакет мерки на земеделското министерство, с които ведомството се опитва да увеличи производството и търговията с произведени в страната храни, включително от дребните производители. В последните дни ведомството въведе помощ de minimis за кланици, които изкупуват и реализират агнешко месо от български животновъди с до 500 животни. Подобна помощ се обсъжда и за сектор плодове и зеленчуци, от който настояват да се подпомага реализацията на тази продукция в български преработвателни предприятия. Преди ден здравното министерство официално разреши функционирането на фермерските и кооперативни пазари при строги мерки за дезинфекция.

Веригите: Погазват се основните принципи на пазарната икономика

Проектопостановлението предизвика незабавна реакция на Сдружението за модерна търговия, което обединява едни от най-големите търговски вериги в страната. Според официалното становище на организацията (вижте пълния текст в прикачения файл) проектът погазва основните принципи на пазарната икономика.

Веригите смятат, че задоволяване на потребителско търсене на български стоки не може да става с регулации, а по естествен и пазарен път, като водещото за потребителите е цена - качество. Според тях ограничаването на промоциите директно вдига цените на храните. Около една трета от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително, посочват от сдружението.

Предложената регулация ще доведе до увеличени логистични разходи, преценяват от сдружението, защото разстоянието от 200 км е определено от локацията на търговския обект, а в същото време моделът на работа на търговските вериги стъпва на доставки до централен склад и последващо снабдяване на филиалите. Ще има нужда и от нови инвестиции и преструктуриране на търговските площи.

От търговските вериги припомнят, че редът за предлагане на нови продукти и навлизане на нови доставчици изисква представяне на общоприети международни сертификати, както и одити на производствените бази и на самите продукти. Това отнема време от няколко месеца и налага инвестиции от производители, които все още не работят с веригите.

Съществува и риск от невъзможност за осигуряване на нужните количества от производителите, а по-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните.

Според становището "най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България".

Добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече - те са получили и получават експортни възможности в много европейски държави, припомнят от сдружението. "Притискането" на техните продукти чрез административна мярка в полза на други производители не е справедливо и обезсърчава досегашните им вложения в иновации и производствени мощности, отбелязва становището. "Проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през задната врата", обобщават от организацията.

От сдружението смятат още, че проектът нарушава свободата на движение на стоки и че има всички белези на държавна помощ, която обаче подлежи на нотификация от ЕК.

КЗК се произнесе през 2017 г.

Това не е първи опит да се регламентира присъствието на български стоки в търговските вериги. През 2016 г. депутати от БСП внесоха предложения за изменение на Закона за храните, според които веригите трябва да продават определен процент продукти, произведени в България. Тогава Министерството на земеделието и храните изрази отрицателно становище по предложението, а идеята беше разбита от Комисията за защита на конкуренцията с решение от февруари 2017 г.

Според становището на регулатора идеята за минимален процент български продукти ограничава конкуренцията и създава географски бариери за свободното движение на стоки. Предложението е свързано с риск от излизане на някои чуждестранни доставчици, ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти. Освен това разпоредбата поставя в привилегировано положение не само българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно, смята КЗК.

Проект на постановление на Министерския съвет, изготвен по предложение на земеделското министерство, предизвика остра реакция на търговските вериги в страната. Идеята е в хипер- и супермаркетите да се отделят изцяло нови пространства само за български хранителни продукти, които да не са по-малко от половината търговска площ, на която се продава съответната група храни. Изискването няма да засяга малките магазини. Целта е в условията на икономическите затруднения, предизвикани от коронавируса, повече български малки производители да имат достъп до веригите.

Според сектора с предложението държавата директно се намесва в търговски и пазарни взаимоотношения, което ще позволи на сивия сектор да се възползва от извънредното положение. Промените изискват и нови инвестиции, промяна на договори и нарушаване на и без това затруднените вериги на доставка. Така крайният резултат може да отнеме месеци и до доведе до по-високи цени. Освен това през последните години повечето вериги засилиха предлагането на български стоки, като при някои от продуктовите групи те са между 50 и 75% от всички предложения. Идеята идва и само две седмици след като парламентът се опита да прокара текст за регулиране на цените на стоки и услуги на бизнеса. След вето на президента той отпадна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    nzw34647112 avatar :-|
    nzw34647112

    Като замисъл е добре, има нужда да се подпомогнат по-малките местни производители и интересите им пред веригите да се защитят. Но идеята требва да се доизпипа. Производството не е разпределено равномерно из страната, нито пазарът. Например, повечето свинеферми са в Северна България, зеленчукопроизводството и консервната промишленост - в Южна; най-големият пазар е София и т.н.

  • 2
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Понеже комунистическата диктатура и нейната планова икономика приключи чудесно за всички нас, затова сега Мутрата-премиер и неговите калинки са решили да ни върнат обратно там. Наистина българското народо-население има къса и избирателна памет.

  • 3
    v_l avatar :-|
    v_l

    Кой идиот го измисли това?
    Питам като клиент!
    Ще ми пробутват само продукти на местната мафия. Защото да не мислите, че тия пространства в магазините ще са за дребния семеен производител. Боли го управлението за него. Важното е фирмите на наши и ваши да пробутват боклуците си със съответните протекции. Аз местния производител когато заслужава го стимулирам. Когато не си струва и да се спъвам в продуктите му, няма да ги купя.

  • 4
    marivan avatar :-|
    marivan

    Дано само не стане поредното "хубава работа, ама българска". Това е нещо, което отдавна трябваше да се направи, но постепенно и разумно, а не на юруш. В много западни, а и една южна държави е практика дори и закон определен процент от предлаганата продукция да е произведена в радиус от 200км от локацията на самия ритейл обект. повечето хора тук мислят и разсъждават от потребителска гледна точка,което е правилнои логично,това е същността на пазарната икономика, но веригите са особено безкрупулни към местните производители и условията, които им поставят задколисно са неизпълними!ако не променим това скоро всички в БГ ще сме касиери в лидл, шофьори в била или нещо подобно за жълти стотинки, а цялата им печалба ще изтича зад граница по безброй законни,но неморлани за всички нас начини. тези вериги се пазят безкомпромисно от властта с всяка приета точка регулираща бързооборотната търговия, време е и те да получат малко от онова лекарство.

  • 5
    iavorski avatar :-|
    iavorski

    До коментар [#4] от "marivan":

    Така както е написано предложението изобщо няма да се стимулират малките български търговци. Просто ще се подобрят условията за доставка и плащане на големите търговци имащи производствени бази в България / дори и да не са български /. Например - Нестле, Кока-Кола, Пепси, Милка. Мислиш ли че малък български производител на шоколадови продукти ще се пребори с Милка заради тази регулация?

  • 6
    marivan avatar :-|
    marivan

    да, няма как малкия производител да е конкуренция на Нестле, но то ако това е идеята - значи е доста извратена и ще ни върне пак в Държавно регулирана икономика. Според мен трябва да се направи нужното в тази появила се "извънредна" ситуация да се даде шанс на производителите да представят своята продукция по по-лесен и достъпен начин на крайните потребители. А ако крайния клиент реши да се възползва - то той ще купи защото е българско. Аз лично ако видя на зеленчуци, плодове и други пресни продукти, че са произведени в БГ ще предпочета да взема от тях - пак казвам само да не стане пак "хубава работа, ама българска".....

  • 7
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    Абсолютно съм против подобен извратен протекционизъм. Това е антипазарно! Комунистически кратуни управляват тази държава! Значи, ако вноса е по-евтин, аз трябва да си купя от стоката на местните мутри? Няма да стане!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK