Световната банка очаква българската икономика да се свие с 3.7% през 2020 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Световната банка очаква българската икономика да се свие с 3.7% през 2020 г.

"Мерките за социално дистанциране и карантината, в сила в страната от 13 март, както и прекъснатите глобални вериги за доставки, вече оказват своето влияние върху реалната икономика", пишат от Световната банка

Световната банка очаква българската икономика да се свие с 3.7% през 2020 г.

Ограничените мерки в подкрепа на местния бизнес може да удължат възстановяването в страната, прогнозира институцията

2908 прочитания

"Мерките за социално дистанциране и карантината, в сила в страната от 13 март, както и прекъснатите глобални вериги за доставки, вече оказват своето влияние върху реалната икономика", пишат от Световната банка

© Юлия Лазарова


Разпространението на COVID-19 и мерките, предприети за ограничаването на вируса, могат да доведат до спад на българския БВП с 3.7% през 2020 г., прогнозира Световната банка. Основните канали, по които се пренася икономическият шок, са чрез потреблението и външната търговия, която е силно свързана с развитието на епидемиологичната обстановка в Европа и еврозоната.

Подобно на други организации, Световната банка развива два сценария. Спад от 3.7% на БВП в България е част от базовия - в който ограничителните мерки (карантина, забраната за пътувания и затворените граници) бъдат премахнати до края на второто тримесечие на годината. Това ще позволи възобновяване на икономическата активност, която ще доведе до 3.9% ръст на БВП още през 2021 г. Тук спадът на БВП в Централна Европа и Балтийския регион е 1% през 2020 г., последван от бързо възстановяване от 5.6% през 2021 г.

Неблагоприятният сценарий, за който няма числа по държави, предвижда рецесията в региона тази година да достигне -2.5%, а през 2021 г. - икономически ръст от 5.9%. Тук усилията за овладяване на огнището обхващат и третото тримесечие на 2020 г. "Базовият сценарий става все по-малко вероятен, докато неблагоприятният изглежда все по-оптимистичен", предупреждават от Световната банка.

Рецесията в България

"Мерките за социално дистанциране и карантината, в сила в страната от 13 март, както и прекъснатите глобални вериги за доставки, вече оказват своето влияние върху реалната икономика", посочват от банката и цитират седмичния доклад на Агенцията по заетост, според който в третата седмица на март 16.6% от новорегистрираните безработни са от промишленото производство, 14.3% от търговия, 8% от хотели и ресторанти. Според експертите ограничените мерки в подкрепа на местния бизнес - най-известните от тях са 60% субсидия за заплати за работници в засегнатите предприятия и подкрепа за ликвидност чрез държавна банка - може да се окажат недостатъчни и да удължат възстановяването на реалния сектор.

Според сметките на банката няколко фактора ще поддържат растежа на средните заплати в страната въпреки рецесията - административното увеличение на минималната заплата в началото на тази година, по-високите заплати в публичния сектор и допълнителните възнаграждения от 1000 лв. за работещите на първа линия.

Очакванията на банката са, че бедността в страната ще нараства предвид загубата на работни места, нарастващата несигурност и възможният негативен ефект от по-високите минимални възнаграждения върху заетостта на по-нискоквалифицираните работници. Именно тази група е по-вероятно да пострада от загуба на доходи вследствие на карантината и прекъсването на икономическата активност, въпреки административното нарастване на възнагражденията.

Външните рискове пред българската икономика са свързани с външната търговия, две трети от която разчита на европейския пазар. Загубите за туризма пък зависят до голяма степен от това дали пандемията ще бъде удържана до началото на летния туристически сезон.

И докато досега международни институции обръщаха внимание на притеснително бързия темп на потребителско кредитиране в България, сега рискът е от натрупване на лоши кредити. Към края на 2019 г. делът им намалява, но "прогнозираната рецесия през 2020 г. може бързо да обърне тази тенденция", считат от банката.

Рисковете в Централна Европа

Разпространението на коронавируса вече прекъсна ключови вериги за доставки и добавена стойност в Централна Европа. Нарушението на икономически и бизнес връзки на Стария континент доведе до забавяне на доставките на междинни стоки вследствие на затваряне на граници и други ограничения, отбелязват от банката.

Експертите дават примери с няколко икономики от региона, които ще усетят относително по-силно кризата. Една от тях е Румъния, където фискалното пространство е ограничено от постоянните бюджетни дефицити, предизвикани от увеличаване на заплатите в публичния сектор, увеличаващите се държавни трансфери и ниския данъчен капацитет. В Хърватия, която вероятно е една от най-засегнатите държави в региона поради силната си зависимост от туризма, икономиката ще понесе удар и от земетресението в края на март - най-силното за последните 140 години.

Перспективите за ударно възстановяване през следващите години също не са добри заради структурни слабости в региона - като намаляващия дял на работоспособното население, демографските тенденции и емиграцията към Западна Европа. "Структурните реформи са ключови за подпомагане на растежа на частните инвестиции в средносрочен план", пишат експертите и допълват, че слабото външно търсене подчертава колко е важен фокусът върху развитие на местната производителност чрез инвестиции в човешки и физически капитал.

Разпространението на COVID-19 и мерките, предприети за ограничаването на вируса, могат да доведат до спад на българския БВП с 3.7% през 2020 г., прогнозира Световната банка. Основните канали, по които се пренася икономическият шок, са чрез потреблението и външната търговия, която е силно свързана с развитието на епидемиологичната обстановка в Европа и еврозоната.

Подобно на други организации, Световната банка развива два сценария. Спад от 3.7% на БВП в България е част от базовия - в който ограничителните мерки (карантина, забраната за пътувания и затворените граници) бъдат премахнати до края на второто тримесечие на годината. Това ще позволи възобновяване на икономическата активност, която ще доведе до 3.9% ръст на БВП още през 2021 г. Тук спадът на БВП в Централна Европа и Балтийския регион е 1% през 2020 г., последван от бързо възстановяване от 5.6% през 2021 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK