Спомняте ли си за онзи американски професор, чиито деца влетяха в стаята като урагани, докато той даваше интервю за BBC на живо? Случката стана вирусна в интернет и на нея бяха посветени стотици дискусии в социалните мрежи за живота на работещите родители.
Е, откакто една четвърт от световното население е под някаква форма на карантина заради разпространението на коронавируса, всички живеем във филма на американския професор. Защото, както пише Financial Times, в момента тече най-големият масов експеримент по дистанционна работа в света. А стотици хиляди семейства по света и у нас съчетават принудително отдалечената работа с грижата за децата и дома си. За тези без деца и в условия на социална изолация пък остава рискът от "прегаряне" заради непрекъснатото стоене пред компютъра.
Попитахме няколко семейства как изглежда home office-ът им в условията на корона криза: как успяват да балансират между работните си ангажименти и задачите по математика на децата си, какви са тревогите им в настоящата ситуация и как опитват да разпускат от напрежението (вижте отговорите им по-долу).
Организационният консултант Светослав Богатинов разказва пред "Капитал", че в домашната работа е много по-трудно да сложиш край на работния си ден, а редица изследвания показват (правени в извънкризисни времена - бел. ред.), че има тенденция хората, които работят отдалечено, да изпитват стрес, тревожност или невъзможност да спят в по-голяма степен от тези, които работят в офис. "Има различни интерпретации защо е така. От една страна, е това, че когато сме вкъщи, не можем да кажем кога ни свършва работният ден. От друга, че сме постоянно изложени на мобилни устройства. Интерпретацията, която аз намирам за вярна, е, че в социален контекст, на работното си място успяваме да смъкваме тази своя тревожност точно защото общуваме с други хора - виждаме усмивките на своите колеги. Виждаме, че и на други им е трудно. Виждаме, че нашите преживявания не са само наши. А вкъщи цялата болка, страх, депресия са си само наши", казва Богатинов.
Според него отговорността за това служителите да си стъпят на краката в новата нормалност трябва да е споделена между хората, мениджърите, компанията.
Това, което можем да направим сами според него, е да се опитаме да си създадем ритъм - да изработим свои малки норми и ритуали, които да ни държат в кондиция. "Защото това животът да е предсказуем много смъква тревожността и ние можем да направим работата си предсказуема, като я структурираме по-добре. Организмът свиква с ритъма и дори на биологично ниво ние очакваме какво ще се случи след малко", обяснява Богатинов. (Чуйте цялото интервю с него в новия епизод на подкаста "Гласът на "Капитал" )
А в новата реалност с толкова много неизвестни всички имаме нужда от това да знаем (поне мъничко) какво предстои.
Ирина, 37 г., технически съпорт в аутсорсинг компания, и Георги, 39 г., служител в компания за спортни залагания

Смяната ми е от 9 до 15.30 ч. (работя на 6-часов фиксиран работен ден). През това време обаче съм буквално вързана за компютъра. Затова, докато аз съм на смяна, грижата за децата е изцяло поета от баща им. Той става, приготвя им закуска (носи и на мен в импровизирания ми офис) и се опитва да ги опази живи, докато работи с половин ръка и четвърт око на лаптопа наблизо. Неговата работа е по-гъвкава, освен това е свързана с международни спортни събития, та в момента предвид отмяната на 90% от случващото се в света на спорта ангажиментите му са далеч от стандартната му работна натовареност. Въпреки това той често остава да доработва до късни доби.
В 15.30 ч. смяната ми свършва и щафетата поемам аз. Започвам с т.нар. дистанционно обучение на първокласника - чета диктовки за родната стряха, обяснявам за умаляемо и умалител. В един момент развивам шизофренното усещане, че съм учителката по математика, готвачката и лелята от яслата едновременно.
При въвеждането на извънредното положение пуснаха почти всички да работят от вкъщи. Пуснах си две седмици платен отпуск доброволно. В края на първата обаче вече беше ясно, че онова, което се случва, е the new normal. Нямаше как да прекарам целия този период в отпуск (платеният нямаше да стигне, а доброволният неплатен не ни е опция от финансова гледна точка), затова в края на първата седмица прекратих отпуската си и реорганизирахме семейния режим, така че да мога да работя. Обособихме отделна стая и работен кът, където да имам възможност да се концентрирам, разпределихме часовете за гледане на децата и така започна нашето семейно new normal.
Според мен настоящата ситуация поставя в изключително неравнопоставено положение родителите на деца в яслена и ранна детскоградинска възраст. Същевременно очакванията към родителите са да бъдат служителите, които са били и в офиса, без значение възрастта на децата им и тяхното присъствие наоколо. Това е капан, който ни превръща в изтощени, изнервени, блокирани и блокирали между четирите стени настоящи и бъдещи хора. Стресът е неизбежен заради липсата на реална алтернатива. Не ни е позволено да не се справим с отглеждането на децата. А вариантът да загубим работата си заради неуспешно балансиране между двата основни ангажимента на практика също застрашава грижата за децата - този път от финансова гледна точка.
Десислава Станчева, 33 г., служителка в телекомуникационна компания

Първите две седмици ми бяха много стресиращи, тогава имаше много неизвестни, много време губехме в разправии с родители и учители кое как ще се случи с дистанционното обучение на първокласничката. Сега като че ли вече свикнах.
Вкъщи стартирам доста по-рано от обичайния ми работен ден. Ставам в 7 и включвам лаптопа. Между 7.30 и 9 е времето, в което съм сама и спокойна, отмятам по-голямата част от нещата, които обичайно правя. Тогава съм най-ефективна, работя най-стегнато и бързо. Това ми е любимото време.
След което стават децата. Таткото тръгва за офиса към 9.30. Аз помагам на ученичката да се включи в Microsoft Teams и я оставям. Започва драмата с малката. Тя е на 3 и не може да разбере, че аз трябва да работя или да не ходи в стаята на сестра си. Измислям й занимания и аз паралелно работя. Но след 20 минути й омръзва или иска да яде. Общо взето, следобед, когато заспи, имам плътно два часа време, в което не ме притеснява.
Работя докъм 6.30 стандартно. Организирам си работата така, че да напасна режима на децата. Но почти непрекъснато съм на компютъра, не е имало случай някой да ме търси за нещо спешно и да ме няма. Надявам се, че се справям, не изоставам с работата си и не отлагам никакви задачи за следващия ден. И съм благодарна на моите шефове, че се съобразяват с мен и винаги се допитват дали е удобно в момента, когато имаме конферентни разговори.
Ана Коларова, 41 г., акаунт директор в комуникационна агенция Levelone

Аз започнах нова работа в седмицата преди да обявят извънредното положение. Все още навлизам и не ми е толкова натоварено в момента. Но се тревожа и ми е напрегнато дали не изоставам, дали отделям достатъчно време за работа. Компенсирам вечер с работа пред компютъра.
Но като цяло не си представям как ще продължа да работя и да гледам детето. Най-много ми липсва детската градина. Сега оценяваме какво правят учителите и виждаме колко им е трудно на тях - нашите деца не са лесни. Натоварва ме, че, за да свършва нещо, трябва да оставя детето пред телевизора, защото той е във възраст, в която не му се задържа вниманието за дълго.
Разпускам, като от време на време отивам сама до магазина или се разхождам по улиците. Както казва синът ми: "Виж, слънцето се смее навън."
Анна-Мария Атанасова, 24 г., административна служителка в куриерска компания "Спиди", няма деца

Главната разлика между работния ден от вкъщи и в офиса е, че не е необходимо да ставам по-рано, за да пътувам до работа. Използвам това време, за да се разсъня, да приготвя закуска и кафе. Отделила съм си специално място за работа, различно от това, където обичайно си почивам, което ми помага да се мотивирам и фокусирам. Правя всичко като в обичаен ден в офиса, придържам се към всекидневния си график и спазвам работното си време. Когато работим от вкъщи, можем да бъдем също толкова ефективни, колкото и при работата в офиса, стига да работим концентрирано и по план. Липсва ми работата в офиса и най-вече социалните контакти и общуването с колеги, въпреки че ежедневно комуникираме и обсъждаме работните въпроси онлайн.
Никол и Димо, 39 г., адвокати

Преди извънредното положение работенето от вкъщи по-скоро беше изключение - случваше се, когато някой от нас беше болен или имаше спешности.
Всеки от нас продължава да следва своя работен стереотип до известна степен (т.е. по-продуктивният сутрин се опитва да отмята сутрин; по-продуктивният вечер остава да доработва след вечеря). Цели и набор от задачи неминуемо се определят и следват ежедневно, тъй като работата ни е резултатно ориентирана и се гонят крайни срокове непрекъснато. Но телефонните разговори са повече и накъсват текущото отработване на задачи, респ. се отразяват на общата ефективност. В крайна сметка границата между работното и личното се размива.
Работенето по задачи сега се случва по-накъсано, в малки интервали. Това, разбира се, се отразява на ефективността и продуктивността.
Почиваме си в разговори/игра с детето и като всеки от нас се опитва да намира време за другите си любими занимания, най-вече късно вечер.

Спомняте ли си за онзи американски професор, чиито деца влетяха в стаята като урагани, докато той даваше интервю за BBC на живо? Случката стана вирусна в интернет и на нея бяха посветени стотици дискусии в социалните мрежи за живота на работещите родители.
Е, откакто една четвърт от световното население е под някаква форма на карантина заради разпространението на коронавируса, всички живеем във филма на американския професор. Защото, както пише Financial Times, в момента тече най-големият масов експеримент по дистанционна работа в света. А стотици хиляди семейства по света и у нас съчетават принудително отдалечената работа с грижата за децата и дома си. За тези без деца и в условия на социална изолация пък остава рискът от "прегаряне" заради непрекъснатото стоене пред компютъра.
0 коментара