Моят дом е моят офис, ресторант, детска градина...
17 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моят дом е моят офис, ресторант, детска градина...

Моят дом е моят офис, ресторант, детска градина...

Няколко семейства споделят личния си опит, тревоги и ритуали в най-масовия експеримент по дистанционна работа

Зорница Стоилова
3744 прочитания

Спомняте ли си за онзи американски професор, чиито деца влетяха в стаята като урагани, докато той даваше интервю за BBC на живо? Случката стана вирусна в интернет и на нея бяха посветени стотици дискусии в социалните мрежи за живота на работещите родители.

Е, откакто една четвърт от световното население е под някаква форма на карантина заради разпространението на коронавируса, всички живеем във филма на американския професор. Защото, както пише Financial Times, в момента тече най-големият масов експеримент по дистанционна работа в света. А стотици хиляди семейства по света и у нас съчетават принудително отдалечената работа с грижата за децата и дома си. За тези без деца и в условия на социална изолация пък остава рискът от "прегаряне" заради непрекъснатото стоене пред компютъра.

Попитахме няколко семейства как изглежда home office-ът им в условията на корона криза: как успяват да балансират между работните си ангажименти и задачите по математика на децата си, какви са тревогите им в настоящата ситуация и как опитват да разпускат от напрежението (вижте отговорите им по-долу).

Организационният консултант Светослав Богатинов разказва пред "Капитал", че в домашната работа е много по-трудно да сложиш край на работния си ден, а редица изследвания показват (правени в извънкризисни времена - бел. ред.), че има тенденция хората, които работят отдалечено, да изпитват стрес, тревожност или невъзможност да спят в по-голяма степен от тези, които работят в офис. "Има различни интерпретации защо е така. От една страна, е това, че когато сме вкъщи, не можем да кажем кога ни свършва работният ден. От друга, че сме постоянно изложени на мобилни устройства. Интерпретацията, която аз намирам за вярна, е, че в социален контекст, на работното си място успяваме да смъкваме тази своя тревожност точно защото общуваме с други хора - виждаме усмивките на своите колеги. Виждаме, че и на други им е трудно. Виждаме, че нашите преживявания не са само наши. А вкъщи цялата болка, страх, депресия са си само наши", казва Богатинов.

Според него отговорността за това служителите да си стъпят на краката в новата нормалност трябва да е споделена между хората, мениджърите, компанията.

Това, което можем да направим сами според него, е да се опитаме да си създадем ритъм - да изработим свои малки норми и ритуали, които да ни държат в кондиция. "Защото това животът да е предсказуем много смъква тревожността и ние можем да направим работата си предсказуема, като я структурираме по-добре. Организмът свиква с ритъма и дори на биологично ниво ние очакваме какво ще се случи след малко", обяснява Богатинов. (Чуйте цялото интервю с него в новия епизод на подкаста "Гласът на "Капитал" )

А в новата реалност с толкова много неизвестни всички имаме нужда от това да знаем (поне мъничко) какво предстои.

"Имам шизофренното усещане, че съм учителката, готвачката и лелята от яслата едновременно"

Ирина, 37 г., технически съпорт в аутсорсинг компания, и Георги, 39 г., служител в компания за спортни залагания



Въпреки че ми отне спокойствието, мога да кажа, че извънредното положение ми подари малко повече време за сън. Ставам 40 минути преди началото на работния ден. Пия едно бързо кафе, минавам през банята и сядам пред компютъра. Междувременно малкият ни син (2 години и 9 месеца) е на крака и готов за нови приключения. Големият, който е на 7, се възползва от ситуацията без задължително ранно ставане за училище и остава в леглото поне до 10 ч.

Смяната ми е от 9 до 15.30 ч. (работя на 6-часов фиксиран работен ден). През това време обаче съм буквално вързана за компютъра. Затова, докато аз съм на смяна, грижата за децата е изцяло поета от баща им. Той става, приготвя им закуска (носи и на мен в импровизирания ми офис) и се опитва да ги опази живи, докато работи с половин ръка и четвърт око на лаптопа наблизо. Неговата работа е по-гъвкава, освен това е свързана с международни спортни събития, та в момента предвид отмяната на 90% от случващото се в света на спорта ангажиментите му са далеч от стандартната му работна натовареност. Въпреки това той често остава да доработва до късни доби.

В 15.30 ч. смяната ми свършва и щафетата поемам аз. Започвам с т.нар. дистанционно обучение на първокласника - чета диктовки за родната стряха, обяснявам за умаляемо и умалител. В един момент развивам шизофренното усещане, че съм учителката по математика, готвачката и лелята от яслата едновременно.

При въвеждането на извънредното положение пуснаха почти всички да работят от вкъщи. Пуснах си две седмици платен отпуск доброволно. В края на първата обаче вече беше ясно, че онова, което се случва, е the new normal. Нямаше как да прекарам целия този период в отпуск (платеният нямаше да стигне, а доброволният неплатен не ни е опция от финансова гледна точка), затова в края на първата седмица прекратих отпуската си и реорганизирахме семейния режим, така че да мога да работя. Обособихме отделна стая и работен кът, където да имам възможност да се концентрирам, разпределихме часовете за гледане на децата и така започна нашето семейно new normal.

Според мен настоящата ситуация поставя в изключително неравнопоставено положение родителите на деца в яслена и ранна детскоградинска възраст. Същевременно очакванията към родителите са да бъдат служителите, които са били и в офиса, без значение възрастта на децата им и тяхното присъствие наоколо. Това е капан, който ни превръща в изтощени, изнервени, блокирани и блокирали между четирите стени настоящи и бъдещи хора. Стресът е неизбежен заради липсата на реална алтернатива. Не ни е позволено да не се справим с отглеждането на децата. А вариантът да загубим работата си заради неуспешно балансиране между двата основни ангажимента на практика също застрашава грижата за децата - този път от финансова гледна точка.
"Ставам преди всички и отмятам най-важните задачи за деня в тишина"

Десислава Станчева, 33 г., служителка в телекомуникационна компания



По принцип работя в офиса от 8 до 5. Занимавам се с анализ на данни, изготвям доклади и презентации. След това тръгвам, за да взема децата от училище и детска градина (на 8 г. и на 3 г.). В случаите, когато някое от децата е болно, моите мениджъри ми правеха реверанса да работя от вкъщи и от колегите ми аз се възползвах най-много от тази услуга.

Първите две седмици ми бяха много стресиращи, тогава имаше много неизвестни, много време губехме в разправии с родители и учители кое как ще се случи с дистанционното обучение на първокласничката. Сега като че ли вече свикнах.

Вкъщи стартирам доста по-рано от обичайния ми работен ден. Ставам в 7 и включвам лаптопа. Между 7.30 и 9 е времето, в което съм сама и спокойна, отмятам по-голямата част от нещата, които обичайно правя. Тогава съм най-ефективна, работя най-стегнато и бързо. Това ми е любимото време.

След което стават децата. Таткото тръгва за офиса към 9.30. Аз помагам на ученичката да се включи в Microsoft Teams и я оставям. Започва драмата с малката. Тя е на 3 и не може да разбере, че аз трябва да работя или да не ходи в стаята на сестра си. Измислям й занимания и аз паралелно работя. Но след 20 минути й омръзва или иска да яде. Общо взето, следобед, когато заспи, имам плътно два часа време, в което не ме притеснява.

Работя докъм 6.30 стандартно. Организирам си работата така, че да напасна режима на децата. Но почти непрекъснато съм на компютъра, не е имало случай някой да ме търси за нещо спешно и да ме няма. Надявам се, че се справям, не изоставам с работата си и не отлагам никакви задачи за следващия ден. И съм благодарна на моите шефове, че се съобразяват с мен и винаги се допитват дали е удобно в момента, когато имаме конферентни разговори.
"За да свърша нещо, трябва да оставя детето пред телевизора"

Ана Коларова, 41 г., акаунт директор в комуникационна агенция Levelone



Обикновено ставаме по същото време. Сутрин обичайните неща - кафета, закуски, съпругът ми се измъква доста бързо в детската стая да работи оттам. Той ръководи много хора и му е доста по-трудно. А аз поемам грижите за детето (на 4 г. и половина). Ако се налага да свърша нещо спешно, се разменяме. Правя обяд, след това детето спи и следобед задължително излизаме малко на разходка по улиците. Но всеки ден е различен, ако видя, че мъжът ми е по-свободен, веднага отивам да свърша нещо.

Аз започнах нова работа в седмицата преди да обявят извънредното положение. Все още навлизам и не ми е толкова натоварено в момента. Но се тревожа и ми е напрегнато дали не изоставам, дали отделям достатъчно време за работа. Компенсирам вечер с работа пред компютъра.

Но като цяло не си представям как ще продължа да работя и да гледам детето. Най-много ми липсва детската градина. Сега оценяваме какво правят учителите и виждаме колко им е трудно на тях - нашите деца не са лесни. Натоварва ме, че, за да свършва нещо, трябва да оставя детето пред телевизора, защото той е във възраст, в която не му се задържа вниманието за дълго.

Разпускам, като от време на време отивам сама до магазина или се разхождам по улиците. Както казва синът ми: "Виж, слънцето се смее навън."
"Сега съм в постоянен работен режим"

Анна-Мария Атанасова, 24 г., административна служителка в куриерска компания "Спиди", няма деца



Преди коронавируса home office за мен беше по-скоро изключение. Надявам се скоро нещата да се върнат към обичайния си ритъм, тъй като предпочитам да работя в офис. Така имам възможността да се отделя физически и психически от работното си място, когато си тръгвам. Сега се оказвам в постоянен работен режим.

Главната разлика между работния ден от вкъщи и в офиса е, че не е необходимо да ставам по-рано, за да пътувам до работа. Използвам това време, за да се разсъня, да приготвя закуска и кафе. Отделила съм си специално място за работа, различно от това, където обичайно си почивам, което ми помага да се мотивирам и фокусирам. Правя всичко като в обичаен ден в офиса, придържам се към всекидневния си график и спазвам работното си време. Когато работим от вкъщи, можем да бъдем също толкова ефективни, колкото и при работата в офиса, стига да работим концентрирано и по план. Липсва ми работата в офиса и най-вече социалните контакти и общуването с колеги, въпреки че ежедневно комуникираме и обсъждаме работните въпроси онлайн.
"Липсва ни ясната граница между работно и лично"

Никол и Димо, 39 г., адвокати



Един работен ден в нашия дом в условия на извънредно положение предполага съчетаване на работното и житейско-битовото. Придвижваме работните задачи, всеки посвоему, но с резонните прекъсвания за работа с детето (раздаване на задачи, проверка, помощ с онлайн уроци), обичайните дневни хранения, игра, когато е свършила домашната храна, и готвене, и пазаруване.

Преди извънредното положение работенето от вкъщи по-скоро беше изключение - случваше се, когато някой от нас беше болен или имаше спешности.

Всеки от нас продължава да следва своя работен стереотип до известна степен (т.е. по-продуктивният сутрин се опитва да отмята сутрин; по-продуктивният вечер остава да доработва след вечеря). Цели и набор от задачи неминуемо се определят и следват ежедневно, тъй като работата ни е резултатно ориентирана и се гонят крайни срокове непрекъснато. Но телефонните разговори са повече и накъсват текущото отработване на задачи, респ. се отразяват на общата ефективност. В крайна сметка границата между работното и личното се размива.

Работенето по задачи сега се случва по-накъсано, в малки интервали. Това, разбира се, се отразява на ефективността и продуктивността.

Почиваме си в разговори/игра с детето и като всеки от нас се опитва да намира време за другите си любими занимания, най-вече късно вечер.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK