Каква икономическа подкрепа трябва да иска България от ЕС?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
България и еврозоната

Каква икономическа подкрепа трябва да иска България от ЕС?

Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка

Каква икономическа подкрепа трябва да иска България от ЕС?

Политическата заявка за влизане в ERM II и банковия съюз в края на април е много добра новина и положителна изненада

4977 прочитания

Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка

© Reuters


За автора

Д-р Ивайло Яйджиев е изследовател, работил в Института за европейски политики в София и в Оксфордския университет

Какво трябва да иска България от ЕС като икономическа подкрепа? Темата стана отново "гореща", след като премиерът Бойко Борисов обясни, че страната ще кандидатства за ERM II до края на април с тази цел. Изказването му дойде само ден след като министрите на финансите в еврозоната се договориха на 9 април за пакет мерки на обща стойност около 540 млрд. евро.

Какво е на масата

Винаги е добре да започнем от фактите. От тези номинални 540 млрд. евро половината (240 млрд. евро) са свързани с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който може да дава помощ само на страни в еврозоната. Допълнително програмата на ЕЦБ - може би най-важният инструмент към момента - на стойност 750 млрд. евро също е само за еврозоната. И това е логично - държавите в еврозоната имат повече задължения и съответно повече права. Когато България стане член, разбира се, ще има достъп до тях - и това е важен аргумент за следващата криза (а ако след 2014 г. си бяхме свършили домашното, вече щяхме да сме днес в еврозоната и да имаме достъп).

От друга страна, 200 млрд. се очаква да дойдат като заеми от Европейската инвестиционна банка към малки и средни предприятия (вкл. и през ББР), както и 100 млрд. евро за подпомагане на схеми за временна заетост (т.нар. SURE инструмент на Европейската комисия). Тези два инструмента са за всички държави членки. Допълнително, разбира се, България печели индиректно от стабилна еврозона, откъдето идват повечето инвестиции и където отива огромната част от нашия износ. Дебатът може да доведе евентуално и до по-голям бюджет на ЕС, от което България също би спечелила. Така че има и известна солидарност на ниво ЕС-27, не само в еврозоната.

Какво следва от това? Политическата заявка за влизане в ERM II и оттам - в Европейския банков съюз, в края на април е много добра новина и положителна изненада. Тя идва след известни колебания в търсене на "национален консенсус" по темата през февруари, както и след изказвания на управителя на БНБ, че той се надява това да не се отложи отвъд 2021 г.

Със или без ERM II обаче, този пакет, описан горе, е "на масата" на лидерите на държавите членки, които трябва да преценят дали да го одобрят на своята среща на 23 април (като вероятно ще има още дебати и за допълнителни инструменти за еврозоната). Влизането в "чакалнята" дори и утре обаче няма да "отключи" по-важната половина на пакета, до която нямаме достъп в момента, и трябва да сме честни за това. Но това не означава, че България няма за какво да настоява и няма нужда от позиция, която може да се формира около три идеи:

1) Суапове от ЕЦБ (swap lines) - това е основният начин да гарантираме, че ще имаме необходимата ликвидност да подкрепим банковата система, ако се наложи. Във валутен борд ние нямаме механизъм за "кредитор от последна инстанция" и БНБ трябва да се справя с по-ограничени възможности за ликвидна подкрепа. В същото време банковата система е доминирана от банки от еврозоната. БНБ взе навременни мерки да ограничи експозициите на тези банки към техните собственици. Но без суапове от ЕЦБ винаги има риск ликвидни проблеми в банковата система да прераснат във фискална криза. Дори да не се използват, тези суапове ще дадат спокойствие. Дебатът за суапове се водеше и през 2008-2009 г., като тогава ЕЦБ не се съгласи на подобна помощ (дори за страни в ERM II като Латвия тогава) - но повечето анализи отчитат това като грешка.

2) Достъп до финансова помощ - извън ЕМС в ЕС съществува т.нар. Balance of payments facility, който може да дава финансова помощ специално и единствено за държави членки извън еврозоната. Той е споменат набързо и в комюникето на Еврогрупата от миналата седмица. България трябва да използва тази вратичка и да настоява тази евентуална помощ, ако се наложи, да идва със същите почти нулеви условия, които комюникето прецизира за ЕМС в държавите от еврозоната за разходи, свързани със здравеопазване. Допълнително може да се постави въпросът и за увеличението на размера на този инструмент (в момента е 50 млрд. евро), като това се обвърже с дебата за бюджета на ЕС, тъй като именно той гарантира тези пари (през 2009 г. този "фонд"' беше ударно увеличен до 50 млрд. евро, като през него мина помощта за Унгария, Румъния, Латвия).

3) Изключване на дефицита за 2020 г. от оценките за влизане в еврозоната - това е важно, за да не се повтори ситуацията от 2009 г., когато България излезе извън ограничението от 3% от БВП. Това наруши критериите за ERM II и въпреки че ставаше въпрос за глобална финансова криза, автоматично отложи влизането ни в механизма, а оттам заедно с други процеси в еврозоната и у нас доведе до 10-годишно забавяне. Ситуацията днес е друга, тъй като има и официално "суспендиране" на правилата за фискален дефицит за момента. Не е напълно ясно дали това автоматично се прилага и за оценките за конвергенция - затова отново трябва да се използва тази "врата" и да се натисне за ясен (политически) ангажимент в тази посока.

Един контрааргумент, разбира се, е, че в момента не ни трябва финансова помощ. Това е така и дано и да не ни се наложи. Но точно сега е моментът - преди да имаш нужда - да ковеш желязото и общата рамка. Въпросът е, когато пазарите трябва да отговорят на въпроса "България може ли да се справи икономически", тази рамка да е там. По този начин, дори и да не се наложи да се използва и един евроцент, тя ще бъде от значителна помощ.

Това е прилично "домашно" за една сериозна позиция - сериозна, защото търси да извлече максималното за България с минимални искания в рамките на възможното. Възможно е, разбира се, да има и други неща, които не се знаят публично или изпускам. Възможно е и да се движи в тази посока на експертно ниво или зад сцената - няма как да знам, но наистина се надявам. Един начин да съдим за резултата обаче ще е комюникето от срещата на лидерите на ЕС на 23 април - колкото повече от тези неща намерят място там, толкова по-добре.

За автора

Д-р Ивайло Яйджиев е изследовател, работил в Института за европейски политики в София и в Оксфордския университет

Какво трябва да иска България от ЕС като икономическа подкрепа? Темата стана отново "гореща", след като премиерът Бойко Борисов обясни, че страната ще кандидатства за ERM II до края на април с тази цел. Изказването му дойде само ден след като министрите на финансите в еврозоната се договориха на 9 април за пакет мерки на обща стойност около 540 млрд. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK