Последно повикване за еврото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Последно повикване за еврото

Последно повикване за еврото

България се връща към първоначалния си план на изпълнение на мерките с времеви хоризонт средата на тази година

Вера Денизова
10324 прочитания

© Капитал


Темата накратко
  • Премиерът Борисов изненадващо възкреси темата за българската кандидатура за еврозоната с аргумент помощ за възстановяване от кризата.
  • Едва ли кандидатурата на България за ERM II ще бъде поставена на масата още в края на април, по-реалистично изглежда това да се случи в края на юни или през юли.
  • С всяко ново отлагане моментът за кандидатстване ще става все по-неподходящ, а доверието на европейските партньори към България ще намалява.

"Не трябваше да се огъвам толкова, когато много уверено вървяхме. Защото, вие сега виждате - трилиони Европейската централна банка отпуска за възстановяване." В този типичен за него стил преди дни премиерът Бойко Борисов изненадващо възкреси темата за българската кандидатура за еврозоната. И натисна газта до дупка, като малко мъгляво и без детайли обясни, че страната има намерение да кандидатства за валутния механизъм ERM II до края на април.

Изказването на премиера идва в момент, в който кризата около COVID-19 предполага дори процесът да се забави - най-малкото самият валутен съюз си има достатъчно проблеми за решаване, а основната пречка пред България - капитализацията на ПИБ, също все още си стои като неизпълнена задача.

Нейният опит да набере капитал последно бе замразен през февруари, горе-долу когато Борисов поохлади напора към еврото. Тогава той беше "огънат" от опасенията, че този ход няма достатъчно обществена подкрепа, и първо обяви, че ще търси консенсус, а после - че отлагането ще е само няколко месеца. За контраст - в Хърватия, другата държава, тръгнала преди година по пътя на България, управителят на централната банка няколко пъти заяви, че страната няма намерение да забавя процеса по присъединяване към еврозоната.

Сега, изглежда, е взето (да се надяваме последно) политическо решение за бързо отстраняване на пречките пред влизането на България в т.нар. чакалня. И това е добра новина, доколкото с всяко ново отлагане моментът за кандидатстване ще става все по-неподходящ. Не случайно в понеделник синдикати и работодателски организации излязоха с обща позиция, в която изразиха "категорично пълната си подкрепа за всички необходими стъпки в изпълнение на договорените предварителни ангажименти" - нещо, което сигурно за политически цели ще мине за консенсус.

Движещата сила сега, изглежда, е премиерският прагматизъм - Борисов в прав текст заяви, че иска да гарантира достатъчно средства за икономически мерки, след като свърши карантината, или казано по борисовски - да се "закачим за основния водопровод на ЕС".

Ползата от по-дълбоката интеграция към вътрешния кръг на Европа обаче не се измерва само с непосредствения ефект от евентуална помощ за туширане на последиците от глобалната пандемия. Тя е политически избор, който ще определи пътя на България години напред. И той беше направен още през лятото на 2018 г., когато финансовият министър и управителят на БНБ представиха своето писмо за намерения пред европейските ни партньори.

Април ще бъде най-рано през юли

Премиерът на няколко пъти спомена края на април като срок, в който страната ще е готова за присъединяване към ERM II. "Имаме само едно условие да изпълним и ще си го изпълним, незабавно при това. Работи се по него", заяви Борисов. Става въпрос за капитализацията на Първа инвестиционна банка, където миналото лято при проверките на ЕЦБ бе констатиран недостиг от 263 млн. евро. От банката отчитат частично свършена работа, но планираното набиране на 200 млн. лв. през борсата беше блокирано от Комисията за финансов надзор през февруари. Сега дори и този план да се задейства отново, каквото явно е намерението (вижте повече тук), той няма как да бъде завършен в рамките на двете априлски седмици.

"Убеден съм, че с колегите от Хърватия, с които кандидатстваме заедно със спазването на всички критерии до този момент, не само ще бъдем приети, но и веднага след това ще ни позволят суапови плащания и така ще се закачим към основния "водопровод" на ЕС."
Бойко Борисов, министър-председател
Фотограф: Капитал

Затова вече българските институции явно са поискали коригиране на работните дати от страна на ЕЦБ и този период ще се използва за увеличение на капитала на банката. Това се разбира и от отговори на БНБ. "Процесът на присъединяване към ЕRM II и банковия съюз ще бъде напълно възстановен в рамките на месец април. След вече извършена корекция на техническите срокове се очаква окончателно решение от ЕЦБ в рамките на следващите три месеца", заявиха от БНБ за "Капитал".

Тоест едва ли кандидатурата на България за ERM II ще бъде поставена на масата още в края на април, като по-реалистично изглежда това да се случи в края на юни или през юли. Борисов също спомена, че България ще бъде приета заедно с Хърватия, която е другата държава от региона в напреднала фаза на изпълнение на своя план за приемане на еврото. За вариант двете страни да бъдат окомплектовани се говореше още в началото на годината и явно този план все още стои на масата. Но там се чакат резултатите от стрес тестовете, които ЕЦБ провежда на пет хърватски банки, и те ще са готови най-рано в края на май. А срокът, който хърватското правителство си постави, за да изпълни всички предварително поети ангажименти, е средата на тази година.

Имаме ли шанс

От изказването на Борисов в петък преди Цветница могат да се направят няколко извода. Първият е, че България вероятно отново е получила под някаква форма политическо "да" от Франкфурт и Брюксел. Пред журналисти премиерът заяви, че не случайно, преди да повдигне темата публично, е говорил "с президента на ЕЦБ Кристин Лагард, с нейните заместници, Горанов и Радев (финансовият министър и управителят на БНБ - бел. ред) вече два дни работят с тях. Говорих с вицепрезидента Валдис Домбровскис, който е пряко ангажиран с процеса", обясни Борисов. Разбира се, това не означава, че страната ще бъде допусната без написано домашно. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че въпреки епидемията от коронавирус и тежката икономическа обстановка няма смекчаване на условията за приемане на страните във валутния блок и "чакалнята" на еврозоната.

"Ако външната подкрепа на ЕЦБ и еврогрупата за присъединяване към механизма на валутните курсове е осигурена, за което бяхме уверени неколкократно по официален път, то отказът да се присъединим към ERM II до края на този месец би бил поредна проява на една от най-лошите черти на националния ни характер, а именно да пропускаме историческия моментен шанс, който рядко е бил на наша страна."
Димитър Бранков, зам.-председател на БСК
Фотограф: Капитал

Вторият извод, който може да се направи от думите на премиера, е, че влизайки в банковия съюз и валутно-курсовия механизъм, България вероятно ще може да разчита на някакъв вид ликвидна подкрепа на по-ниска цена в сравнение с дълг от пазарите. "Тази криза ни показа, че тези, които са в еврозоната и чакалнята, ще разполагат с милиарди евро за възстановяване. Тези, които не са, ще теглят дългове, и то на огромни лихви", заяви Борисов и обясни, че ще ни "разрешат суапови плащания".

По принцип държавите, които са във валутнокурсовия механизъм, нямат достъп до инструментите на ЕЦБ и еврозоната, а и те не се предоставят безвъзмездно. Механизмите за подкрепа в Европа обаче са постоянно еволюиращи и при настоящата криза не е изключено да се променят и да се добавят нови. По-близко интегрираните към еврозоната държави със сигурност ще имат повече шансове да се възползват и да влияят на евентуални модификации. Още в началото на корона кризата Франкфурт обнови и удвои до 24 млрд. евро суап линията си към Датската централна банка за осигуряване на еврова ликвидност при необходимост. Дания от години е в ERM II, т.е., ако влезе в механизма, България също ще може да разчита на по-бърз достъп до еврова ликвидност (вижте повече тук). Има и още един момент - страната ни ще е първата, която не е член на еврозоната, но е част от нейния банков съюз. Участието на България в Единния надзорен механизъм предполага и участие в Единния механизъм за преструктуриране на банки. Това означава и прехвърляне на натрупаните близо 700 млн. лв. (или част от тях, ако се окаже, че са събрани повече от изискваните, като останалите ще послужат за вноски за следващи години) от българския в европейския фонд за преструктуриране, където вече има акумулирани над 33 млрд. евро. При нужда от преструктуриране на банка в някоя членка те могат да бъдат използвани. Но чисто теоретично, ако се наложи, и за български банки също ще има достъп до целия фонд. Решението за това коя банка трябва да се преструктурира и при коя да се премине към отнемане на лиценза се изнася от София към Брюксел в ръцете на Единния съвет за преструктуриране.

И все пак въпросът дали в момента на някого в европейските институции му е до България остава валиден. Допреди кризата с COVID-19 Брюксел изпрати няколко окуражителни сигнала. В края на февруари еврокомисията публикува своя последен доклад за макроикономическите дисбаланси на страните от ЕС и за пръв път от въвеждането на тези анализи през 2012 г. страната ни беше в групата без дисбаланси. Най-съществен напредък беше отчетен именно по теми, директно заложени в ангажиментите на правителството и БНБ за еврото - подобряване на банковия надзор и управлението на държавните дружества.

Сега, ден след политическата заявка на Борисов, много от реакциите от страна на външни наблюдатели бяха в посока, че Брюксел и Франкфурт имат нужда от положителни примери в момент, в който еврозоната отново е подложена на изпитание и евроскептицизмът се увеличава, и България и Хърватия може да са такъв пример.

Сега ли е моментът

В момент, в който еврозоната е изправена пред криза, по-дълбока от тази през 2008 г., подновените усилия на България събират и критики, че държавата се привързва към недоизграден паричен съюз, пълен с проблеми. Дали България е в ERM II или не обаче няма отношение към тази тема, защото при валутен борд всички механизми за прехвърляне на външни шокове са си налице. Така всяко забавяне в икономиката на еврозоната неминуемо ще се пренесе и тук, както стана и през 2008 г.

"Ние нямаме кредитор от последна инстанция, какъвто е Европейската централна банка. Това определено ни поставя в различна позиция от страните в еврозоната и ограничава мерките, които ние можем да предприемем. Вероятно ще усещаме това по-силно при разгръщането на кризата, но и когато последствията от кризата трябва да бъдат преодолявани", обясни още преди две седмици пред Nova TV управителят на БНБ Димитър Радев. Тогава той определи отлагането на влизането на страната в еврозоната след предишната криза като грешка, която не бива да повтаряме.

Дори и да си представим най-апокалиптичния сценарий, при който еврозоната се разпада, за България няма да има кой знае какви последици - страната теоретично може да напусне ERM II, без това да промени режима на валутния борд, с лев, останал привързан към хипотетична възстановена германска марка. А, напротив, оставането извън вътрешния кръг на Европейския съюз създава само илюзия за контрол и независимост. При същия апокалиптичен сценарий шокът върху българската икономика вероятно ще постави борда под неудържим натиск.

По-скоро проблем ще има поредно политическо забавяне на процеса, защото, ако сега България не използва шанса и не почука на открехнатата врата, следващият шанс може да е и след десетилетие. "Ако външната подкрепа на ЕЦБ и еврогрупата за присъединяване към механизма на валутните курсове е осигурена, за което бяхме уверени неколкократно по официален път, то отказът да се присъединим към ERM II до края на този месец би бил поредна проява на една от най-лошите черти на националния ни характер, а именно да пропускаме историческия моментен шанс, който рядко е бил на наша страна", казва и зам.-председателят на БСК Димитър Бранков.

Самият финансов министър през 2017 г. беше написал текст за "24 часа" в момент, в който служебният кабинет заяви намерение да подаде документи за т. нар. чакалня на еврото. В него той беше посочил, че "непремерените действия по отношение на присъединяването на лева в ERM II не са безобидни" и ще имат точно обратния ефект - ще ни отдалечат от членство. И че това ще рефлектира веднага върху оценката за България на пазарите и рейтинговите агенции, като ще увеличи рисковите премии и така ще наложи повишение на лихвените проценти за държавните ни ценни книжа. А точно в момента това не ни е необходимо предвид намерението на правителството да осигури ликвидност в държавата именно чрез дълговите пазари.

Темата накратко
  • Премиерът Борисов изненадващо възкреси темата за българската кандидатура за еврозоната с аргумент помощ за възстановяване от кризата.
  • Едва ли кандидатурата на България за ERM II ще бъде поставена на масата още в края на април, по-реалистично изглежда това да се случи в края на юни или през юли.
  • С всяко ново отлагане моментът за кандидатстване ще става все по-неподходящ, а доверието на европейските партньори към България ще намалява.

"Не трябваше да се огъвам толкова, когато много уверено вървяхме. Защото, вие сега виждате - трилиони Европейската централна банка отпуска за възстановяване." В този типичен за него стил преди дни премиерът Бойко Борисов изненадващо възкреси темата за българската кандидатура за еврозоната. И натисна газта до дупка, като малко мъгляво и без детайли обясни, че страната има намерение да кандидатства за валутния механизъм ERM II до края на април.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Султанът в Банкя еднолично решава да замрази кандидатурата на България за еврозоната, на другата сутрин решава да я започне отново, вечерта обаче пак не му се захваща, но на следващия ден за пореден път проявява желание, защото е видял че там раздават много пари. Кой ще се съгласи да приеме такава бай-ганьовска "държава" в еврозоната?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До самопоставения срок за повторно кандидатстване, обаче, няма как да се разреши проблемът с Оная банка. Единственият вариант да се избегне директната й държавна подкрепа е да се повтори врътката на ББР и колекторите: регистрира се нова колекторска компания - Свети Николай Чудотворец, например - с 5 лв капитал, която с кредит 150-200 млн от държавната ББР изкупува мръсотията от портфейла на Цеко Миневата банда.

    Пътят за оздравяването на банките вече е прокаран.
    Благодарение на Мавродиев. Затова: Маврото - доживотен консул на Малдивите!

  • 3
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#2] от "D-r D":

    + Обяснил си го прекрасно!

  • 4
    ss avatar :-P
    SS

    Колкото по бързо контролът над банките се озове от София в Брюксел толкова по ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK