Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 18 апр 2020, 14:39, 5041 прочитания

Разликата между емигранти и имигранти леко се свива през миналата година

Негативните демографски процеси в страната продължават, като една пета от населението е над 65 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Раждаемостта намалява, докато смъртността и броят на емигриралите расте. Тези дългогодишни тенденции в България продължават и през 2019 г., показва демографската статистика на Националния статистически институт (НСИ). Най-големите региони като София, Пловдив и Варна имат предимство, защото са притегателна сила за младите и трудоспособните, докато други области като тези в Северозападна България, Габрово, Ловеч и Кюстендил губят работоспособната част от жителите си. През миналата година обаче населението в България пада под 7 млн. души до 6.95 милиона.

В данните обаче могат да бъдат намерени и положителни новини. Като например фактът, че разликата между имигранти и емигранти през миналата година се е свила спрямо 2018 г. Също така повече са децата до 9-годишна възраст, които са пристигнали в страната, спрямо тези, които са напуснали България. А до около 10 години в работната сила може да се влее по-голяма група младежи заради лек пик на раждаемостта в годините около 2008-2009 г. Емиграцията вероятно ще се забави допълнително тази година предвид епидемиологичната и икономическата несигурност в резултат на разпространението на COVID-19 по света.


По-стари, по-уязвими

През последното десетилетие делът на населението над 65 години нараства от 17.5% до 21.6% през 2019 г., което е един от най-високите проценти в ЕС. Най-скоростно застарява населението в Смолян, където делът се повишава от 16.6% през 2009 г. до 24.7% през 2019 г. Тенденцията е особено изострена в селата във Видин, Габрово и Перник, където над 40% от живеещите са над 65-годишна възраст.

В резултат на това през последните десет години нараства и делът на възрастните хора, които са зависими от трудоспособната част от населението в страната (която се води в групата 15 - 64 години) - от 25.4% до 33.8%. Това е от значение за устойчивостта на осигурителната и пенсионната система в страната и е причината застаряването на населението да е най-често посочваното от международни институции предизвикателство пред България.



Смъртност и раждаемост

Смъртността в страната нараства леко на годишна база - от 15.4 промила (починали на 1000 души) през 2018 г. до 15.5 през миналата година. Всички области отчитат увеличение през последните десет години, като най-висока е във Видин, Монтана, Ловеч, Кюстендил и Перник (над 20), а най-ниска - в столицата, Кърджали, Варна и Благоевград (около 12). Добра новина обаче е продължаващият спад на детската смъртност в България - от 9 починали деца до 1 г. на 1000 живородени до 5.8 през 2018 и 5.6 през 2019 г.

Раждаемостта намалява във всички области през последното десетилетие, но това не е изненада. От 2003 г. раждаемостта в България започва постепенно да расте, докато през 2009 г. не достига връх от 10.7 промила (раждания на 1000 души), което е най-високата точка от 1991 г., съдейки по исторически данни от Световната банка. След финансовата криза обаче коефициентът пак тръгва надолу и тенденцията продължава и през 2019 г.

Драстичният спад на раждаемостта през втората половина на 90-е години е и причината в структурата на населението през 2019 г. да прави впечатление, че младежите между 20 и 24 години са видимо по-малко от другите групи (виж графиката).

Областта, където раждаемостта отчетливо стои над средното за страната и води останалите региони, е Сливен с 12.4 промила през 2019 г. при 12 през предходната година и 13.8 през 2009 г. С коефициенти над средните за страната са и столицата, Пловдив и Ямбол.



Външната миграция

Подобно на предходни години България продължава да губи население и от емиграцията, но разликата леко се свива - от 3.7 хил. нетно напуснали души през 2018 г. до малко над 2 хил. през 2019 г. Нараства както броят на заселилите се, така и на изселените, а положителен принос към броя на местното население е видим почти само в по-възрастните групи над 50 години - 3.1 хил. души увеличение нето през 2018 г. и 7.7 хил. през 2019 г. Повишение обаче е видимо и при децата - през 2019 г. в страната са доведени 3.8 хил. деца до 9-годишна възраст, а 2.2 хил. са напуснали страната.



Същевременно повечето хора, които решават да се преместят, не избират чужбина. От малко над 206 хил. мигрирали през 2019 г. само 19% са заминали за чужбина, а 166 хил. са се преместили в друг град в страната. Като цяло най-голям е делът на тези, които избират друга държава, в Кърджали (39% от заминаващите, или 1753 души), Разград (38%, или 1397 души) и Сливен (36%, 2047 души). От друга страна, хората от Велико Търново и Стара Загора масово предпочитат да останат в България, основно в пределите на областта, а само 14% от тях избират чужбина.

През 2009 г. ситуацията е малко по-различна, вероятно защото финансовата криза закрива редица възможности за работа в чужбина. Тогава едва 12% от 158 хил. българи са избрали да заминат зад граница, като този процент е най-нисък сред живеещите в София-област (3%, или 139 души), Монтана (4%, или 151 души) и Враца (4%, или 170 души).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ и БСП предлагат банкови гаранции и публичен регистър за отпадъците ГЕРБ и БСП предлагат банкови гаранции и публичен регистър за отпадъците

Левицата настоява за 24-часово видеонаблюдение и данъчни облекчения за бизнеса с боклуци

26 май 2020, 757 прочитания

Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" отклони искането за информация кой и за колко пари е доставял храните в затворите от 2012 до 2018 г.

26 май 2020, 996 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Концесиите за добив ще могат да бъдат най-много за 60 години

Промените в Закона за подземните богатства са внесени в парламента и предстои да се обсъждат

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10