Еврозастраховката на БНБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Еврозастраховката на БНБ

Министърът на финансите Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев форсираха крачките към ERM II в последните седмици

Еврозастраховката на БНБ

България установи валутна суап линия с ЕЦБ за 2 млрд. евро, която може при нужда да е подкрепа за борда

Николай Стоянов
4003 прочитания

Министърът на финансите Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев форсираха крачките към ERM II в последните седмици

© Надежда Чипева


Няколко милиарда евро за допълнително покритие на валутния борд при нужда. Така накратко финансовият министър Владислав Горанов обрисува евентуалната суап линия между БНБ и ЕЦБ, която самият той анонсира през седмицата.

Ден по-късно тя вече беше факт и официално оповестена от двете централни банки като размерът е 2 млрд. евро, а валидността - до края на годината или по-дълго, ако има нужда, От съобщенията се разбира, че БНБ получава копие на линиите на Хърватия (също 2 млрд. евро обявена седмица по-рано) и Дания (24 млрд. евро, реактивирана с удвоен размер през март). Последната държава е във валутния механизъм ERM II, а първата, както и България, е на път да влезе в него, като това беше изрично упоменато в съобщението на ЕЦБ за сключената линия.

Формално обвързаност между "чакалнята на еврозоната" и суап линиите няма, но явно по-тясната интеграция с еврозоната е бонус. "Очакваме положително развитие като държава, потенциална членка на ERM II", изтъкна и Горанов. Досега Франкфурт има подобна топла връзка с глобалните централни банки (на САЩ, Япония, Великобритания, Канада, Китай), но не е осъществил такива с членки на ЕС, които не са във или на прага на механизма. При световната финансова криза обаче ЕЦБ беше открила линии и с Полша, Унгария и Швеция и сега от изказванията на президента на институцията Кристин Лагард стана ясно, че може да има и нови, и реактивиране на стари.

Права линия

Суап линиите са инструмент между две централни банки да разменят националните си валути. Образно казано, в рамките на лимита при нужда БНБ може да прати на ЕЦБ левове и да получи евро.

Обикновено те са нужни, за да се предостави ликвидност в съответната чужда валута на местните банки. При нормална ситуация те могат да правят това на валутните пазари и там да си купуват нужните им долари, евро или каквато валута им трябва. При стрес на пазарите обаче това може да се окаже невъзможно или прекалено скъпо и тогава те могат да прибегнат към централната си банка, която на свой ред си набавя съответната валута по суап линията. Ако няма такава, самата тя трябва да ползва валутните си резерви. ЕЦБ провежда търгове, на които банките от еврозоната могат да заявят определено количество долари за заемане при предварително определен лихвен процент. Много от другите линии не са ползвани и са само в режим на готовност при нужда.

В България механизмът не би работил точно по описания начин. В условията на валутен борд има законова забрана БНБ да финансира търговските банки, така че няма как да има аукциони за заеми.

Сърцето на борда е ангажиментът на БНБ неограничено да купува левове срещу евро от банките по фиксиран курс 1.95583. Така че за тях стрес на пазара не би имало, освен ако самата централна банка няма проблем да си набави евро. Затова и тя поддържа сравнително големи валутни резерви (текущо близо 54 млрд. лв.), за да може да осигури покритие на левовете и да посрещне всякакви заявки за обръщането им в евро. Така суап линията с ЕЦБ реално ще бъде още един допълнителен буфер, чрез който при нужда тя да си набави евро.

Защо е нужно

Към момента данните на БНБ за баланса и на управление "Емисионно" не показват каквато и да е непосредствена необходимост от еврова ликвидност, така че смисълът на суап линията е по-скоро като допълнителна застраховка. Пред неизвестността около пандемията и дълбочината на кризата обаче такава не би била излишна, тъй като в следващите месеци със сигурност показателите за покритие на борда ще са под натиск. "Това е голяма подкрепа за България и гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който в ситуация на криза трябва да бъде максимално защитен", е казал премиера Бойко Борисов в телефонен разговор с Кристин Лагард, цитиран от правителствената пресслужба. Те са говорили и за перспективите пред предстоящето присъединяване на България в ERM II и банковия съюз.

При обявяването на линията Горанов обяви, че бордът е покрит 150% с резерви, но всъщност няма един точен измерител и има много условности. Едната е какво точно трябва да се покрива - логично изискването на борда е да са покрити левовете в обращение, които са 16-17 млрд. лв., но реално голяма част от парите в икономиката не са хартиени. Така че, за да се гарантира стабилност, трябва да се подсигури поне в известна степен и покриване на левовите сметки в банките. По данни на БНБ към края на февруари овърнайт депозитите са на стойност 55.7 млрд. лв., от които 38.6 млрд. лв. са левови. А отделно има и още около 30 млрд. лв. срочни депозити, които също лесно и бързо могат да се превръщат в кеш. Около половината от тях също са левови.

От друга страна, въпросните 54 млрд. лв. валутни резерви не са изцяло пари на БНБ или на правителството. Например тук влизат и депозитите на банките в БНБ, които са над 16 млрд. лв. От тях задължителните резерви са малко над 8 млрд. лв., а останалото е свръхликвидност. През следващите месеци на кредитен мораториум и очаквана вълна лоши кредити обаче сумата ще се стопява. Също така и фискалният резерв - над 10 млрд. лв. към 16 април, ще се свива заради мерките на правителството за туширане на кризата. Така при една по-дълбока и продължителна криза резервите могат бързо да се стопят до нива, които да притесняват международните анализатори и инвеститори. В такива моменти достъпът до ликвидност от ЕЦБ, а също и от МВФ (по новата й краткосрочна кредитна линия България може безусловно да си набави около 1.75 млрд. долара) би се превърнал във важен фактор, който да не позволи избуяване на страхове за борда.

Няколко милиарда евро за допълнително покритие на валутния борд при нужда. Така накратко финансовият министър Владислав Горанов обрисува евентуалната суап линия между БНБ и ЕЦБ, която самият той анонсира през седмицата.

Ден по-късно тя вече беше факт и официално оповестена от двете централни банки като размерът е 2 млрд. евро, а валидността - до края на годината или по-дълго, ако има нужда, От съобщенията се разбира, че БНБ получава копие на линиите на Хърватия (също 2 млрд. евро обявена седмица по-рано) и Дания (24 млрд. евро, реактивирана с удвоен размер през март). Последната държава е във валутния механизъм ERM II, а първата, както и България, е на път да влезе в него, като това беше изрично упоменато в съобщението на ЕЦБ за сключената линия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    borodino avatar :-|
    borodino

    На кредити го докарваме. По-същественото е, че липсва какъвто и да е контрол върху харченето им. Колко сме взели? Къде са отишли? Никой нищо не казва. Пуйките и не питат.

  • Ангел

    До коментар [#1] от "borodino":

    Ти прочете ли изобщо статията? Разбра ли капчица от написаното, или просто видя "кредити" и ревна?

  • 4
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    До "Модераторите на Капитал".

    Кое от написаното в моя коментар е рекламно съобщение или спам?

    Защо не желаете да се представя истината за съществената причина за възникващите щети?

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "Ivan Mitev":

    Драги Иване,
    Поздравления за достойната позиция!
    Копирай си отново текста, моля, защото, ако, че е пределно неясно поднесена, идеята, за която пишеш, откакто те помня в Капитал, е много актуална за капитализЪма- с емитиран нов дълг прим се погасява съществуващия дълг. И края на дълговата спирала не се вижда.

    Посредствеността на това управление се вижда в най-ясно брифингоманията. Там се говори като за идиоти. Но и дума няма къде попиват милиардите дълг?

    Борисов тази вечер сравни данъците в Германия (40% според него) с тези в БГ - 10% пак според него. Но дебелият и дума не каза, че в Германия подоходните данъци са осреднено 40%, защото са ПРОГРЕСИВНИ, т.е. колкото е по-висок доходът, толкова е по-висока и скалата на данъка, а минималните доходи са освободени от облагане. В БГ от всеки се брули по 10% плосък данък: колкото от гладуващия Рашо от Факултета с 610-те лв МРЗ, толкова и от тънещия в сласт Мавродиев с 33 600 лв.
    По равно!

    Бедните и богатите в БГ бантустана са равни единствено и само в данъците.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "D-r D":

    "Милиардите" дълг не са теглени, че да отиват някъде. Скъса се да манипулираш хората, ей!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK