Обратният завой на цените
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обратният завой на цените

Цените на храните вървяха нагоре и преди коронавируса

Обратният завой на цените

Двигателите, които тласкаха цените нагоре през последните години в света и в България, затихват

5269 прочитания

Цените на храните вървяха нагоре и преди коронавируса

© Анелия Николова


Темата накратко
  • Темпът на инфлацията в България се забавя значително през март.
  • Спирането на цели сектори от икономиката и влошеният пазар на труда предизвикват срив на търсенето и възвръщане на дефлационния натиск върху цените.
  • Възстановяването на инфлационните тенденции ще е бавно и постепенно.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Спомняте ли си опита на депутатите да фиксират всички цени на стоки и услуги в икономиката заради извънредното положение, което предизвика ступор сред бизнеса. Предложението беше набързо задраскано след остра негативна реакция, но то беше продиктувано от опасенията, че извънредно високите цени на медицински маски и дезинфектанти в пика на търсенето им ще се разпространи из пазара и ще "инфектира" и други продуктови групи. Данните на националната статистика за март обаче показват, че тези опасения са били безпочвени.

Всъщност инфлацията се движи в противоположната посока на тази, от която се страхуваха политиците популисти - темпът на растеж на потребителските цени през март падна до 3% от 3.7% през февруари на годишна база. На месечна база стоките и услугите в страната са с 0.6% по-евтини. А очакванията са тенденцията на спад на цените да се запази и през следващите месеци. Икономическият шок от ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 замрази бизнеса и потреблението по света, срина петролния пазар и цели сектори като транспорт, туризъм, развлечения. Така почти всички двигатели, които тласкаха цените нагоре през последните години в света и в България, затихват. Рестарт е възможен през втората половина на годината, но възстановяването ще е бавно.

Цените - надолу, въпросът е с колко

Шокът от разпространението на коронавируса вече предизвика множество ревизии на макроикономическите прогнози, включително и тези за инфлацията. В еврозоната, където темпът беше слаб и преди COVID-19, МВФ залага на спад на инфлацията от миналогодишните 1.3% до 0.5% през 2020 г., като в Гърция, Литва, Латвия и Португалия числото пада под нулата. Георги Ангелов от институт "Отворено общество" казва, че според него Европа няма да избегне дори дефлацията.

В тази посока се е насочила и България - МВФ очаква темп на растеж на потребителските цени от 1% тази година и 1.9% през 2021. За сравнение - по техни сметки средната инфлация в страната миналата година е била 2.5%. В последната си прогноза Министерството на финансите дори очаква нулева инфлация през 2020 г.

Към края на март България още е далеч от нулата, основно благодарение на храните. На годишна база те са с 6.5% по-скъпи през март тази година спрямо миналата, докато на месечна база повишението е минимално (0.1%). Тук все още е видим ефектът от разпространението на чумата по свинете, което доведе до ръст на цените на свинското месо. По-скъпи са и плодовете и по-точно вносните ябълки. Цените започнаха да нарастват още преди COVID-19, след като Полша - най-големият европейски производител на ябълки, отчете слаба реколта. "Сезонните фактори скоро ще започнат да тласкат цените в посока дефлация", казва Георги Ангелов.

Експертите от Института за икономически изследвания към БАН пък залагат на ускорение на инфлацията до 4.2% средно за годината (по европейската методология), породено от дефицит на някои стоки. "Вносните стоки в сценарий с по-трайно затруднено производство и канали за доставка са потенциален фактор за повишение на инфлацията", потвърждава и икономическият анализатор Емил Калчев, но счита, че увеличението ще е ограничено. "Ако цената се повиши твърде много, търсенето ще намалява и производителите ще имат стимул да не увеличават прекалено цените", допълва той.

"Заводите в Китай вече работят, но нито в Европа, нито в САЩ има търсене. Никой не купува електроника или автомобили в момента. Затова дефлационният натиск е още по-голям - производителите се конкурират с по-ниски цени, за да купи някой продукцията", казва и Ангелов. А компаниите имат капацитет да понижат цените, след като транспортните и енергийните разходи последваха историческия спад на петрола.

Факторът петрол

Към вечерта на 27 април цената на барел петрол сорт брент се търгуваше за малко под 20 долара на международните пазари, или три пъти под числото от края на януари тази година. Пазарната стойност на "черното злато" се срина след два удара тази година.

Първият беше ценовата война между Саудитска Арабия и Русия, която доведе до свръхпредлагане на пазарите. Към средата на април двете държави се споразумяха да понижат добива на петрол, но това не тушира напрежението, защото изначалният повод за ценовата война беше друг - няма желаещи да купуват. В резултат складовете и танкерите са пълни със суровината, която не е нужна на никого, тъй като пътуванията са прекратени, а промишлеността работи на минимум. Стигна се дори до исторически прецедент за американския петрол, в който търговци плащат на купувачи, за да се отърват от стоката си.

Сривът на цените на петрола вече се отразява и на инфлацията в България, която като малка и отворена икономика бързо усеща промените на международните пазари. Националната статистика вече отчете 4.9% по-евтини бензин и дизел през март спрямо февруари.

Друг проводник на дефлация са цените на природния газ. След като КЕВР понижи стойността му с над 40%, логично последва и решение за по-евтини парно и топла вода в страната от 1 април тази година - средно с над 20%.

"Разходите на производствените предприятия намаляват. Търсенето също е ниско, което неизбежно води до дефлационен натиск върху цените", коментира Ангелов. Именно пониженото търсене - на бизнеса, но и на домакинствата, ще е големият препъникамък за инфлацията през следващите месеци.

Замръзналият пазар на труд

През последните шест седмици броят на новорегистрираните безработни в България достига 105 хил. души, което е почти три пъти повече спрямо предходните 6 седмици (3 февруари - 15 март), показват данни на НСИ и Агенцията по заетостта. Междувременно постъпилите на работа са близо 16 хил. от 16 март, но темпът на наемане на нови служители видимо намалява до малко над 2 хил. души на седмица от 23 март при 4-5 хил. преди това.

Динамиката на пазара на труда е пряко свързана с потребителските цени - високата заетост, растящите заплати и повишеното търсене вдигат и цените на стоки и услуги в страната. И обратното. "Потреблението на дълготрайни стоки като бяла техника, уреди, дрехи и други се свива. Несигурността прави хората по-предпазливи и те ограничават покупките си най-малкото защото не им се ходи по големи магазини", казва Емил Калчев.

Според Световната банка частното потребление в България ще се свие с 3.4% тази година при над 5% ръст през 2019 г. "Склонността към спестяване и понижение на разходите ще се повиши при всички, независимо дали все още получават редовно доходи, или са останали без работа", коментира Калчев. По-високата несигурност предизвиква домакинствата да заделят повече "за черни дни", а е възможно и някои потребители да продължат да се изолират дори и след като бъдат премахнати карантините, което допълнително ограничава перспективите за частното потребление, казва и доклад на EIU.

Несигурността на работното място прекъсва и ръста на потребителското кредитиране, което през последните две години вливаше пари в икономиката с двуцифрен темп. Добра новина е, че сега банковата система поне не изземва допълнително от разполагаемия доход. "Разликата с предишната криза е, че тогава банките събираха старите кредити и намаляваха новите. Там имаше отрицателен поток от икономиката към банките. Сега това е предотвратено. Тези, които имат нужда, могат да разсрочат плащанията си, включително и фирмите", отбелязва Ангелов.

Дали България действително ще отчете спад на цените тази година все още не е ясно. Факт е, че тези стоки и услуги, които досега бяха двигател за инфлационните тенденции, бавно затихват с колапса на търсенето и повечето знаци сочат към значително забавяне на темпа на растеж на цените. Ако икономиката започне да се възстановява през второто полугодие, както очакват някои експерти, тази тенденция може да се пречупи. Дали доверието на потребителите ще може също бързо да се възстанови обаче ще стане ясно най-рано към края на годината.

Темата накратко
  • Темпът на инфлацията в България се забавя значително през март.
  • Спирането на цели сектори от икономиката и влошеният пазар на труда предизвикват срив на търсенето и възвръщане на дефлационния натиск върху цените.
  • Възстановяването на инфлационните тенденции ще е бавно и постепенно.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK