Новият Закон за ВиК се бави, тепърва ще се събират идеи за промените
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият Закон за ВиК се бави, тепърва ще се събират идеи за промените

Новият Закон за ВиК се бави, тепърва ще се събират идеи за промените

Заявките бяха той да е готов до май месец, но регионалното министерство едва сега стартира обществените консултации

Мила Чернева
2459 прочитания

© Анелия Николова


"Управлението на отрасъл ВиК е сериозно предизвикателство, дебатите тепърва предстоят - имаме готовност да ги започнем с новия закон за ВиК още в началото на 2020-а." Това заяви министърът на регионалното развитие Петя Аврамова в своя отчет за 2019 г. и даде заявки, че до 15 май законът ще бъде публикуван за обществено обсъждане. През януари зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков съобщи пред "24 часа", че законът вече се пише от работна група и до април-май трябва да влезе в парламента.

На 5 май в портала за обществени консултации наистина бе публикувано нещо по темата. Но то не е проект на Закона за ВиК, а обществена консултация за изготвяне на такъв проект. Още по-странното е, че това се случва за втори път. През януари 2018 г. регионалното министерство организира обществена консултация за същия този закон, а тогава министър бе именно Нанков, в чиито ресор попадаше ВиК отрасъла в първите два кабинета "Борисов".

Сега заинтересованите страни имат две седмици - до 19 май, за да дадат становища. Което означава, че проект на Закон за ВиК може да бъде представен най-рано през юни.

Идеи: по-малко контрол, повече пари

На практика Министерството на регионалното развитие и благоустройството търси идеи за това как да се управлява водният отрасъл. С проекта ще трябва да се уреди собствеността на ВиК системите, която сега е разделена между общини и държава, отговорностите на собствениците на инфраструктурата и на ВиК операторите, правомощията на органите за регулирането и контрола при предоставяне на ВиК услугите и др.

През януари Николай Нанков например каза, че се планират водни помощи за социално слабите на принципа на модела на енергийните помощи. Тогава той коментира, че ще се преразгледа и ролята на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) по отношение на ВиК операторите. По думите пред "24 часа" регулацията трябвало да си бъде в регионалното министерство, което е и принципал на повечето ВиК дружества в страната. Смисъл от независим регулатор имало, ако става въпрос за частни оператори или концесионери.

В момента КЕВР одобрява бизнес плановете на операторите, следи за лошо управление и би могла да е безпристрастен източник на регулация на работата на дружествата. Същото така комисията определя и цените на водата, Ако министерството само регулира своята дейност, ще влиза в конфликт на интереси - все пак стремежът ще бъде да се увеличат приходите.

Още повече опитът досега показва, че МРРБ не успява да осъществи и контрола, който вече има. Във ведомството има две дирекции - за ВиК и за търговските дружества, каквито са например водните оператори. Сред техните отговорности са да планират изграждането на инфраструктура, както и да следят финансовото състояние и административния капацитет. Когато проблемите във ВиК сектора изплуваха и станаха публично достояние покрай кризата с водата в Перник, стана ясно, че МРРБ е било сред институциите, които са неглижирали ангажиментите си.

Всички заинтересовани страни ще могат да направят коментари и предложения на електронната поща или на физическия адрес: на ведомството: София, ПК 1202, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19, като писмата трябва да се адресират до министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Една от най-големите иновации беше скорострелното създаването на ВиК холдинга, в който да влязат всички ВиК оператори с държавно участие. Най-впечатляващото е капиталът му - 1 млрд. лв., който ще се използва за инвестиции във ВиК инфраструктура.

Някои други промени обаче се случват по-бавно. В началото на 2019 г. МРРБ избра кой да разработи единна информационна система за ВиК услугите и регистър на ВиК операторите. Те обаче ще са готови към края на 2020 г. по график.

"Управлението на отрасъл ВиК е сериозно предизвикателство, дебатите тепърва предстоят - имаме готовност да ги започнем с новия закон за ВиК още в началото на 2020-а." Това заяви министърът на регионалното развитие Петя Аврамова в своя отчет за 2019 г. и даде заявки, че до 15 май законът ще бъде публикуван за обществено обсъждане. През януари зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков съобщи пред "24 часа", че законът вече се пише от работна група и до април-май трябва да влезе в парламента.

На 5 май в портала за обществени консултации наистина бе публикувано нещо по темата. Но то не е проект на Закона за ВиК, а обществена консултация за изготвяне на такъв проект. Още по-странното е, че това се случва за втори път. През януари 2018 г. регионалното министерство организира обществена консултация за същия този закон, а тогава министър бе именно Нанков, в чиито ресор попадаше ВиК отрасъла в първите два кабинета "Борисов".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK