Новият Закон за ВиК се бави, тепърва ще се събират идеи за промените

Заявките бяха той да е готов до май месец, но регионалното министерство едва сега стартира обществените консултации

"Управлението на отрасъл ВиК е сериозно предизвикателство, дебатите тепърва предстоят - имаме готовност да ги започнем с новия закон за ВиК още в началото на 2020-а." Това заяви министърът на регионалното развитие Петя Аврамова в своя отчет за 2019 г. и даде заявки, че до 15 май законът ще бъде публикуван за обществено обсъждане. През януари зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков съобщи пред "24 часа", че законът вече се пише от работна група и до април-май трябва да влезе в парламента.

На 5 май в портала за обществени консултации наистина бе публикувано нещо по темата. Но то не е проект на Закона за ВиК, а обществена консултация за изготвяне на такъв проект. Още по-странното е, че това се случва за втори път. През януари 2018 г. регионалното министерство организира обществена консултация за същия този закон, а тогава министър бе именно Нанков, в чиито ресор попадаше ВиК отрасъла в първите два кабинета "Борисов".

Сега заинтересованите страни имат две седмици - до 19 май, за да дадат становища. Което означава, че проект на Закон за ВиК може да бъде представен най-рано през юни.

Идеи: по-малко контрол, повече пари

На практика Министерството на регионалното развитие и благоустройството търси идеи за това как да се управлява водният отрасъл. С проекта ще трябва да се уреди собствеността на ВиК системите, която сега е разделена между общини и държава, отговорностите на собствениците на инфраструктурата и на ВиК операторите, правомощията на органите за регулирането и контрола при предоставяне на ВиК услугите и др.

През януари Николай Нанков например каза, че се планират водни помощи за социално слабите на принципа на модела на енергийните помощи. Тогава той коментира, че ще се преразгледа и ролята на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) по отношение на ВиК операторите. По думите пред "24 часа" регулацията трябвало да си бъде в регионалното министерство, което е и принципал на повечето ВиК дружества в страната. Смисъл от независим регулатор имало, ако става въпрос за частни оператори или концесионери.

В момента КЕВР одобрява бизнес плановете на операторите, следи за лошо управление и би могла да е безпристрастен източник на регулация на работата на дружествата. Същото така комисията определя и цените на водата, Ако министерството само регулира своята дейност, ще влиза в конфликт на интереси - все пак стремежът ще бъде да се увеличат приходите.

Още повече опитът досега показва, че МРРБ не успява да осъществи и контрола, който вече има. Във ведомството има две дирекции - за ВиК и за търговските дружества, каквито са например водните оператори. Сред техните отговорности са да планират изграждането на инфраструктура, както и да следят финансовото състояние и административния капацитет. Когато проблемите във ВиК сектора изплуваха и станаха публично достояние покрай кризата с водата в Перник, стана ясно, че МРРБ е било сред институциите, които са неглижирали ангажиментите си.

Всички заинтересовани страни ще могат да направят коментари и предложения на електронната поща или на физическия адрес: на ведомството: София, ПК 1202, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19, като писмата трябва да се адресират до министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Една от най-големите иновации беше скорострелното създаването на ВиК холдинга, в който да влязат всички ВиК оператори с държавно участие. Най-впечатляващото е капиталът му - 1 млрд. лв., който ще се използва за инвестиции във ВиК инфраструктура.

Някои други промени обаче се случват по-бавно. В началото на 2019 г. МРРБ избра кой да разработи единна информационна система за ВиК услугите и регистър на ВиК операторите. Те обаче ще са готови към края на 2020 г. по график.