Производството и приходите в промишлеността са на минус през март
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Производството и приходите в промишлеността са на минус през март

Приходите от продажби на автомобилни горива намаляват с 37% на годишна база през март

Производството и приходите в промишлеността са на минус през март

Оборотът от продажби на храни расте, докато дрехи, електроника и горива отчитат двуцифрен спад на годишна база

3865 прочитания

Приходите от продажби на автомобилни горива намаляват с 37% на годишна база през март

© Георги Кожухаров


Производството в преработващата промишленост намалява с 9.8% през март спрямо същия период на предходната година, а понижението на оборотите достига 11.4%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Причината - негативните ефекти от разпространението на COVID-19 върху икономиката. Част от тях вероятно се дължи на въведеното от средата на март извънредно положение в България, което принуди местни заводи временно да затворят. Фактор обаче са и аналогични ограничителни мерки в Европа, които замразиха поръчките към български подизпълнители.

Значителен спад на активността е видим и в строителството, и в търговията на дребно. Очаквано, кризата, изглежда, е пощадила производството и приходите от продажби на храни и лекарства.

Криза в индустрията

Производството в промишлеността намалява средно с 6.9% през март спрямо същия период на миналата година, показват данните на НСИ. Понижението идва изцяло от преработващата промишленост. Тук сред най-тежко засегнати са производството на облекла и обувки (-26% и -31%), машини и оборудване (-21.1%), авточасти (-17.5%), мебели (-24.9%). Аналогични са показателите за оборота на фирмите в тези браншове.

Същевременно някои сектори отчитат ръст, като производството на лекарства, което се повишава с над 4.8% на годишна база. Увеличение е видимо и при производството на хранителни продукти (8.3%) и велосипеди (с 0.2%).

Докато преработващата промишленост е оцветена в червено, добивната индустрия отчита ръст на производството от над 12% на годишна база. Увеличението идва от добива на метални руди, който се повишава с 27.4%. Производство и разпределение на газ, електрическа и топлоенергия пък леко намалява - с 0.4% спрямо март 2019 г.

Ефектът върху търговията и строителството

Продажбите в търговията на дребно също намаляват значително. Приходите падат до нива от 2015 г., като на годишна база понижението е 14.6% в сектора, показват числата на НСИ. И тук търговията с лекарства и храни остава на плюс (от съответно 14.4% и 3.4%), докато при нехранителните стоки спадът достига двуцифрени нива.

Приходите от продажби на автомобилни горива например намаляват с 37% на годишна база. Оборотът от търговия с облекла и обувки отчита 63% спад, а при електрониката понижението е с над 40%.

Строителството също не е успяло да избегне негативните ефекти от корона кризата. На годишна база активността намалява с 14%, като значително по-тежко е положението при строителството на жилищни сгради (-16.8%), отколкото при изграждането на инфраструктура (-9.8%).

Производството в преработващата промишленост намалява с 9.8% през март спрямо същия период на предходната година, а понижението на оборотите достига 11.4%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Причината - негативните ефекти от разпространението на COVID-19 върху икономиката. Част от тях вероятно се дължи на въведеното от средата на март извънредно положение в България, което принуди местни заводи временно да затворят. Фактор обаче са и аналогични ограничителни мерки в Европа, които замразиха поръчките към български подизпълнители.

Значителен спад на активността е видим и в строителството, и в търговията на дребно. Очаквано, кризата, изглежда, е пощадила производството и приходите от продажби на храни и лекарства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Чакайте да видим какво ще ни покаже статистиката за април. Сигурно резултатите ще са поне 2 пъти по-лоши. Но това не е толкова лошо. Хората забравиха какво е това да ти паднат доходите и пак да ти стигнат парите. А тези заплати фирмите вече не могат да ги поддържат с тези никакви печалби. Забравиха, че вместо да си купуваш китайски боклуци и да ги сменяш през месец е подобре да си купуваш качествени стоки, които да траят по 10 години. Затова държавата ще трябва да помисли да се вгледа кво изнасяме - само суровини - например руди под формата на концентрат или кюлчета, необработено зърно..., услуги на ишлеме - дали е шиене на рокли, сглобяване на части за някого или аутсорсинг - все си е ишлеме, при което българските работници изработват ниска добавена стойност, заради което в България остават и малко пари. Трябва да смятаме не в добив от декар, а в печалба от декар. Трябва да се обърнем към местно производство или обработване на местни суровини до крайни изделия, които трябва да се продават под собствени търговски марки, със щемпел за качество, което е по-високо от международното.

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Затова ще ни трябват хора, които да измислят и конструират крайни изделия, бази данни събиращи световния опит под формата на идеи и крайни решения, както и дигитализация и обобщавате на местня опит. Ще трябва евтини лицензни права за конструкторски програми, които е добре да бъдат преведени на български, вкарването им в училище, финансиране на състезания и конкурси по използването им сред учениците... Изобщо ще трябва ново мислене. Роботите и електромобилите няма да се случат по начина, който ни обясняват и затова не бива да се вълнуваме от тях. За високопроизводителните роботи трябва и много голям пазар, което означава например един да работи в Европа и да продава в другите държави. Ами техните работници кво ще правят. И защо и друг да не инвестира пари в същия робот. А електромобилите нямат никакво ефективно решение за съхраняване на елекроенергия и колкото да се опитват да ги наложат изкуствено, това няма да се случи. На тези хора винаги ще предпочитат истинска вкуна храна. Това е една ниша изоставена от България, без всякаква логика. Трябва там да се погледне с нови технологии и обработки, с нови машини и начини на съхранение и бърз транспорт до пазара без използването на консерванти и облъчватели с или други отровни методи. на превръщането на храната в боклук...

  • 3
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    Относно електромобилите обаче си в голяма грешка. През нощта електромобилът в най-общия случай се зарежда. По този начин оползотворява електроенергията, произведена от ТЕЦ и АЕЦ, съхранява я и я използва. А през нощта реакторите на АЕЦ работят на 95 - 100 % от мощността си, тези на ТЕЦ - на около 70 %. Дори и само този полезен ефект на електромобилите е достатъчен. Има и много други. А за освободените работници не бери грижа - никой не е умрял от глад поради това че вече се копае с багери, а не с кирки и лопати. Това важи за всеки един сектор от икономиката.

  • 4
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#3] от "Венцеслав Ралев":

    Първото ми висше образование е електроинженер. Работил съм няколко години в българската енергетика и много добре знам какво говоря. Ако акумулаторът продължава да има само 1000 или няколко хиляди цикъла на зареждане/разреждане, ако зареждането трае часове, а не минути, ако издържа толкова малък пробег до ново зареждане и ако се прави все от толкова скъпи и редки материали, то тази концепция за автомобил е неработеща. и неконкурентоспособна, като алтернатива. , колкото и да се рекетират клиентите. Може би по-скоро хибрит или с някакви тиранти като тролеите... Но това изобщо не е евтино решение и алтернатива. Но я си представи произведения ечимик и самораслия хмел да ги продаваме не като суровини в чужбина, а като жива бира във верига малки заведения правена в малки произведени от нас пивоварни работещи в тези бирарии...

  • 5
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    А за роботите - аз изобщо не говоря за работниците, Концепцията за роботите предполага един да произвежда, например в Германия, а другите да са му пазар. А това си е тотален монопол без алтернатива. Как смяташ - липсата на пазар и конкуренция дали няма да вдигне цените и дали няма да доведе до прекалено много проблеми от всякакъв характер? Как след като хората в останалите държави все дават пари за стоките, произвеждани от тези роботи , техните пари как ще се върнат обратно за нови покупки на такива стоки. Тези роботи струват много пари и няма как да се изплатят, ако някой не си даде сам пазара. Противното ще доведе до фалити. Аз не виждам в тази глобална икономика, как може да работят такива високопроизводителни напълно автоматизирани системи. Но храна всеки ще яде. Нормалната храна ще става все по дефицитна и скъпа, особено екологичната. Защо не потърсим добрите практики и машини за производството на домати, краставици, чушки, плодове и т.н. и не си създадем име на производител на добра, качественна, здравословна и екологична храна, която е произведена от естествено селектирани сортове, без всякакви ГМО практики .Освен това трябва да съберем информация са взаимодействията между различните растения и да ги комбинираме за да се пазят взаимно без използване на химия срещу вредители, както и сзъ съхраняване, транспортиране и предлагане!

  • 6
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Но всичко това си е мое мнение за печеливша посока за развитието на България, за която си имаме и достатъчно възобновими суровини. Това е реализируемо с наличните в момента средства по селскостопанското подпомагане на земеделието и е грехота да не го използване. Трябват само умни хора, които да си поставят цел и посока и да действат по нея в продължение на една две петилетки. Тогава в чужбина щом стане въпрос за качество на храната всички ще сочат България и ще плащат високи цени за да си я купуват..

  • 7
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    А дали в света има една - единствена страна, която се изхранва от експорт на селскостопанска продукция? Няма. Няма и страна, която да се изхранва от износ на преработена продукция - бира, хляб и сирене. Защото дори и като краен продукт това са стоки с много ниска добавена стойност. Виж, машиностроене, фармация, химическа индустрия, транспорт... това е друга бира. А електромобилите след 15 години ще са основно транспортно средство - помни ми думата.

  • 8
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    А за АЕЦ си много далеч от реалността. Но това е нормално защото след постоянните облъчвания на заинтересованата енергийна мафия, малко хора знаят истината. Ел енергията получавана от АЕЦ е е най-скъпата и вредна мощност за българската енергетика . Заради тази огромна единична мощност от 1 един гигават, поддържаме огромно количество мощности, в режим на студен резерв, които да я заяместят в случай на авария,. и съответно си плащаме милиони за това. Дано не аварират двата блока по 1 гиганат едновременно, защото тогава ще влезем в дискатеката. Заради АЕЦ сме изградили тия изключително отромни неефективни ПАВЕЦ-и,, .Нощната енергия, която никой не иска да използва се плаща от НЕК и се транспортира 300-400 километра до ПАВЕЦ, преобразува се на няколко пъти, част от нея се изпарява в атмосферата, след което се транспортира пак до пазара. Загубите са от порядъка на 80% на база изпратено- върнатото обратно количество електричество.. Заради АЕЦ имаме и прекалено големи общи загуби от пренос в енергийната ни системана е от местата на нейното добиване до местана на нейното потреблание. Отработеното горива от АЕЦ го връщаве в Русия и след преработката му в остъклени ядрени огпадъци с около 100 000 години срок на полуразпад го съхраняваме в Русия срещу наем 50-100 млн евро на година. След изтичане срока на експлоатация на АЕЦ тези ядрени отпадъци трупани от 1990г. ще ни бъдат върнати на купза постоянно складиране и съхраняване. Ние ще трябва да извадим едни 4-5 млда евра и да строим ядрено хранилище, което после ще трябва отново да строим и пазим и така докато минат тези 100 000 години. Дано все пак преди това не ни затрие от лицето на земята тази уж"много евтина" ядрена енергия. Всичко това, което ти посочих, както допълнителното изграждане, на още 2 вида хранилища за ядрени отпадъци - в едното например ще се загробва използвания за строителството бетон , желязо, дрехи и помощно оборудване, а в другото - активните части на реактора /първото беше за използваното гориво/ . Та тези бъдещи огромни разходи както и разходите по демонтажа на оборудването и загробването им в хранилищата, изобщо не са включени в цената на тока произвеждан от Козлодуй. Както не са вкпючени ивнестициите в ПАВЕЦ-и и далекопроводи, които се смятат за вече изплатени.. Там са вклюючени едни жълти стотинки, събирани в един фонд, които може евентуално да стигнат за връщането на иползваното ядрено гориво обратно в България и дотам. Но тогава няма на къде да мърдаме - ще си плащаме като попове и ще псуваме предните поколения, които само са ни лъгали... Това е истината за евтината ядрена енергия от АЕЦ, без да взимаме в предвид потенциалните рискове да България и съседните държави! / Да пази Бог.../

  • 9
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#7] от "Венцеслав Ралев":

    Това са празни приказки и изобщо няма да ги коментирам, защото ти не прилагаш никакви аргументи, а се стараеш просто да си отгоре. Е нека да си отгоре...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK