Растежът на заплатите в страната се забавя през март. От началото на 2019 г. до февруари 2020 средните възнаграждения в страната нарастват с двуцифрен темп. През март обаче годишния ръст пада до 5.9%, което е най-ниското ниво от 2014 г. Така брутната месечна заплата в България достига 1321 лв., показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
Според счетоводната информация на предприятията, която е източник на данните на НСИ, средните възнаграждения намаляват за работещите в хотели и ресторанти, развлекателния сектор, строителство, добивна промишленост, селско стопанство, други дейности (като фризьорски салони, НПО, химическо чистене). С изключение на добива тези сектори са традиционно най-нископлатените в икономиката.
Като цяло през първото тримесечие средната брутна месечна заплата нараства с 9% на годишна база до 1317 лв., или нето 1022 лв. В обществения сектор увеличението достига 10.6% (до 1339 лв.), докато в частния е 8.6% (до 1311 лв.) спрямо първото тримесечие на 2019 г.
Заплатите по сектори
На пръв поглед тримесечните данни за средните възнаграждения изглеждат относително добре - заплатите в страната нарастват с 9% на годишна база, а по сектори темпът варира от -0.8% (в "други дейности") до 20.6% (в имотния сектор). През март обаче, когато беше въведено извънредното положение, икономиката замръзна. Според числата на НСИ темпът на годишен растеж на средните заплати се запазва само в секторите "Държавно управление" (10.4%) и енергетика (7.2%), докато във всички останали увеличението се забавя, а в шест сектора дори намалява.
Най-значителен е спадът в хотели и ресторанти - с 14.6% през март спрямо същия месец на 2019 г., като така средната заплата пада до най-ниското си ниво от ноември 2017 г. (639 лв.). През последното десетилетие месеците, в които средните заплати в хотели и ресторанти намаляват, се броят на пръстите на едната ръка и това не е било с повече от -1.3%. Заради по-високия ръст през януари и февруари общо през първото тримесечие секторът отчита ръст от 1.1% до 737 лв., но числата вероятно ще се влошат с данните за април - юни.
Лек спад е видим и в строителството, където средните възнаграждения намаляват с 0.1% до 951 лв., при положение че тенденцията е за ръст от януари към март.
Възнагражденията в страната
С най-високи средни заплати в страната през първото тримесечие на тази година остават работещите в столицата (1805 лв.), следвани от София-област (1249 лв.) и Враца (1215 лв.). Трите области продължават да отчитат висок темп на растеж - между 9% и 11% спрямо същия период на миналата година.
С най-значителен ръст обаче изпъква област Кърджали, където средните възнаграждения се повишават с 14% до 1019 лв. месечно. От друга страна са Перник, Стара Загора и Силистра, където средните заплати нарастват най-слабо - със съответно 3.1%, 4.3% и 5.3% на годишна база.
Наетите намаляват
Броят на наетите в страната в края на март тази година намалява до 2.26 млн. души, което е с 54 хил. под нивото от март 2019 г. Според данните на НСИ най-значителни са съкращенията в хотели и ресторанти, където миналата година наетите бяха 109 хил. в края на март, а тази година са 84 хил. В търговията и преработващата промишленост от края на февруари тази година наетите намаляват с по 8-9 хил. души в рамките на месец.Растежът на заплатите в страната се забавя през март. От началото на 2019 г. до февруари 2020 средните възнаграждения в страната нарастват с двуцифрен темп. През март обаче годишния ръст пада до 5.9%, което е най-ниското ниво от 2014 г. Така брутната месечна заплата в България достига 1321 лв., показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
Според счетоводната информация на предприятията, която е източник на данните на НСИ, средните възнаграждения намаляват за работещите в хотели и ресторанти, развлекателния сектор, строителство, добивна промишленост, селско стопанство, други дейности (като фризьорски салони, НПО, химическо чистене). С изключение на добива тези сектори са традиционно най-нископлатените в икономиката.
2 коментара
При сегашната ситуация даже е логично в началото да се вдигнат още повече средните заплати, защото бяха освободени предимно служители с ниска квалификация.