Адвокатурата сезира КС за държавния монопол в хазарта и поправките на Пеевски за КТБ
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Адвокатурата сезира КС за държавния монопол в хазарта и поправките на Пеевски за КТБ

Докладчик по искането за Закона за хазарта е Атанас Семов (вляво), а по това за Закона за банковата несъстоятелност - Красимир Влахов

Адвокатурата сезира КС за държавния монопол в хазарта и поправките на Пеевски за КТБ

От конституционните съдии се иска да се произнесат по едни от най-противоречивите законови поправки в последните години

Николай Стоянов
3850 прочитания

Докладчик по искането за Закона за хазарта е Атанас Семов (вляво), а по това за Закона за банковата несъстоятелност - Красимир Влахов

© Цветелина Белутова


С две отделни искания до Конституционния съд Висшият адвокатски съвет (ВАдС) атакува две от най-фрапантните законодателни решения от последните години.

Първото искане е срещу промените в Закона за хазарта (ЗХ) от началото на тази година, които превърнаха организирането на лотарии в държавен монопол. Те бяха внесени от лидера на НФСБ Валери Симеонов насред фронталната атака на държавата срещу бизнеса на Васил Божков през януари-февруари тази година. Второто искане е по повод на серия промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), стартирали през 2015 г., които уреждат възможността синдиците на КТБ да връщат в масата на несъстоятелността имущество с произход от банката. В рамките на това второ искане е атакуван и целият пакет промени, придобил гражданственост като поправката "Пеевски за КТБ" от 2018 г.

Обявяването на противоконституционност на оспорените от ВАдС текстове от двата закона би имало много сериозни последици, чийто ефект в момента е трудно да се обхване с оглед и последните решения на КС, в които той промени практиката си за действието на своите решения по висящи дела и неприключили правоотношения. Около КТБ продължава да има много висящи спорове, чийто изход би могъл да зависи от решението на Конституционния съд. А по отношение на хазарта евентуална отмяна на поправката би могла да отвори възможност отново частни оператори да поискат лиценз и да развиват такъв бизнес.

Най-държавната лотария

В искането си до КС по Закона за хазарта адвокатурата оспорва общо три текста с акцент върху чл.4, ал. 3, който гласи: "Лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата." В искането се сочи, че това противоречи на чл. 18, ал. 4 от Конституцията, в който изрично са изброени секторите, където държавата може да налага свой монопол, и сред тях хазартът не присъства - железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

"Нито хазартната дейност като цяло, нито обособени части от нея са посочени в конституционната разпоредба", сочи ВАдС, като отбелязва, че този текст не може да се тълкува разширително. "Законодателят няма правомощие извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретно държавно юридическо лице, макар и след като получи лиценз за такава дейност", се казва още в искането, което е подкрепено и с консистентна практика на КС по темата.

В искането се изтъква и конкретна законова неточност. Законовият текст изрично казва, че лотариен лиценз може да бъде издаден само на държавата, но Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" не е държавен орган и не може да действа като такъв, респективно като "държавата", по смисъла на разпоредбата.

Текстът е в противоречие и с чл. 19 от Конституцията, който гарантира свободата на стопанска инициатива. Тя може да бъде ограничавана и регулирана, но в случая се прибягва до абсолютна забрана и монопол в полза на държавата. Макар да има случаи, в които тя може да бъде ограничена, това трябва да се обоснове със защита на друга конституционна ценност. В случая обаче това не е направено. В мотивите си вносителят Валери Симеонов се позовава единствено на успешното разрастване на частните лотарии и нуждата да се насочат повече пари за спорта. Според ВАдС тези цели могат да се постигнат и с други мерки, които са по-щадящи за частния бизнес. Отделно от това при внасянето на законопроекта не е направена адекватна оценка за въздействие, с което да се обоснове такава нужда.

Въведеното ограничение противоречи и на чл. 17 от Конституцията, с които се гарантира защитата на частната собственост, се казва в искането. "Чрез възприетия подход държавата изключва правата на всички останали стопански субекти, за да предостави сама на себе си лиценз в избрана от нея сфера. Допускането на подобно положение представлява опасен прецедент, който поставя в сериозен риск правната сигурност не само в областта на хазарта, но и в цялостната стопанска дейност", заключава ВАдС.

Древната битка за КТБ

Другото искане на ВАдС е насочено срещу редица текстове от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). След затварянето на КТБ през 2014 г. законът беше нееднократно прекрояван на коляно с даване на допълнителни свръхправомощия на синдиците на банката. Много от тях бяха критикувани от юристи още при приемането им, като валяха предупреждения, че ретроактивното действие, писането на закони в полза на конкретно юридическо лице и други ползвани прийоми са грубо потъпкване на конституционни норми.

Пакетът промени от 2018 г. на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид получи президентско вето, но след преодоляването му Румен Радев не сезира Конституционния съд за него. Един от текстовете в него все пак стигна до КС по искане на Върховния касационен съд, но конституционните съдии отказаха да се произнесат по него, като се позоваха на междувременно направени от парламента козметични промени в текста, които обаче не променят смисъла.

Сега за пръв път в цялост се атакуват всички поправки в ЗБН, които практически със задна дата отменят валидността на хиляди разнообразни сделки и реално предрешават множество дела в полза на синдиците на КТБ.

Параграф 5 от ЗБН предвижда, че извършените от квесторите на КТБ заличавания на учредени в полза на банката обезпечения са нищожни, и ги "възкресява", като те запазват своя ред. Най-просто казано, ако примерно имот е бил ипотекиран в полза на КТБ и тя е вдигната през 2014-2015 г., а след това е заложена в полза на друга банка, то КТБ може да се върне и да изпревари по ред новия кредитор. Това според ВАдС нарушава принципа на правовата държава и правната предвидимост и сигурност.

"По времето, когато обезпеченията са били заличени, актовете, въз основа на които заличаванията са били извършени, са били действителни и лицата, учредили обезпеченията - длъжници на КТБ и трети лица, не са могли да знаят или предполагат, че обезпеченията ще възникнат обратно и то с първоначалния ред на вписването си. Макар това да не е ясно от текста на разпоредбата, изглежда че тя възстановява с обратна сила и главното задължение, което е било обезпечено, и то с обратна сила, което несъмнено нарушава началата за предвидимост и сигурност", пише в аргументите.

Според адвокатите е нарушен и принципът на равенство пред закона по чл. 6 ал. 2 на Конституцията. Промените накърняват интересите на широка група лица в полза на един субект - КТБ. Макар основен кредитор по несъстоятелността на банката да е Фондът за гарантиране на влоговете, самата фалирала банка по същество е частно юридическо лице и нейните интереси не могат да са с приоритет пред тези на други лица.

Всичко това води и до нарушаване на конституционния принцип за защита на частната собственост.

В искането се атакува и правилото, че всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на КТБ след поставянето й под специален надзор, е недействително по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността и синдиците може да искат отмяна на такива сделки.

На следващо място се атакува и §7 от преходните разпоредби, според който: "Този закон се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност". Всъщност, макар да не е изрично упомената КТБ, тя е единствената, която отговаря на условията.

Според §8: "Член 59, ал.5, в и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г., като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл.64, ал.1". Въпросните текстове бяха приети в края на 2014 г. с идеята да направят прословутите прихващания незаконни, но тогава този текст предизвика противоречиво тълкуване в съдебните зали, тъй като по идея би трябвало да действа занапред. С §8, приет с промените в закона от 2018 г., обаче им се придава изрично обратно действие и така се предрешават всички дела между КТБ и длъжници, погасили кредитите си с прихващане в полза на банката.

Освен поправката "Пеевски" от 2018 г. ВАдС атакува и приетия още през 2015 г. нов текст на чл. 60а от ЗБН, който дава възможност на синдиците за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу трети лица. Образно казано - гражданин може през 2020 г. да си е купил жилище, което някога през 2014 г. е било собственост на кредитополучател на КТБ, в резултат на което банката да дойде и да претендира, че жилището е нейно.

Този текст е очевидно проблемен по много линии и също бе критикуван от правни експерти още при приемането му. Очевидно обаче чак пет години след приемането му една от институциите с право да сезира КС събра смелост да го атакува. При това забавяне вече реалната практическа полза от евентуално обявяване на тези текстове от ЗБН за противоконституционни ще е ограничена.

При ЗХ ситуацията е подобна - частните лотарии на Васил Божков вече така или иначе не оперират и поискаха несъстоятелност. Така че единственият ефект би бил отваряне на пазара за нови играчи.

Прочистването на законите от откровено погазващи основния закон текстове обаче има и чисто принципна важност. Освен това решенията на Конституционния съд създават и практика, която може да е важна при париране на други опити да се променят закони със задна дата или да се монополизират сектори от икономиката.


1 коментар
  • 1
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    Колко удобно. Колко навременно. Реално , има основание. На, някой от ВАдС е взел пари, това е безспорно. И отива при протежето на Радев- Семов, който вярва, че.................. по времето на Тодор Живков всичко е било най, най и най.
    Долна и срамна работа. Явно , вече е формиран Отечествения фронт от Божков, Василев, Радев , Манолова, Трифонов, а за останалите,----- не ми се пише, от страх да не изляза прав.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK