Прозрачните и работещи сектори в икономиката като софтуерната индустрия ще платят сметката за диференцираното ДДС за ресторанти и книги. Това се посочва в остра позиция на софтуерната асоциация БАССКОМ, която изразява притесненията на сектора, че намалелите приходи ще бъдат компенсирани с вдигане на други данъци.
"С тревога посрещаме и предупрежденията на Министерство на финансите, че за да се компенсират загубите в бюджета от мярката, ДДС за всички други стоки и услуги трябва да се повиши на 24% или данък печалба за бизнеса да се вдигне до 17-18 %. Изразяваме категорично несъгласие с увеличаване на данъчната и административна тежест върху софтуерния бизнес, както и върху всички други работещи и прозрачни сектори на икономиката", се казва в позицията.
Според БАССКОМ няма гаранция, че свалянето на ДДС за най-ударените сектори ще доведе до по-ниски крайни цени за потребителите, а и политиката на държавата да обръща внимание само на най-пострадалите, като по този начин неглижира все още работещите бизнеси, е грешна. От асоциацията добавят, че няма незасегнати сектори от икономическите ефекти на коронавируса и компании от софтуерната индустрия също търпят загуби, но правилното решение към момента е да не се правят данъчни промени, защото всяко сваляне на ставката на един данък ще бъде компенсирано с вдигане на друг.
Дайте да дадем
Пред "Капитал" председателят на асоциацията Доброслав Димитров коментира, че макар да е изкушаващо всички да искат държавата да дава, това означава да се взима от други. "Винаги има някой, който е по-важен. Красотата на нашето облагане е, че е просто, ясно и директно. Всякакво вдигане на ДДС или данък печалба би било ужасно тежко", казва Димитров.
Той добави и че предложението за сваляне на ДДС, но само за ресторанти и за книжния сектор, означава да има и много по-голям контрол в проследяването кое по какъв начин се облага.
"За нас ще има индиректен ефект, защото рано или късно ще се наложи да се намерят пари за бюджета. Правилният ход на държавата е да остави данъчната система такава, каквато е в момента", казва още Димитров.
Решението за 9% ДДС за ресторантите дойде в началото на миналата седмица след среща на представители на бранша с премиера Бойко Борисов. Малко след това Борисов обяви, че ставката ще се намали и за книгите като "духовна храна". Последваха още предложения за намаляне на ставката за определени продукти, а в сряда бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене внесените промени в закона в отсъствието на нейния председател Менда Стоянова и без да се даде думата на представителя на финансовото министерство.
Софтуерната индустрия има все по-голям дял от БВП на страната, като според изчисленията на БАССКОМ през 2019 г. той е отговарял за над 3% от икономиката. В асоциацията членуват както изцяло български компании, като "Булпрос", "Скейл фокус" и "Сирма", така и български клонове на чуждестранни компании, като DXC и Progress.
5 коментара
Сега не страдаме фатално от ставките на ДДС и други данъци, а от възникващи щети от местна проява на разпространена в света грешка на централната банка за неправилно емитиране на пари.
Все още обществеността е съгласна с наличие на грешка на централната банка и е с нарастващи щети.
Вариантите са два:
Първи: Пренебрегването на грешката на централната банка увеличава щетите.
Втори: За устойчиво спасение от щети е необходимо:
1. Обществено разобличаване на злокобната грешка на централната банка за неправилно въведени в употреба пари.
2. Прекратяване на грешката на централната банка.
Г-н Димитров, който е член на ГЕРБ, както и много хора от софтуерната асоциация се радват с години на големи приходи и стабилен растеж, проявявайки изключително малко солидарност и съпричастност към развитието на останалите сектори от икономиката и обществото. България е на последно място по културни инициативи и качество на образованието в целия ЕС, фондовете и средствата в тези сфери са минимални. От друга страна, ИТ бранша продължава да работи по време на изолацията и да настоява за помощи за стартиращите компании в размерите на стотици милиони, докато за целия културен сектор са налични само няколко милиона. Не виждам къде е прозрачността и равнопоставеността тук, при положението че креативните индустрии внасят над 8% в бюджета, а ИТ сектора, едва 12%. Ако съпоставим броя на заетите хора, ще излезе че креативните индустрии са много по-продуктивни и носят много по-голяма добавена стойност.
До коментар [#1] от "Ivan Mitev":
Пълни глупости, във валутен борд сме, "централната банка" има силно ограничени функции, защото не може да се има доверие на политическия ни "елит" от десетилетия...
И да ви кажа една друга реалност, този сектор плаща всичко и по прозрачен начин и освен преки данъци се вливат милиони като инвестиции. От друга страна 50% от хотели и ресторанти където съм бил укриват данъци най-малкото с неиздаване на касови бонове. За почти всеки случай звъня в НАП, но до сега съм видял само два затворени обекта. Та в моите очи кръчми и бардаци могат съвсем спокойно по-скоро да фалират, отколкото други почтени сектори да им плащат за безобразията.
Държавата се крепи на изкуствено дишане. Европари и чужди инвестиции от АЙ ТИ фирми. Ама първото взе че свърши. Сега като е*** майката и на второто, съвсем спокойно можем да закриваме.