Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 май 2020, 11:24, 2701 прочитания

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Българската икономика нараства с 2.4% на годишна база през първото тримесечие при 3.2% спад в ЕС.
  • Пораженията за бизнеса и потреблението от разпространението на COVID-19 през периода април-юни ще са по-тежки.
  • Плахи сигнали за възстановяване вече са видими, но все още е твърде рано за оптимистични прогнози.
След седмици на новини, изпълнени с прогнози за всевъзможни рекордни спадове на бизнес активността, европейските държави най-накрая разполагат с първата си икономическа картина от реални данни. Те показват мащаба на коронакризата, макар и само в началния й период. Наложените в средата на март ограничителни мерки хвърлят Европейския съюз в най-тежката рецесия от десетилетие, а по всяка вероятност и в историята му, със спад на брутния вътрешен продукт от 3.2% на годишна база.

Тежкият удар засега отнасят големите европейски държави като Италия, Испания, Франция и Германия, където ограниченията бяха по-стриктни. България успява да се задържи над нулата и отчита ръст, макар и най-слабия за последните шест години - 2.4% на годишна база.


Това е равносметката, но само при две седмици с ограничителни мерки върху местната и европейската икономика. Безспорно отражението на COVID-19 ще бъде по-голямо през второто тримесечие... Добрата новина е, че част от рестрикциите се разхлабват, а бизнесът и хората плахо се възвръщат към някаква форма на нормалност. Възстановяването обаче все още изглежда далеч - в най-добрия случай през 2021 г., при положение обаче, че не последва нова силна вълна на епидемията.

Оценката за две седмици

Икономиката на еврозоната се свива с 3.2% на годишна база през първото тримесечие, а в ЕС понижението е с 2.6%, показват данните на Евростат. Италия, Франция и Испания отчитат спад с над 4%, а Германия - с 2.3% спрямо нивото на икономиките през същия период на 2019 г. Това е най-лошото представяне на генерирания в евросъюза брутен вътрешен продукт през последното десетилетие.



На този фон числата за България са на пръв поглед обнадеждаващи. Според експресните данни на националната статистика местната икономика нараства с 2.4% на годишна база през първото тримесечие. Потреблението на правителството и домакинствата се свива спрямо последните месеци на 2019 г., но минимално - едва с 0.1%, а годишният ръст се забавя до 4.1%. Вносът и инвестициите намаляват, но това беше видимо и в края на миналата година.

Така България с едни от най-високите ръстове в ЕС се нарежда сред най-слабо пострадалите от първоначалната шокова вълна. Поглед назад обаче показва, че това е най-слабият темп на икономически растеж в страната от лятото на 2014 г. Още през март активността в промишлеността намалява с 6.9% на годишна база. Производството на машини и оборудване намалява с 21.1%, на авточасти - със 17.5%, браншове в леката промишленост отчитат понижение от над 25%. Оборотът от продажби на електроника пада с над 40%, а на облекла и обувки - с 63%.

Оценките през първото тримесечие само загатват за числата, които очакват Европа и България през април-юни. "Ако днешните данни са резултат от две седмици на блокиране, още три седмици блокиране и много бавно премахване на някои мерки не представляват добри резултати за второто тримесечие", казва главният икономист на ING Карстен Брезки.

Ситуацията през април

Един от най-видимите индикатори за икономически сътресения е пазарът на труд. За два месеца наложените ограничителни мерки в България изпращат близо 83 хил. съкратени служители към бюрата по труда, където общо новорегистрираните безработни достигат 131.5 хил. За сравнение, през същия период на 2019 г. общият брой е 41.4 хил. души.

Добрата новина е, че пикът на нови регистрации в бюрата по труда, изглежда, е преминал още през втората седмица на април с близо 10 хил. души, регистрирани в един ден. Същевременно броят на новонаетите започва да нараства - от около 2 хил. души на седмица през април до над 7 хил. през 11-17 май.

Лошата е, че през май отново се наблюдава лек ръст. "Докато не получим окончателни данни за май, няма как да сме сигурни, че пазарът на труд се възстановява", казва Адриан Николов от ИПИ. Друга неизвестна са съкратените от хотели и ресторанти, които са над една трета от новорегистрираните безработни и нямат перспективи за силен туристически сезон. "Туризмът няма шанс да възстанови дори една четвърт от обичайния си летен сезон, ако разчита изцяло на български туристи", коментира Николов.

Препъникамък в обозримо бъдеще е заложен и в макрорамката на правителството - увеличението на минималната заплата от 1 януари с 40 лв. до 650 лв. "В момента много фирми минават през дефлация - продукцията им поевтинява. Така реалната цена на труда за компанията расте и запазването на работни места започва да става трудно", коментира управителят на платформата "Тракия тех" Георги Стоев. "Ако макрорамката се запази без промяна, увеличението на минималната заплата категорично ще доведе до съкращаване на работни места, които изискват нискоквалифициран труд", допълва Стоев.

Резервираността от страна на компаниите по отношение на растежа на заплатите е видима и сега. Още през първото тримесечие средните възнаграждения забавят темпа на растеж от двуцифрен през 2019 г. до едва 5.9%. А в някои сектори като хотели и ресторанти, развлечения и спорт, добивна промишленост дори намаляват на годишна база. Понижението или забавянето на растежа на заплатите се отразява негативно върху покупателната способност на домакинствата в страната и съответно върху крайното потребление, което пък е големият двигател на икономическия ръст в България през последните години. Ако фирмите не се чувстват сигурни, че могат да си позволят по-високи заплати за служителите, това означава по-продължително слабо потребление и икономически растеж като цяло.

Възстановяване по график

Всичко това говори, че растежът до март в никакъв случай не е гаранция за по-меко преминаване през кризата. Обновени прогнози засега няма - най-розова (макар и правена сравнително по-рано) е оценката на Министерството на финансите, които залагат на спад от максимум 3% за 2020 г. За сметка на това рейтинговата агенция Fitch, холандската банка ING, ЕК, виенският икономически институт wiiw и Уникредит Булбанк очакват свиване на българската икономика от 5-8% и малко от тях залагат на бързо възстановяване през 2021 г. А не липсват и прогнози за свиване с около и над 10%.

Към момента добри новини идват за някои сектори като търговията на дребно. Данните на Google показват, че активността на хората нараства с разхлабването на мерките. Само в България през последните две седмици бяха нулирани почти всички ограничения и врати отвориха молове, фитнеси, паркове, магазини, заведения и други обекти. Според Google още към 9 май посещенията в обекти за търговия на дребно започват да се възвръщат - до около 70% от средното през януари.

Някои браншове на промишлеността също виждат светлина в тунела. Производителите на автомобилни компоненти, които са свързани с глобалните вериги на доставки, първи усетиха напрежението от началото на извънредното положение, но очакват възстановяване в началото на второто полугодие.

Други сектори обаче тепърва се изправят пред вероятността от съкратени поръчки. Пример за това са български машиностроителни компании със собствени разработки, които все още работят по проекти, поръчани и платени преди месеци. "Проблемът за тези компании ще възникне, когато спрат новите поръчки. А това се очаква от лятото на тази година. Тогава започва да се очертава как ще изглежда 2021 г.", казва Георги Стоев.

И всичко това е при условие, че разхлабването на ограничителните мерки се държи под контрол от националните правителства и се наблюдава от здравните власти до степен, която предотвратява последващи вълни на новозаразени и възвръщане на ограничения, които отново да подкосят краката на икономиката.
Дългосрочният шанс

На фона на всички мрачни прогнози кризата води със себе си и възможности за българската икономика. Началото на епидемията в Китай, затворените заводи и ефекта от това върху глобалните вериги за доставки постави на дневен ред намаляване на зависимостта. На практика това означава, че България има възможност да привлече нова вълна инвеститори, които залагат на по-малки, разпръснати и диверсифицирани заводи. Това обаче не се случва изведнъж, а е процес, който ще отнеме години. И ако страната иска да се възползва от него, тя трябва да демонстрира стабилност и предвидимост - неща, които напоследък започват да се пропукват с недообмислените ДДС отстъпки, които може да разглобят цялата данъчна система.

"Проблемът е, че България се конкурира с дестинации, в които условията за бизнес са значително по-добри в онези сфери, които интересуват работодателите - регулиране на трудови договори, осигуровки, болнични листове", казва Стоев. "Важно е пазарът на труд да е по-свободен", допълва той. Това би изисквало допълнителни усилия от страна на правителството за облекчаване на условията за бизнес с цел по-добри дългосрочни перспективи дори и само за осигуряването на заетост.

Капитал #20

Текстът е част от брой 20 на седмичния Капитал (22-28 май). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ и БСП предлагат банкови гаранции и публичен регистър за отпадъците ГЕРБ и БСП предлагат банкови гаранции и публичен регистър за отпадъците

Левицата настоява за 24-часово видеонаблюдение и данъчни облекчения за бизнеса с боклуци

26 май 2020, 763 прочитания

Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" отклони искането за информация кой и за колко пари е доставял храните в затворите от 2012 до 2018 г.

26 май 2020, 999 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10