Брюксел изчислява 15 млрд. евро за България от новия Фонд за възстановяване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брюксел изчислява 15 млрд. евро за България от новия Фонд за възстановяване

Планът за възстановителния фонд не е окончателен. Той трябва да бъде одобрен от всички страни - членки на ЕС, а в края на миналата седмица Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания обявиха, че са против отдаването на грантове

Брюксел изчислява 15 млрд. евро за България от новия Фонд за възстановяване

Вноската на страната в предложения кризисен инструмент за 750 млрд. евро е 3.3 млрд. евро, които могат да се изплатят до 20 години

4403 прочитания

Планът за възстановителния фонд не е окончателен. Той трябва да бъде одобрен от всички страни - членки на ЕС, а в края на миналата седмица Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания обявиха, че са против отдаването на грантове

© Reuters


Опасенията за неблагоприятен ефект от Европейския фонд за възстановяване за някои по-малки и бедни държави може да се окажат прибързани. Според предложението и оценката в работния документ на Европейската комисия нетният ефект за България от фонда с общ обем 750 млрд. евро е положителен и достига 11.7 млрд. евро, или 19.3% от местния БВП, което би я наредило по този показател втора след Хърватия като голям реципиент спрямо размера на икономиката й.

При вноска от 3.3 млрд. евро страната ще получи 15 млрд. под формата на грантове и заеми, по 25% годишно през периода 2021 - 2024 г., става ясно от доклада на ЕК. "При това 15-те милиарда ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10 - 20 години, че и повече", пише Георги Ангелов от института "Отворено общество".

Предложението е базирано на модел, при който страните са разделени на три групи. Тези с над средния в ЕС БВП на глава от населението получават по-малък дял от фонда и се превръщат в нетни донори. А тези с под средния са разделени на две групи - нискозадлъжнели и високозадлъжнели, като последните ще получат повече подкрепа. Тепърва обаче предстоят дебати и е възможно в схемата да настъпят съществени корекции.

Новата програма

Брюксел предлага възстановителният фонд да включва 500 млрд. безвъзмездни средства и 250 млрд. заеми. Целта на инструмента е да стимулира икономическия растеж след корона кризата. Предложението е парите да се наберат на капиталовите пазари, като дългът ще трябва да се изплати до 2058 г. Планът за възстановителния фонд не е окончателен, а посочените сметки за разпределение на ресурсите са примерни. Той трябва да бъде одобрен от всички страни - членки на ЕС, а в края на миналата седмица Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания обявиха, че са против отдаването на грантове.

"Най-големият дял от общите пакети отива за стимул на публичните инвестиции под формата на безвъзмездни средства и заеми", пишат от Брюксел в доклада. Това означава 451 млрд. евро под формата на грантове и 250 млрд. евро като заеми, които ще се изплащат през следващите 20 години от бенефициентите - страните членки. Останалата част от средствата са предвидени за InvestEU и европейските структурни и инвестиционни фондове като провизии за финансиране на частни инвестиции.

Идеята е фондът да покрие загубите на собствен капитал, пропуснатите инвестиции и социални разходи вследствие на корона кризата. Според изчисленията на ЕК до 2 млн. допълнителни работни места могат да бъдат открити до 2022 г. благодарение на фонда за възстановяване.

Докладът показва, че основните донори ще са държавите от групата с високи доходи като Германия, Дания, Белгия, Франция, Швеция, а бенефициенти ще са страните с БВП под средното за ЕС, където влиза и България. Половината от средствата обаче отиват за държави с ниски доходи и висок дълг - което означава, че 50.6% от общо събраните средства отиват при Италия, Испания, Португалия, Гърция и Кипър.

Подсилване на балансите

Замисълът на фонда е именно да помогне на най-пострадалите страни от епидемията, които поради влошените си публични финанси трудно биха могли да финансират бюджетните си дефицити в резултат на мерките срещу вируса. Прокарването на инструмента обаче едва ли ще е лесно, тъй като по-консервативните членки отдавна се противопоставят на идеите за колективизиране на дълга и общи облигации на ЕС, които ще водят до трансфери между държавите и ще засилят моралния риск. Еврооптимистите пък виждат в постигнатото между Германия и Франция съгласие по темата голяма стъпка напред, като сравняват с момента, в който първият американски финансов министър Александър Хамилтън прокарва общ федерален дълг, за да се изплатят дълговете на отделните щати, поети около Войната за независимостта

Реално размахът е много по-малък, а сближаването на полярните мнения вероятно ще изисква много среднощни срещи, на каквито Брюксел вече е привикнал около дълговата криза в Гърция. Една от критиките е, че създаването на фонда вероятно ще се забави, докато реално средствата са необходими сега. Разчетите на ЕК са, че фондът в този му вид средносрочно би покачил БВП в страните - нетни реципиенти, с 4.25% над базовия сценарий без него, а в донорите - с 1.25%.

Опасенията за неблагоприятен ефект от Европейския фонд за възстановяване за някои по-малки и бедни държави може да се окажат прибързани. Според предложението и оценката в работния документ на Европейската комисия нетният ефект за България от фонда с общ обем 750 млрд. евро е положителен и достига 11.7 млрд. евро, или 19.3% от местния БВП, което би я наредило по този показател втора след Хърватия като голям реципиент спрямо размера на икономиката й.

При вноска от 3.3 млрд. евро страната ще получи 15 млрд. под формата на грантове и заеми, по 25% годишно през периода 2021 - 2024 г., става ясно от доклада на ЕК. "При това 15-те милиарда ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10 - 20 години, че и повече", пише Георги Ангелов от института "Отворено общество".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ajb03317060 avatar :-|
    ajb03317060

    Искам да питам : Кой ще ги изработи тези пари, кой ще ги изгладува и кой ще ги харчи.Планът е потресаващ .За този 30 годишен период сумата на лихвите ще е 1,5 по размера на кредита.Какво ни гарантира липсата на следващи кризи -голямото плюскане на евробюрокрацията ли?

  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#1] от "ajb03317060":

    Голямото плюскане не е на евробюрокрацията, а на управляващите в страните членки. Една малка България е потрошила толкова много пари за корупция, че европейците трябва да вдигат протести. Сега на практика ни възнаграждават за всичко това.

    И докато гласуваме глупаво или берем гъби, все ще е така.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK