Минималната работна заплата ще се договаря по сектори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Минималната работна заплата ще се договаря по сектори

Споразумението е подписано от работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, синдикалните организации КНСБ и КТ "Подкрепа" и премиерът Бойко Борисов.

Минималната работна заплата ще се договаря по сектори

Синдикати, бизнес и правителство подписаха споразумение за икономически и социални мерки с хоризонт до 2022 г.

3863 прочитания

Споразумението е подписано от работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, синдикалните организации КНСБ и КТ "Подкрепа" и премиерът Бойко Борисов.

© Велко Ангелов


Минималната работна заплата да започне да се договаря по сектори, а максималният и минималният осигурителен доход ще се променят по т. нар. швейцарско правило. Това са част от целите, договорени между правителство, част от основните бизнес организации и синдикатите в сряда. Те са залегнали в Националното тристранно споразумение, което е с хоризонт 2022 г. Документът очертава в едри щрихи какви ще са приоритетите на социалните партньори в следващите две години в икономически и социален аспект.

Как ще растат осигурителните прагове и възнагражденията

След подписването на споразумението стана ясно, че минимална заплата в страната ще се договаря за всеки бранш и по професии. Идеята е това да стане още от 2021 година, като така ще отпаднат минималните осигурителни прагове, определяни от правителството. По същия начин се очаква да се договаря и реален ръст на работните заплати в частния сектор чрез препоръчителен индекс по сектори, отрасли и браншове.

Mаксималният осигурителен доход (сега 3 хил. лв.) ще расте всяка година по т. нар. швейцарско правило - т.е. в зависимост от инфлацията и очакванията за ръст на средния осигурителен доход в страната. Мярката ще влезе в сила през 2022 г. По същата формула ще се определя и минималният осигурителен доход, след като достигне равнището на минималната работна заплата в страната.

Не по-малко амбициозни са останалите мерки в сферата на демография, образование, пазар на труда и трудова миграция. Тук първа точка е изразработване на програма за заселване на граждани от чужбина с български произход, промяна във финансирането на университетите, строителството на детски градини, ясли и задължително предучилищно образование за деца от 4-годишна възраст.

Заложено е и допълнително облекчаване на режима за внос на специалисти от други държави.

Амбициозен срок

Амбициозната програма на социалните партньори залага ръст на индикаторите за БВП на човек от населението, на производителността на труда и на разходите за труд до 60% от средното в ЕС до 2022 г., което означава увеличение с около 10 процентни пункта спрямо нивата от 2018 г.

За сравнение, през 2018 г. българският БВП на човек, изравнен спрямо покупателната способност, се равнява на 51% от средния в ЕС. Четири години по-рано този показател е 47%. Сходна е тенденцията и при производителността на труда - 47.1% през 2018 г. при 44% през 2014 г., показват данните на Евростат.

Вероятно заложените в споразумението проценти са постижими, ако бъдат изпълнени всички точки, описани в програмата. Те са групирани в няколко раздела - икономика, енергетика, Европейски зелен пакт, демография, образование и пазар на труда, социална защита.

В икономическата част фокусът е върху "издигането в национален приоритет" членството на България в ERM II, ОИСР и Шенген, разработването на мерки за насърчаване на инвестициите в изоставащи региони (като Северозапада), ускорено въвеждане на електронното управление и приемането на стратегия за участие на България в четвъртата индустриална революция.

В енергетиката пък видимо се увеличава натискът върху въглищните централи. Социалните партньори залагат изготвянето на нова, "балансирана" енергийна стратегия до 2030 и 2050 (миналогодишната беше разкритикувана от ЕС), както и програма за функционирането на комплекса "Марица-Изток", базирана на оценка на текущото му състояние. Допълнително работодатели и синдикати са се подписали да включат България в платформата "Въглищни региони в преход", изрично споменавайки да не се поема ангажимент за затваряне на централи или намаляване на мощности. Платформата е място за дискусии и съществува от три години. Въпреки многократни покани от страна на ЕК, България още не се е присъединила, защото синдикатите заплашват със стачки.

Други точки от групата са законови промени, които поетапно да премахнат регулираните цени за битови и небитови потребители, считано от 1 юли тази година; повече усилия за пълна либерализация на електроенергийния пазар и мерки за стабилизиране на финансовото състояние на държавните фирми в сектора. Мерките не са конкретизирани.

Планове има и за много анализи и стратегии - във връзка с възможностите за плавна енергийна трансформация, с изграждане на паро-газови централи, с териториални планове за справедлив преход на регионите.

Минималната работна заплата да започне да се договаря по сектори, а максималният и минималният осигурителен доход ще се променят по т. нар. швейцарско правило. Това са част от целите, договорени между правителство, част от основните бизнес организации и синдикатите в сряда. Те са залегнали в Националното тристранно споразумение, което е с хоризонт 2022 г. Документът очертава в едри щрихи какви ще са приоритетите на социалните партньори в следващите две години в икономически и социален аспект.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    baj_ganyo avatar :-|
    Бай Ганьо

    "максималният и минималният осигурителен доход ще се променят по т. нар. швейцарско правило" - това тук където 50% от работещите не се осигуряват на реалните си доходи? Сериозно ли мислите, че ще оцелеете политически?

  • 2
    rcs20503603 avatar :-|
    Kamen Iliev

    А в други държави мислят вече за универсален базов доход!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK