Бъдещето на варненската Балетна олимпиада
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бъдещето на варненската Балетна олимпиада

Конкурсът традиционно се провежда на откритата сцена на Летен театър - Варна

Бъдещето на варненската Балетна олимпиада

Най-старият балетен конкурс в света търси нови форми на финансиране, след като липса на средства наложи отлагането му

2198 прочитания

Конкурсът традиционно се провежда на откритата сцена на Летен театър - Варна

© Виктор Викторов


Морската столица на България ежегодно привлича погледите на чужденци с плажовете, зелените си улици и активния културен и нощен живот. Всяка четна година обаче лятото във Варна придобива друг смисъл, защото градът става център на едно от големите балетни събития в световен мащаб.

Основан от Емил Димитров още през 1964 г., Международен балетен конкурс - Варна, познат още като Балетната олимпиада, е най-старото събитие по рода си в глобален план и задава модела, по който са създадени много следващи балетни конкурси в Русия, Финландия и САЩ. Обвитата с бръшлян открита сцена на Летния театър, където традиционно се провеждат изпълненията, привлича млади балетисти и балерини от над 30 държави, а журито на конкурса включва някои от най-големите имена в международната балетна общност.

Наградата от Варна е световно признато постижение, за което кандидати се готвят между 6 и 12 месеца, а конкурсът носи престиж не само за участниците, но и за България като домакин.

Ето защо дошлата през февруари новина, че тазгодишното издание няма да може да се проведе заради недостиг на средства, разочарова силно културната гилдия и любителите на балета. Отмяната на събитието беше отразена в редица световни медии като Reuters, Dance Magazine и френския ежедневник Le Figaro. Още по-тъжно е, че балетната олимпиада беше отменена не заради COVID-19 пандемията, която помете редица културни събития, а заради причина, която няма да отмине с нея.

Фондация "Международен балетен конкурс - Варна" от години изпитва трудности, свързани с растящите разходи и промяната в нагласите за спонсорство. Единственото възможно решение според фондацията е подкрепа от държавата.

Значението на българската сцена

През първата половина от съществуването си Международен балетен конкурс - Варна, е управляван от държавата, а от 1992 г. е поет от създадена за целта фондация, ръководена от основателя - маестро Емил Димитров, а сега от децата му Димитър и Соня.

С медали от варненската сцена са си тръгнали някои от най-големите имена в балета като Михаил Баришников, руските балетмайстори и представители на Болшой театър Владимир Василиев и Екатерина Максимова, френската балерина Силви Гилем, текущият директор на Балета на Парижката опера Орели Дюпон и китайската примабалерина Джу Йен.

Ежегодно участващите около 130 младежи, разделени в категории младша (15 - 18 годишни) и старша възраст (до 26 години), се оценяват от международно жури в три кръга. Изпълняват общо 5 произведения в рамките на 15 дни, в които е застъпена класическа и съвременна хореография. "Изискванията за репертоара, заложени в правилника на конкурса, са сред най-тежките в света", казва пред "Капитал" председателят на фондация "Международен балетен конкурс - Варна" Димитър Димитров. Състезанието е насочено към млади балетни изпълнители, а не обучаващи се, което вдига нивото.

Тежест носи и оценката на 15-членното международно жури с признати имена като Владимир Василиев (Русия), Сирил Атанасов (Франция), Хироаки Имамура (Япония), Лойпа Араухо (Куба).

"Не идваме заради парите, казва Сирил Атанасов, легенда на Парижката опера и член на журито през 2014 г., пред Ариен Бавлие от Le Figaro. Идваме за времето. Този конкурс е кариерен акселератор. Служи като трамплин за много танцьори, особено тези, които не са част от престижни балетни компании и имат желание да се включат в тях."

Забуксувалата формула на финансиране

Проблемът с намирането на средства за организацията на конкурса не е нов. Бюджетът на събитието е около 700 хил. лв., една четвърт от които се осигуряват от Министерството на културата и община Варна. В тази сума влиза и наградният фонд, който се равнява на 70 хил. лв. За сравнение - на конкурса в Москва само голямата награда достига 100 хил. долара.

Други 25% от средствата за варненската балетна олимпиада идват от продажба на билети за концертни вечери и такси за участие в конкурса, както и от двуседмичната Балетна академия за млади балерини и балетисти, които получават мастъркласове от журиращите.

Дефицитът тази година е в останалите 350 хил. лв., които фондацията набира от дарения и спонсори от България и света. Макар че във времето Международен балетен конкурс - Варна, е бил подкрепян от редица големи чуждестранни партньори като френските Nina Ricci и Guerlain, мецената Масако Оя и руската "Татнефт", фондацията вече е усещала критични моменти. Различното през последните две години е, че самата формула на финансиране започва да буксува, става ясно от думите на Димитров.

През септември 2016 г. фондацията губи един от най-големите си меценати - Сергей Давидов. Година и половина по-късно става ясно, че основният спонсор - Сосиете женерал Експресбанк, напуска България. Същевременно в пазара на спонсорство настъпва друга промяна - склонността на компаниите към мащабни дарения за единична кауза намалява за сметка на разпръскване на бюджета към множество други, по-малки събития, които осигуряват повече гласност.

"Много пъти сме провеждали конкурса в рестриктивни условия, но сега не можем да си го позволим, казва Димитров. През 2004 г. щяха да разберат 500 души, ако конкурсът не е на ниво. Но днес всяка грешка ще бъде излъчена моментално от телефоните на присъстващите и ще се разпространи до хиляди за секунди", обяснява той.

Плюс и минус в света на танца

Сумата от 700 хил. лв. е абсолютният минимум за провеждането на събитието.

"Разходите за конкурса нарастват с всяка изминала година, увеличават се и очакванията на световната балетна общност", казва председателят на "Международен балетен конкурс - Варна" Димитър Димитров

Едно от големите предизвикателства за организаторите е и разходът за сцената. Освен наема за летния театър фондацията трябва да осигури осветление, озвучаване и екипи, които да управляват техниката.

Друг висок разход е за адаптиране на сцената за нуждите на конкурса. Балетът изисква специален линолеум, който да осигурява подходящо сцепление и баланс, а сцената на Летния театър разполага с дървен под. Затова от 2012 г. фондацията работи с британския производител на сценични подове Harlequin Floors, която изработва разглобяем модулен под за конкурса. Този под обаче не може да се използва през деня, защото се нагрява от слънцето. Затова участниците работят в репетиционни зали, които фондацията получава на преференциални цени.

Състезателите, техните партньори и екип сами покриват разходите по пътуването си до Варна, престоя и ежедневните разноски. "За близо 70% от състезателите разходите по подготовката и престоя във Варна са в пъти повече от паричната себестойност на първата награда в конкурса. Но те идват, защото знаят, че полагаме максимални усилия конкурсът да е обективен и защото лауреатската титла от Варна е техният пропуск към големите сцени по света", обяснява Димитров. А ключов фактор за тази обективност е журито - другото голямо перо в бюджета. Минимумът от 15 професионални балетни изпълнители в журито биват настанявани в хотел във Варна през юли, в пика на летния сезон, за поне две седмици, колкото трае конкурсът. Самолетните им билети - в повечето случаи не икономична класа, също влизат в сметките на фондацията.

Няколко плюса идват от съпътстващо събитие към конкурса - Балетната академия. Освен че генерира допълнителни приходи за фондацията от таксите за участие на 200 - 250 обучаващи се балерини и балетисти, академията е начин курсистите да бъдат обучавани от журито.

Спасителната роля на държавата

Разходите обаче бавно нарастват с инфлацията и модернизацията, а възможностите на дарители се свиват. "Конкурсът принадлежи на цялото ни общество. Той е културно-историческа ценност на България и света", отбелязва Димитров. "Успехът и престижът не са даденост, те трябва да се защитават всеки път със запалването на огъня на всяко следващо издание", допълва той.

Дори и да се приеме, че само обстоятелствата тази година предотвратяват следващото издание на конкурса, той все пак няма възможност да се развива. "Ние използваме за репетиционни зали салони по физическо възпитание на училища. Голяма част от тях не са подходящи за целите на участниците. Най-малкото трябва да имат балетен линолеум, но в момента не можем да си го позволим", казва Димитров. Големият проблем е, че начинът на финансиране на конкурса в момента налага фокус върху краткосрочното му оцеляване, а дългосрочните перспективи, стратегия и визия остават на заден план.

Сега Димитров търси по-сериозно партньорство с държавата, което да промени структурата на средствата. Идеята е държавата да поеме по-значителна роля във финансирането на конкурса. С тази цел в края на 2019 г. фондацията започва разговори с Министерството на културата, за да преценят възможностите за провеждане на конкурса през 2021 или 2022 г. Разпространението на COVID-19 рязко спря преговорите, но Димитров остава уверен, че може да се стигне до консенсус.

Морската столица на България ежегодно привлича погледите на чужденци с плажовете, зелените си улици и активния културен и нощен живот. Всяка четна година обаче лятото във Варна придобива друг смисъл, защото градът става център на едно от големите балетни събития в световен мащаб.

Основан от Емил Димитров още през 1964 г., Международен балетен конкурс - Варна, познат още като Балетната олимпиада, е най-старото събитие по рода си в глобален план и задава модела, по който са създадени много следващи балетни конкурси в Русия, Финландия и САЩ. Обвитата с бръшлян открита сцена на Летния театър, където традиционно се провеждат изпълненията, привлича млади балетисти и балерини от над 30 държави, а журито на конкурса включва някои от най-големите имена в международната балетна общност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    domakinq avatar :-|
    Bramasole

    В началото на годината премиерът подари 37 млн лв на двата частни футболни пловдивски клуба за стадиони. На общинския - нито стотинка.
    Периодично се отпускат немалки суми на БПЦ, без висшият клир да има задължение да се отчита за своите разходи, за ефективното управление на имотите си или за съзнателно "пропуснати" ползи...
    Не вярвам да няма възможност да се заделят нужните суми за провеждане на Международния балетен конкурс; може би липсва желание или потребност от култура сред управляващите.
    Не ни е съобщавано Борисов да е посрещал в кабинета си известни личности, представители на това изкуство - балетисти, балерини, хореографи, но за Цеца Величкович всички медии ни информираха преди време.

  • 2
    cmf1446637585478928 avatar :-|
    Petia Nikolova

    В едно чекмедже има в пъти по 350 000 за дефицита.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK