Разкриването на банкова сметка на чужденец в България до скоро ставаше сравнително лесно и бързо. През последните няколко години обаче Брюксел въведе много нови изисквания към финансовите институции с цел борба срещу прането на пари и те започнаха да се усещат и от крайните клиенти. Според счетоводители и адвокати, след като влиза в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари в България, режимът се затяга дотолкова, че на практика банките са преустановили откриването на сметки на дружества, в които собственик са чуждестранни юридически или физически лица. Което пък допълнително влошава условията за правене на бизнес в страната.
Проблем има, но според банкери интерпретациите са преувеличени. Затягането е основно за нови малки дружества без корпоративна история, което цели (и успява) да отсее именно компании с неясни собственици, без дейност в България и без служители, през които минават съмнителни парични потоци. А покрай тях се случва да пострада и някой с реален бизнес проект.
Между всичко е блокирано...
Въпросът беше поставен преди няколко седмици в отворено писмо на "Обединение на свободните адвокати" адресирано до ДАНС, БНБ, Българската агенция за инвестиции и Асоциация на банките в България. В него се посочва, че още през март 2019 г. "всички банки" са въвели специални условия за откриване на банкови сметки на юридически лица със собственици чужденци, които са различни от условията за дружества, собственост на българи. "Някои от банките са въвели такси в размер на стотици евро - само за проучване на документите, без да поемат ангажимент, че банковата сметка ще бъде открита. Други банки приемат документите за преглед, но впоследствие или отказват откриването на банковата сметка (без каквато и да е обосновка), или изобщо не се произнасят по искането", се казва в писмото. Според адвокатите почти всички банки поставят като изискване чужденецът да има статут на пребиваващ в България. "Стига се и до парадоксални ситуации: дружества, които имат сметки в евро и които са реализирали предвидените в закона обороти, не могат да си открият сметки в левове, за да платят дължимия ДДС", казват юристите.
"На практика се блокира разкриването на фирми от чужденци в България, независимо дали са от ЕС или т. нар. трети страни", посочва и Десислава Тортопова, председател на управителния съвет на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия. Причината е, че за да се разкрие компания, капиталът й трябва да се депозира в специална набирателна сметка. "Но масово се получават откази за разкриването на подобни сметки, ако титулярят им е чужд гражданин. Същото е, ако набирателната сметка се трансферира в разплащателна - пак се получава отказ", допълва Тортопова. По думите ѝ в момента се използват алтернативни банкови услуги - на финтех компании, които предлагат разкриване на набирателна сметка и IBAN за граждани на ЕС. "Според мен българските банки просто отказват да правят проучване на клиентите си. Официалното обяснение е, че проучването на едно физическо лице е скъпо", посочва Тортопова и уточнява, че обикновено разкриването на сметка става по-лесно, ако то има сметка в банка от ЕС, която е собственик на финансова институция тук.
...и няма особен проблем
Изискването всеки клиент да бъде проверен (документи, участие в дружества, действителен собственик на дружество и т.н.), преди да му бъде разкрита банкова сметка, е записано в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Идеята е да се минимализира рискът още на входа и да не се допуска през тази финансова институция след това да минават съмнителни транзакции с цел пране на пари или финансиране на тероризъм. Банкер обяснява, че има случаи, в които малки провинциални фирми откриват дружества на чуждестранни лица - румънци, гърци, италианци, и ги представляват пред всички, а много от тези компании превъртат неясни обороти транзитно. Логично след като се затягат мерките срещу изпирането на пари, банките също стават по-внимателни с подобни гастролиращи "инвеститори". "За легитимни големи и средни бизнеси с произход изобщо няма проблем", казва банкерът.
"В Уникредит Булбанк няма никакви специални ограничения за откриване на сметки за чужденци или различни такси. Може да има разлика във времето, което отнема. При откриването на сметки на чуждестранни физически лица или компании се изисква направата на редица проверки, анализ и оценка на представени документи и гарантиране на прозрачно идентифициране на крайния собственик. За да сме изрядни, колегите правят проверки за тях в различни регистри, политически лица, черни списъци, анализират учредителни документи и устави с приложимо чуждо право. Това изисква време, което понякога може да стигне и до 10 дни", казва Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Тя допълва, че отказват да открият сметки на компании, които нямат бизнес интереси в България, нямат служители и т.н., "като целта е да се предотвратят съмнителни парични потоци".
Разкриването на банкова сметка на чужденец в България до скоро ставаше сравнително лесно и бързо. През последните няколко години обаче Брюксел въведе много нови изисквания към финансовите институции с цел борба срещу прането на пари и те започнаха да се усещат и от крайните клиенти. Според счетоводители и адвокати, след като влиза в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари в България, режимът се затяга дотолкова, че на практика банките са преустановили откриването на сметки на дружества, в които собственик са чуждестранни юридически или физически лица. Което пък допълнително влошава условията за правене на бизнес в страната.
Проблем има, но според банкери интерпретациите са преувеличени. Затягането е основно за нови малки дружества без корпоративна история, което цели (и успява) да отсее именно компании с неясни собственици, без дейност в България и без служители, през които минават съмнителни парични потоци. А покрай тях се случва да пострада и някой с реален бизнес проект.
0 коментара