Валдис Домбровскис: Не бих обвързал протестите с бъдещото членство в еврозоната на този етап
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Валдис Домбровскис: Не бих обвързал протестите с бъдещото членство в еврозоната на този етап

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор "Икономика в интерес на хората"

Валдис Домбровскис: Не бих обвързал протестите с бъдещото членство в еврозоната на този етап

Еврокомисарят отговаря на въпроси от Хърватия и България

3233 прочитания

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор "Икономика в интерес на хората"

© Надежда Чипева


Има очакване, че 1 януари 2023 е най-амбициозната възможна дата за членство в еврозоната за България и Хърватия. Това осъществимо ли е, ако всичко мине по план?

Според правилата двете държави трябва да прекарат поне две години в ERM II. Ако в края на този период отговарят на Маастрихтските критерии, може да бъде взето решение по отношение на еврозоната. Дали това ще се случи още през 2023 г. - на теория е осъществимо.

Две години от днес би било юли 2022 г. Но последващата процедура е доста сложна и за половин година би била трудно постижима. Средата на 2023 г. теоретично е осъществим срок, но досега традиционно еврото е въвеждано на 1 януари, а не в средата на годината. Което може да ни доведе до 1 януари 2024 г. Но, както казах, това изисква още задълбочени дискусии с двете държави.

В съобщението на ЕЦБ за България се посочва, че страната ще продължи да въвежда "обширни реформи" в съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Какво по-точно ще представляват тези реформи?

Тази тема е част от дневния ред. ЕК планира да наблюдава тази тема чрез Европейския механизъм за върховенство на закона, който ще бъде представен по-късно тази година. Същевременно България пое конкретни ангажименти след членството си в ERM II, които ЕК също ще наблюдава. Те са в сферата на небанковия финансов сектор и по-точно - застрахователният сектор, управлението на държавните предприятия, рамката за несъстоятелността, противодействието на пране на пари.

Бихте ли казали повече относно механизма за върховенство на закона и дали е продължение на сегашния механизъм за сътрудничество и проверка (CVM)?

Това е предложение, което ЕК вече е поставила на масата, и ще бъде представено малко по-късно тази година. Това е хоризонтален механизъм за всички държави членки на ЕС за наблюдение на върховенството на закона. По отношение на механизма за сътрудничество и проверка - още през октомври 2019 г. ЕК стигна до заключението, че България е изпълнила ангажиментите, които пое при влизането в ЕС. Намерението ни е да продължим да наблюдаваме въпросите, свързани с върховенството на закона, включително и такива в борбата срещу корупцията и организираната престъпност чрез този нов механизъм.

Доколко сте уверени, че България и Хърватия могат да отговорят на Маастрихтските критерии в тези несигурни времена?

За да влязат в еврозоната, двете държави трябва да отговарят на Маастрихтските критерии по отношение на бюджетния дефицит, публичния дълг, дългосрочни лихвени проценти, инфлация и валутния курс. Също ще оценяваме и съвместимостта на правните системи на страните членки. ЕС влезе в дълбока рецесия, което доведе до увеличение на бюджетния дефицит във всички държави членки. Всъщност, последната ни прогноза показа, че само една държава от всички 27 не нарушава критерият за бюджетен дефицит - това е България. Ще бъде важно да видим колко бързо ще бъдат адресирани тези бюджетни дефицити и понижени под 3% от БВП.

Българското правителство е казвало, че ще се оттегли от ERM II, ако бъде принудено да предоговаря фиксирания курс лев-евро. Какво бихте коментирали?

В момента курсът е фиксиран на 1.95583. Стандартният лимит на колебания на курса е заложен на +/- 15%, но България е поела едностранен ангажимент да продължи да поддържа валутния борд. Което означава, че това е фиксиран валутен курс. Не сме чували за планове на българските власти да променят този фиксиран курс. Така че вероятността е висока това да е същият курс, при който България ще влезе в еврозоната.

Присъединяването на страната към ERM II и Банковия съюз се случва на фона на масови протести в страната с искане за оставка на правителството и главния прокурор. Наблюдава ли ЕК тези събития и биха ли се отразили те на следващата стъпка за влизане в еврозоната?

Европейската комисия следи протестите и напрегнатата политическа среда. В същото време не бих обвързал потенциалното членство в еврозоната. Защото във всеки случай държавата трябва да прекара поне две години в ERM II преди да бъде оценено доколко е готова да приеме еврото. Тази оценка зависи от изпълнението на Маастрихтските критерии и конвергенция с правните рамки на монетарния съюз. Така че на този етап не бих ги обвързал.

Как се очаква държави като България и Хърватия да отговорят на критерия за ниска инфлация за приемане на еврото при положение, че от страните също така се очаква да повишават доходите и жизнения стандарт, които пък вдигат ценовите нива?

Важно е новите държави членки да се приближават към т.нар. "стари" членки чрез реална конвергенция. Дали това води до инфлация зависи до голяма степен от това дали увеличението на заплатите върви успоредно с производителността. В такъв случай повишението на доходите е устойчиво и не води до допълнителна инфлация.

Във всеки случай този въпрос е бил проблемен за всички държави членки, защото всички страни трябва да догонват. Но това не е попречило на повечето нови членки на еврозоната и не виждам причина да попречи и на България и Хърватия.

Използвани са и въпроси от хърватски журналисти.

Има очакване, че 1 януари 2023 е най-амбициозната възможна дата за членство в еврозоната за България и Хърватия. Това осъществимо ли е, ако всичко мине по план?

Според правилата двете държави трябва да прекарат поне две години в ERM II. Ако в края на този период отговарят на Маастрихтските критерии, може да бъде взето решение по отношение на еврозоната. Дали това ще се случи още през 2023 г. - на теория е осъществимо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK