Всъщност в устава на ББР (чл. 50, ал 11) е записано именно, че за отпускането на всеки кредит в размер над 5% от собствения капитал на банката, се иска разреше от Надзорния съвет. Към март 2020 г. капиталът на ББР е близо 800 млн. лв., а приемливият за надзорни цели капитал е дори по-нисък. Така със сигурност тази експозиция е трябвало предварително да получи зелена светлина от тричленния надзорен съвет. И не само тя - с подписа на Лъчезар Борисов би трябвало да са отпуснати и много други от скандалните заеми от ерата "Мавродиев" - например тук, тук, и тук. Реално кредитът за "С.Г. груп" не е нито най-големият, нито непременно най-скандален, а просто финализирането му се оказа в особено чувствителен за обществото и премиера момент.

- Над 80% от кредите на ББР са за малки и средни и фирми. Ще поискам да се предоставят данни.

Числата винаги зависят от това какво мерим и винаги може да се открие някой показател, който звучи добре. Така и тук - макар да не влиза в детайли, министър Борисов вероятно визира бройките кредити, а не отпуснатата сума. Тогава естествено може и заемите за малки фирми да са стотици, но сумарно експозицията на ББР към тях да е дори по-малка от тази към някои от най-големите й клиенти.

Преглед на оригинала

За справка това е факсимиле от годишния отчет на ББР за 2018 г, (за 2019 г. още не е наличен), където се вижда, че най-голямата ѝ единична експозиция е близо 150 млн. лв. Сумарно десетте й най-големи клиента са усвоили 700 млн. лв., а топ 20 - над 1 млрд. лв. За 2019 г. предвид големите отпуснати заеми за свързаното с Румен Гайтански "Роудуей кънстракшън" (150 млн. лв.) и Делян Пеевски ("Техномаркет България"), можем само да подозираме, че концентрацията се е покачила дори още повече. За сравнение по последни данни общо активите на ББР са 3.2 млрд. лв., а отпуснатите директно от нея фирмени кредити (без посредничество на други банки) - 1.7 млрд. лв., а към края на 2018 г. е малко над 1 млрд. лв. Очевидно дори според официалните отчети на ББР, над половината от кредитния портфейл е съсредоточен в едва 10 големи клиента, които трудно могат да минат за малки и средни.

- Имаше едно законодателство, прието може би след КТБ, че говоренето на неистина за банки, наистина е незаконно... Това по повод изказването на г-н Христо Иванов.

Всъщност законодателството го имаше много по-отдавна. Така известният чл. 152а от ЗКИ, наистина предвиждаше глоби за "който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Той не е богат на съдебна практика и БНБ не го е прилагала, но си беше инструмент за всяване на респект, а до голяма степен и за автоцензура сред медиите и анализаторите. Около затварянето на КТБ и ликвидните проблеми в ПИБ имаше неуспешен опит дори говоренето за банки да се криминализира. Това се случваше по искане на тогавашния управител на БНБ Иван Искров, а законопроектът беше оформен и внесен от депутата от ДПС Йордан Цонев. До неговото приемане обаче така и не се стигна покрай колапса на кабинета "Орешарски" и разпускането на парламента.

А вече ръководена от Димитър Радев БНБ през 2016 г. сама поде инициатива за отпадане на този член от ЗКИ, с мотив, че неговото "приложение е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор". Те бяха приети от депутатите и така за сведение на министър Борисов от четири години банките в България не се ползват с някаква специална защита по тази линия. Това естествено не значи, че всеки може да говори неистини за тях, а че те могат да се защитават срещу това, както всяко друго лице - в съда.