Първи пакет, втори пакет, криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Първи пакет, втори пакет, криза

Първи пакет, втори пакет, криза

Вместо да предложи адекватни решения за икономиката правителство се опитва да си купи политическо доверие с пари от бюджета

Вера Денизова
4891 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Темата накратко
  • Управляващите ще разхвърлят още милиард от парите на данъкоплатците без ясни разчети какво ще постигне с това.
  • Правителството предлага мерки, с които да потуши напрежението, въпреки че през есента се очаква изостряне на кризата.
  • Засега ефективната помощ за бизнеса се изчерпва с около 300 млн. лв. по схемата 60/40 и малко грантове.

Безсмислени, хаотични, предизборни... Новият пакет от мерки на управляващите получи куп негативни оценки часове след като беше представен от премиера Бойко Борисов. На теория с него трябва да се отговори на последиците от COVID-19, но обявеното по-скоро прилича на паническо раздаване на средства с цел потушаване на напрежението: протестите с искане за оставка на кабинета "Борисов" и на главния прокурор, които обаче засега няма изгледи да спрат.

Проблемът е, че властта ще разхвърля малко над милиард от парите на данъкоплатците без ясни разчети какво ще постигне с това: обявените нови икономически мерки всъщност са старите, но с обещание да работят по-добре, а отстъпката при ДДС за фитнеси, туристически агенции, вино и бира в заведенията е, меко казано, спорна (виж карето).

В същото време очакванията са за изостряне на кризата (икономическа и здравна) през есента и по-осезаем спад на приходите в държавния бюджет. Адекватни икономически мерки за посрещане на тези предизвикателства обаче не бяха съобщени, няма и по-дългосрочен план как да се настроят механизмите на икономиката за бързо излизане от кризата.

Това е втори пакет от антикризисни мерки на правителството, като този от март беше уж за 4.5 млрд. лв. Повечето от тях обаче тръгнаха с голямо закъснение, а изпълнението на други се бави и към момента реално до бизнеса са достигнали около 300 млн. лв. Накратко - първоначалният шок беше преодолян благодарение на запасите, които компаниите бяха насъбрали през предходните няколко години на икономически подем. Те обаче вече са на привършване и втора криза едва ли ще остави много бизнеси (а с тях и работни места) на повърхността. Лекотата, с която правителството започна да харчи безидейно, скоро ще стопи и натрупаните от държавата мазнинки (по Борисов).

Повече социални, по-малко икономически

Първоначално обявеният от Борисов пакет от социално-икономически мерки беше за 1.9 млрд. лв. Впоследствие от прессъобщението на Министерския съвет се разбра, че става въпрос за 1.16 млрд. лв. от централния, като не беше пояснено за сметка на кои други разходи ще бъдат направени новите. Останалите малко под 800 млн. лв. от първоначално обявения пакет вероятно са микс от евросредства плюс вече отпуснати пари на държавната банка за развитие, които сега ще се пренасочат за нова грантова схема за малки бизнеси.

Повече яснота има за социалните мерки, които реално са директно раздаване на средства: по 50 лв. на калпак за пенсионер през следващите три месеца, по-високи заплати на работещите на първа линия с COVID-19 и на заетите в здравния сектор, по-високо минимално обезщетение за безработица, плащания за личните асистенти (виж таблицата). Общата сметка до края на годината е за почти 800 млн. лв. Като 300 млн. от тях са за доплащанията за пенсионерите. Липсват мотиви защо парите им се дават сега, а не през есенно-зимния сезон, в който всяко семейство има и разходи за отопление. Както и защо парите за личните асистенти се представят като антикризисна мярка, при все че така или иначе трябва да се дадат.

По-големият проблем е, че увеличението на заплати в публичния сектор (с всички уговорки, че подобен ход за медиците е нужен), както и някои други разходи се прави, без да се представи разчет за сметка на кои други пера ще са те, нито какво ще е отражението им върху баланса на държавните финанси през следващата година.

Сметката колко пари се дават за т.нар. икономически мерки е още по-трудна. Като начало - повечето от тях не са нови, други бяха обсъждани още преди месеци. По-голямата част от парите (355 млн. лв.) ще отидат за разплащания със строителните фирми, които работят по проекти като магистралите "Струма", "Европа" и "Хемус", както и по пътя Ботевград - Мездра. По принцип за тези проекти има заделени бюджети, но неясно защо сега средствата се включват в цялостния пакет от мерки.

Нов момент е, че около 200 млн. лв. от средствата, които правителството предостави по-рано на Българската банка за развитие (ББР) за гаранции и подкрепа на бизнеса в кризата, ще бъдат прехвърлени към нова схема за грантове на засегнатите предприятия. Тя обаче ще се мисли тепърва. От икономическото министерство се надяват през есента да бъдат отпуснати и допълнителни 400 млн. лв. по програмата React EU на Европейския съюз.

Като изключим субсидиите за туристически чартъри и поредните отстъпки по ДДС за няколко сектора, всички останали мерки са всъщност старите, но с обещание да започнат да работят по-добре. Например грантовите схеми за малките и средните фирми по програма "Конкурентоспособност" се бавят драматично и по тази причина Борисов обяви, че ще бъдат назначени допълнителни служители, които да обработват документите. От кандидатствали над 27 хил. малки фирми за безвъзмездна помощ досега са одобрени едва около 3000. Заявленията на средните компании пък въобще не са разглеждани, тъй като срокът за подаването им изтича на 24 август.

Мерки без посока

Логично първите реакции на икономисти и анализатори бяха, че мерките на властта по-скоро обслужват предстоящите избори и адресират протестите, но имат малко общо с кризата, която се задава. Според Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите, в момента има нужда от краткосрочни мерки и такива, които са измислени добре, но са с по-дълъг хоризонт и са съобразени с нуждата от структурна промяна в икономиката, така че тя да стане по-конкурентна. Това сега е на дневен ред в целия ЕС. "В момента икономиката се държи неопределено, сигналите са разнопосочни и мисля, че кризата няма да ни се размине. Така че има нужда от мерки, които да са в посока запазване на работни места, подобряване на качеството на работната сила", казва Дацов. Според него бюджетът все още се държи проциклично и позволява да се ускорят разходите от гледна точка на инвестиции, с които да бъдат обхванати повече фирми и хора. Така ще се премахне и сегашният модел, при който публичният ресурс се концентрира в десетина компании с всички неблагоприятни последици от това.

"Една от най-смислените мерки е 60/40, но има нужда да се анализира как да се пренастрои така, че повече компании да се възползват от нея. В почти целия ЕС средният обхват на тези мерки е около 15% от работната сила, тук е два-три пъти по-нисък", твърди Дацов.

Липсата на визия, особено за икономическите мерки, прави впечатление и на други анализатори. "Мерките на правителството трябва да имат хоризонт на действие и да гледат напред. Това, което се предлага, запазва сега съществуващите бизнес модели. И това е добре, ако става въпрос за хоризонт от няколко месеца, в които да се даде възможност тези компании да изплуват на повърхността, каквато беше ситуацията през март-април. Но в по-дългосрочен план въпросът е дали запазваш стари модели и бизнеси, или инвестираш в тези, които ще са конкурентни след кризата", е мнението и на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Според него подходът сега трябва да е различен от този през март, когато беше обявено извънредното положение и много бизнеси бяха буквално затворени със заповед на правителството. "Тогава трябваха бързи мерки. Сега икономиката отвори и има достатъчно време да се помисли стратегически какво може да се случи след 6 месеца, след 3 години. Това липсва. Всички мерки са насочени или към решаването на стари проблеми - пътища, болници, ниски пенсии, или частично имат връзка с настоящата ситуация, но само в частта за допълнителни възнаграждения. Това също е важно, но не е достатъчно", допълва Стайков.

Как Борисов чупи данъчните правила

Управляващите приеха нова порция ДДС отстъпки. Без анализ и с риск всеки друг да иска подарък

В опит да потуши поредните недоволни, готови да се присъединят към протестиращите, властта даде нови ДДС отстъпки за определени бизнеси. В понеделник премиерът Бойко Борисов обяви, че от август ДДС пада на 9% за туристическите агенции, случайния превоз, виното и бирата в заведенията. Официалният мотив е подпомагане на най-засегнатите от корона кризата сектори. На практика обаче тези промени се случват под натиска на туристическия сектор и на собствениците на заведения, които обявиха готовност да излязат на протест, ако държавата не им помогне.

Впоследствие се разбра, че в проекта, внесен от депутати от "Обединени патриоти" и ГЕРБ, са добавени и фитнес залите, тенис кортовете, басейните. Точният текст е "доставката на услуга за използване на спортни съоръжения".

Всички тези промени се внасят без анализ какъв ще е икономическият ефект от тях, дори без елементарна сметка дали и каква ще е загубата за бюджета. Те се гласуват в парламента по бързата писта - през промените в Закона за местните данъци и такси на второ четене. При разглеждане на текстовете в бюджетната комисия председателят й Менда Стоянова (която отказа да гласува поправките) заяви, че намаляването на ставката за туроператорските услуги е нарушение на евродирективи, за което България ще има неприятности. "Намалената ставка е върху маржа на туроператорите. Миналия път не приехме това предложение с мотива, че противоречи на директивата. То продължава да противоречи и сега и предполагам, че ще имаме наказателна процедура от ЕК, като го приемем, но предстои да видим", заяви Менда Стоянова, цитирана от "Сега".

Само няколко месеца преди това управляващото мнозинство - въпреки несъгласието на икономическия екип в ГЕРБ в лицето на Стоянова, бившия финансов министър Владислав Горанов и дори вицепремиера Томислав Дончев - понижи ДДС ставката на ресторантите, книгите, памперсите и пюретата. По това време премиерът заяви, че ще поеме "политическия риск за едно неправилно решение като ДДС-то". А предупрежденията още тогава бяха, че ако веднъж се направи изключение за даден сектор, всички останали също ще представят своите искания. И поредните ДДС отстъпки са доказателство за това. Предвид задаващите се избори и нестихващите протести обаче нищо чудно до края на годината данъчната система да се надупчи като швейцарско сирене - всеки по-гръмогласен сектор ще успее да извоюва изключение от правилото.

"Цялата данъчна система се поставя под въпрос, за да се предостави облекчение за определени бизнеси. Вместо това може да се помисли за целенасочена помощ", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Той допълва, че с въвеждането на различни ставки по ДДС ще се създадат и условия за данъчни злоупотреби, а дупката в приходната част на бюджета тази година може да се увеличи.

Не стана ясно и какво е мнението на новия финансов министър Кирил Ананиев по темата, но както вече отбелязаха някои медии - вероятно никой от взимащите решения не го е и попитал.

Според данъчни консултанти по-нужна мярка е да се вдигне прагът за регистрация по ДДС за фирмите до 100 хил. лв. (двойно по-нисък в момента), а ако се понижава ставката, намалението да е за всички.

Има ли риск за бюджета

"Виждаме комбинация от социални и популистки мерки, които няма да доведат до добри икономически резултати, но може да се стигне до ликвидни проблеми", казва пред "Свободна Европа" и икономистът Мартин Димитров, който е член на "Демократична България". Той посочва спада на приходите от свиването на икономическите дейности през второто тримесечие и намаляването на бюджетните буфери, което според него "започва да става опасно".

При представянето на мерките Борисов обяви още, че засега няма да се тегли нов дълг, а ще се разчита на "мазнинките във фискалния резерв". Към 24 юли там има около 9 млрд. лв., ако се съди по данните от седмичния баланс на управление "Емисионно" на БНБ. Част от тези средства обаче са целеви (около 4 млрд. лв.) и не могат да се харчат.

Сега обявените мерки ще се финансират от бюджета, като не стана ясно дали ще се наложи неговата поредна актуализация. През април заради пандемията правителството вече ревизира бюджет 2020, като заложи 3.5 млрд. лв. дефицит и увеличи лимита за теглене на нов дълг. Към средата на годината обаче държавните финанси продължават да са на плюс, макар и двойно по-малък от миналогодишния. Това се дължи на забавени разходи, докато приходите спадат - към края на май (все още няма подробна разбивка за юни) данъчните постъпления са с около милиард по-малко спрямо същия период на 2019 г. Изпълнението спрямо годишния план също изостава леко спрямо миналата година, показват разчетите на финансовото министерство.

Т.е. текущо все още има мазнинки и в бюджета на държавата, и във фискалния резерв. Но ситуацията много бързо може да се промени при евентуално задълбочаване на кризата през есента. Ключово е и дали държавните финанси ще се планират с дефицит и през 2021 г. Тогава вероятно ще се наложи страната да излезе на международните дългови пазари, но и цената на финансиране тогава може да се повиши спрямо сегашните условия. Другият вариант е да се увеличават данъци, което ще счупи и без това крехкия бизнес климат в страната.

Темата накратко
  • Управляващите ще разхвърлят още милиард от парите на данъкоплатците без ясни разчети какво ще постигне с това.
  • Правителството предлага мерки, с които да потуши напрежението, въпреки че през есента се очаква изостряне на кризата.
  • Засега ефективната помощ за бизнеса се изчерпва с около 300 млн. лв. по схемата 60/40 и малко грантове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Борисов отново залага на изпитания и наложил се модел в управлението му да превръща дефекта в ефект: Еднолично раздаване от бюджетните пари безвъзмездно, на когото му е удобен, вместо прокарването на структурни реформи с дългосрочни обществени ефекти.

    Подобна стратегия и политика са работещи единствено в страни управлявани от деспоти и диктатори с помощ на мафията (клиентелата му).

  • 2
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    ПЪРВО : ПАРИТЕ СА СЪЩИТЕ - НЕУСВОЕНИ ОТ ПЪРВАТА ВЪЛНА !!! Доказателството е, че бюджетът пак е на излишък. А простия народ да духа супата !!! ВТОРО : Раздавайки нашите пари мутрата комунист Бойко Борисов си купува изборите, когато и да са. Групировката ГЕРБ се е налапала с десетки милиони партийни субсидии - пак наши пари !!! ТРЕТО : Ако не се промени закона за 100% машинно гласуване, гласуване по интернет или по пощата - пак ще дадем властта на МАФИЯТА !!!!!

  • 3
    angelpenev avatar :-(
    angelpenev

    Изключително слаб анализ!!

  • 4
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Много добър анализ! Очевидно който раздава, той ще предизвика и кризата с финансите на държавата.Ако не се провенят правилата за гласуване и отчитане на гласовете, т.е без електронно, машинно и дистанционно гласуване, тези пак може да се окажат начело на държавата след каквито и да са избори или кризи. По-добре сега да се отделят пари за една платена изборна администрация, добре обучена и строго контролирана, за да сме сигурни, че изборните измами ще бъдат сведени до един санитарен минимум. и тогава ДПС и БСП няма да имат тази тежест в парламента, а също патриоти и ГЕРБ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK