Българската икономика се свива с 8.2% през второто тримесечие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българската икономика се свива с 8.2% през второто тримесечие

Българската икономика се свива с 8.2% през второто тримесечие

Това е най-голямо отчетено от НСИ понижение на БВП от над 20 години, но е сред относително по-добрите резултати в ЕС

2861 прочитания

© Цветелина Белутова


Пандемията и ограничителните мерки през второто тримесечие доведоха до срив на българската икономика с 8.2% на годишна база при ръст от 2.4% през първите три месеца на годината, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-значителният спад на местния БВП от последното тримесечие на 1999 г. На тримесечна база понижението е с 9.8%.

Отчетеното свиване на икономиката обаче е сред относително по-добрите резултати на Стария континент. Сривът на БВП в ЕС достига 15%, а в еврозоната - 14.1% на годишна база. Най-тежко ударените са вече известни - Испания (-22%), Франция (-19%), Италия (-17%). От другата страна са държави като Литва, където на годишна база икономиката се свива с едва 3.7%, Финландия с -5.2%, Полша с -7.9%, и България с -8.2%.

Първи данни

Публикуваните от НСИ числа представят първата по-голяма картина на икономическия ефект от пандемията и ограничителните мерки, наложени в страната и в големи търговски партньори. Очаквано предвид граничните рестрикции навсякъде по света най-тежък е ударът за външната търговия - както износа, така и вноса се срива с една пета спрямо второто тримесечие на 2019 г. Понижението на тримесечна база е по-силно при експорта (-23.4%) отколкото при импорта на стоки и услуги (-21.3%).

На пръв поглед изненадващи пък са числата за крайното потребление - стойността от 21.3 млрд. лв. бележи реален и сезонно изгладен спад от 2.1% спрямо януари-март и с 0.4% по-висока от тази през април-юни 2019 г. Това донякъде може да се обясни с факта, че голяма част от потреблението на българските домакинства е на стоки от първа необходимост, разходи за транспорт, комунални услуги. От друга страна разходите на правителството, които също влизат в сметката на крайното потребление, може да маскират по-значително понижение от страна на домакинствата. Това обаче ще стане ясно след месец, когато бъдат публикувани подробните оценки на брутния вътрешен продукт.

Ако се гледа в номинално изражение, потреблението спада с 1 млрд. лв. спрямо второто тримесечие на 2019 г., а за БВП понижението е с близо 2.5 млрд. лв. до малко над 27 млрд. лв.

Очаквано понижение е видимо и при разходите на бизнеса за инвестиции - бруто образуване на основен капитал намалява с 3.8% на годишна база и с 4.3% на тримесечна до сума от 5.1 млрд. лв. по текущи цени, показват експресните оценки на националната статистика.

Пазарът на труд се свива, но леко

Минус 180 хил. души е разликата между броя на хората, които са работили през второто тримесечие на тази година спрямо миналата. Така общият брой пада до 3.08 млн. души, което е с 27.6 хил. под нивото от първите три месеца. Междувременно коефициентът на безработица нараства, но относително скромно - от 4.2% през април-юни 2019 г. до 6% през същия период на тази година.

От друга страна пък, могат да застанат данните от бюрата по труда, според които регистрираните безработни в страната повишават безработицата в България до над 8% към края на юни. Разликата идва от начина, по който се събират данните. В статистиката на НСИ за "работещ" се приема дефиницията на Международната организация на труда - човек, който е посочил пред анкетиращите, че е работил поне час срещу заплащане през последния месец. Същевременно пък хора, които са се отказали от търсенето на работа по време на извънредното положение и съответно карантината не биха били включени в категорията "безработни".

Пандемията и ограничителните мерки през второто тримесечие доведоха до срив на българската икономика с 8.2% на годишна база при ръст от 2.4% през първите три месеца на годината, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-значителният спад на местния БВП от последното тримесечие на 1999 г. На тримесечна база понижението е с 9.8%.

Отчетеното свиване на икономиката обаче е сред относително по-добрите резултати на Стария континент. Сривът на БВП в ЕС достига 15%, а в еврозоната - 14.1% на годишна база. Най-тежко ударените са вече известни - Испания (-22%), Франция (-19%), Италия (-17%). От другата страна са държави като Литва, където на годишна база икономиката се свива с едва 3.7%, Финландия с -5.2%, Полша с -7.9%, и България с -8.2%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Картината не е твърде лоша. Износът към ЕС почти се възстанови, така че производството ще улекоти удара за бюджета и покачването на безработицата. Ще бъде бавно възстановяване, но ако няма ново затваряне през есента и зимата ще бъде по-леко от предишната криза.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK