Икономиката: След дъното колебливо нагоре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката: След дъното колебливо нагоре

Shutterstock

Икономиката: След дъното колебливо нагоре

Корона кризата сви българската икономика с 8.2% през второто тримесечие, а възстановяването ще е бавно

4565 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Корона кризата сви българската икономика с 8.2% през второто тримесечие, което е сред относително по-добрите числа в ЕС.
  • Възстановяването ще е бавно заради слабия туристически сезон и продължаващата несигурност.
  • Инвестициите, потреблението и кредитирането са позамръзнали за неясно колко дълго.

След месеци, изпълнени с новини за състоянието на икономиката, светът вече има относително надеждни данни за мащаба на срива, който предизвикаха коронавирусът и наложените ограничения. В САЩ икономиката се върна назад с една трета, в Европа понижението е над 12% спрямо година по-рано. Щетите в по-богатите западни държави на Стария континент дори са по-големи - някои икономики отчетоха спадове от по 20%. Безработицата по света също се върна на двуцифрените си нива от предходната финансова криза.

На този фон данните за България, изглеждат относително добри - за второто тримесечие БВП се свива с 8.2% на годишна база, което е четвъртият най-скромен спад в ЕС от публикуваните досега числа. Безработицата се повишава, но остава под 10% към юни. Държавата има планове да налее значителни ресурси през втората половина от годината с надежда да компенсира минуса, очакван от летния туризъм. Бизнес индикаторите вече започват да се подобряват...

Автор: Капитал

Но страната остава далеч от V-образното възстановяване - рязко понижение, последвано от бърз ръст. Към момента изглежда, че икономиката се е изтласкала от априлското дъно, когато наложените ограничения по време на извънредното положение затвориха много бизнеси, но потреблението остава потиснато, изгубените работни места не се запълват наново, а фирмите не смеят да планират и инвестират. А тази потисната активност създава дългосрочни рискове за държавата, която планира бюджетен дефицит от (поне) 3% от БВП тази година и много нови разходи. Очакванията са и за по-силна втора вълна на заразените през есента, без яснота дали ще се наложат нови строги ограничителни мерки и как те ще се отразят на икономиката.

Колко е минусът

През второто тримесечие България е произвела стоки и услуги за малко над 27 млрд. лв. по текущи цени. Това означава, че икономиката се е свила с 8.2% на годишна база, което пък е най-значителното понижение от края на 1999 г. Разбивката на експресните данни показва, че инвестициите в частния сектор превишават 5 млрд. лв. през април-юни, но това е с 3.8% под нивото година по-рано. Потреблението пък нараства, макар и слабо - с 0.4%, но тук фактор вероятно са по-високи правителствени разходи през периода, които маскират тенденциите при покупките на домакинствата. Данните подлежат на ревизия и не е изключено някои плюсове да минат на отрицателна територия.

Въпреки това българските резултати са доста по-добри от отчетените в Западна Европа. Икономиката на еврозоната се свива с над 14% през второто тримесечие на годишна база, а в Испания, Италия и Франция понижението е с по около 20%. Най-големият търговски партньор на България - Германия, отчита срив от 11.7% спрямо април-юни 2019 г. И това се вижда в данните ни за външната търговия - както износът, така и вносът се свиват с по една пета.

Добрата новина е, че ниските резултати до голяма степен са отражение на ограниченията, наложени през април и част от май. От отпадането им досега първичните индикатори за икономическа активност показват подобрение.

Картината в Европа...

Индустриалното производство в ЕС и еврозоната започна да нараства на месечна база от май, а през юни приближава 90% от капацитета си година по-рано. Продажбите в търговията на дребно пък се възстановяват до нивата преди кризата в ЕС.

"БВП вече започна да се покачва благодарение на отпадането на ограниченията, но V-образно възстановяване не е вероятно", според главния икономист за еврозоната на ING Берт Колейн. Според него повишението на активността в търговията и индустрията всъщност е техническо подобрение в резултат на отварянето на магазини и заводи. "Трудната част от възстановяването започва сега", пише той и предупреждава, че по-високият брой заразени вече връща част от ограниченията в някои държави. Колейн очаква също цялостен спад на икономическата активност за по-дълъг период от време, съпроводен от постепенно повишение на безработните, фалити и липса на инвестиции.

Автор: Капитал

Главният икономист на KBC Group Ян ван Хоув споделя притесненията на Берт Колейн и също предупреждава, че не е изключено ефектите от корона кризата да се усетят през есента, когато запасите на фирмите привършат и започнат фалити и увеличение на безработицата.

И в България

Тенденциите в Европа до известна степен изтеглят и България като малка и отворена икономика. Промишлеността например дава добри сигнали - производството нараства с 5.8% през юни, а оборотът в сектора се вдига с 22% спрямо май. Това обаче засега не се отразява на пазара на труда. От началото на март до края на юни производственият сектор е намалил наетите с 26 хил. и поне нето не възстановява изгубените позиции.

Автор: Капитал

Вътрешното търсене в България също все още е слабо. Търговията на дребно стагнира на нивата от април и май. През юни българските продажби остават с 18% под миналогодишните, което е единственият продължаващ двуцифрен спад в ЕС за месеца. Оборотът от продажби на горива е с 25% под миналогодишния, при търговията с дрехи и обувки понижението е с 27.4%, а при електрониката спадът е с 20%.

"С нарастването на броя на инфектираните и продължаващите антикорупционни протести шансът потребителските нагласи да се възстановят е доста малък", е мнението на Валентин Татару от ING за България.

Въпреки че растежът на средните заплати започна отново да се ускорява през май, хората ще продължат да се страхуват за работата си и съответно за домакинския бюджет, докато още има риск карантините да се възстановят. В резултат потребителите не купуват, а пестят средствата си - нормата на спестяване на домакинствата в еврозоната нараства до 20-годишен рекорд от 16.8% още през първото тримесечие на годината. "По-малко се потребява, по-малко се инвестира, съответно това води директно до свиване на икономиката", казва икономистът Георги Ангелов в свой анализ.

А после?

Икономическите прогнози за България и Европа към момента сочат към значителен спад на БВП през 2020 г. и по-видимо възстановяване от 2021 г. Но това е оптимистичният сценарий.

Засега сигналите не са обнадеждаващи. Третото тримесечие например ще покаже колко големи са щетите от слабия летен туристически сезон и слабата зърнена реколта. На практика някои хотели не отвориха, а останалите разчитат изцяло на български посетители. За справка, в други години чуждите туристи носят над 72% от общо 1.52 млрд. лв. приходи от хотелски нощувки през 2019 г. Работещите в сектора по официални данни са с почти 50 хил. души по-малко през юни тази година спрямо същия период на миналата година. Някои курортни комплекси вече обявиха близък край на сезона, както и че нямат записвания за следващия. Много българи обаче тази година решиха да не рискуват с пътуване зад граница и отчасти това компенсира спада на чуждите туристи.

Фирменото кредитиране засега също остава слабо с ръст от едва 2.8% през юни на годишна база, което означава и по-слаби инвестиции през следващите месеци. Валентин Татару от ING обаче залага на възстановяване през второто полугодие заради очакванията за 3% бюджетен дефицит до края на годината. Това би означавало, че правителството планира да похарчи сума от порядъка на 4.5% от БВП в рамките на няколко месеца, което на теория би трябвало да стимулира растежа. Според Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика мерки като извънредните пари за пенсионерите и увеличените заплати в публичния сектор краткосрочно вкарват ресурс, който ще подкрепи потреблението. "Вече започналите инвестиционни проекти, включително в частния сектор, се довършват. За разлика от 2008-2009 г. всички големи инфраструктурни проекти също се изпълняват. Допълнително ще се харчат евросредства. Друг е въпросът дали ще има нови инвестиции", допълва той. Според него ефект в посока запазване на нивата на заплатите ще има мярката 60/40. "Индустрията се справя доста добре. И всъщност по тази линия може да се окаже, че ще е по-малко страшно, отколкото си мислехме в началото", добавя той. Според него основната разлика и най-важната мярка сега спрямо предходната криза е мораториумът върху кредитите. "Аз съм по-скоро оптимист спрямо най-негативните прогнози - спад от 7% за цялата година ми се струва твърде песимистичен", добавя Богданов.

Автор: Капитал

Да се предвиди какво ще се случи до края на годината обаче е трудно. Все още не е ясно дали ще има ново затваряне и нови мерки, както и дали политическата криза тук няма да се радикализира така, че да се отрази и на икономиката.

Темата накратко
  • Корона кризата сви българската икономика с 8.2% през второто тримесечие, което е сред относително по-добрите числа в ЕС.
  • Възстановяването ще е бавно заради слабия туристически сезон и продължаващата несигурност.
  • Инвестициите, потреблението и кредитирането са позамръзнали за неясно колко дълго.

След месеци, изпълнени с новини за състоянието на икономиката, светът вече има относително надеждни данни за мащаба на срива, който предизвикаха коронавирусът и наложените ограничения. В САЩ икономиката се върна назад с една трета, в Европа понижението е над 12% спрямо година по-рано. Щетите в по-богатите западни държави на Стария континент дори са по-големи - някои икономики отчетоха спадове от по 20%. Безработицата по света също се върна на двуцифрените си нива от предходната финансова криза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    karito_1991 avatar :-|
    Karina Ivanova

    Определено не съм съгласна със "слабия сезон"!!!
    Работя в сферата на туризма, също така живея от 5 години в Созопол и определено наблюдавах тенденциозно намаляване на туристопотока всяка година с изключение на тази!!!
    Все още улиците на Созопол са пълнни с туристи, до колкото знам и от колеги по южното ни черноморие отдавна не е имало такъв сезон!!!
    Много работа с малко персонал ;-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK