Политическата криза: Рисковете за бюджета и икономиката

Един милиард. Това са допълнителните разходи, които е гласувало правителството само за един месец - август. Една част от парите са за увеличение на заплати в администрацията, друга - за строеж на път, за който все още няма проведен търг за изпълнител, има и за болници, тук са и обещаните по 50 лв. на пенсионерите за три месеца, има и за отделни общини, за детски градини в София, както и за ремонти на студентски общежития...

Премиерът Бойко Борисов не изневерява на стила си и където може, бърза да потуши надигащото се недоволство с пари от бюджета. Добрата новина е, че към края на август държавните финанси са все още на плюс от около 1.5 млрд. лв., фискалният резерв също все още не е похарчен и е около 9 млрд. лв. към края на август, ако се съди по данните от баланса на управление "Емисионно" на БНБ. Тоест правителството все още харчи от скрити резерви в бюджета. Лошата е, че ако продължават да се опитват да успокоят общественото напрежение с пари на данъкоплатците, управляващите рискуват да надхвърлят планирания дефицит от 3.5 млрд. лв., или 3% от прогнозния БВП за тази година. Еднократен по-голям минус в държавните финанси в условията на корона криза през тази година може и да не е фатален. Но предвид задълбочаващата се политическа криза при предстоящите разисквания по бюджета и данъчните закони за следващата година (в която така или иначе има редовни избори) дебатът бързо може да мине в полето на популизма. С въвеждането на диференциран ДДС за книги, памперси и заведения управляващите вече показаха, че при силен натиск са склонни да отстъпят и пред най-нелогичните от икономическа гледна точка искания. Което пък означава подновяване на идеите за премахване на т.нар. плосък данък, както и за допълнително разхлабване на фискалната политика без конкретен анализ какъв ще е ефектът за икономиката.