След ревизията българският БВП се свива с 8.5% през второто тримесечие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След ревизията българският БВП се свива с 8.5% през второто тримесечие

След ревизията българският БВП се свива с 8.5% през второто тримесечие

Икономическият срив през април - юни идва от секторите търговия, транспорт, хотели и ресторанти, а някои отчитат ръст

3887 прочитания

© Цветелина Белутова


Българският брутен вътрешен продукт се свива с 8.5% на годишна база през второто тримесечие и с 10% на тримесечна база, показват ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Промяната е в посока надолу, но е малка - експресните числа сочеха към спад от 8.2% на годишна и 9.8% на тримесечна база през периода април - май. Сривът на икономиката е сред относително по-добрите резултати сред страните членки - на ЕС, но остава най-значителният спад на местния БВП от 1999 г.

Очаквано с рецесията върви и понижение на генерирания от всеки работещ БВП - понижението е с 5.6% спрямо второто тримесечие на 2019 г. Причината - по време на карантината служителите са работили по-малко часове. Междувременно производителността на отработен човекочас нараства с 2.1% на годишна база.

Повечето макроикономически прогнози залагат на икономически спад в България от над 5% за годината. Идеята е, че през второто полугодие, ако няма повторно наложени ограничителни мерки, икономиката трябва да започне да се възстановява. Първоначалните данни засега действително сочат към възстановяване, но към август подобрението е слабо.

Добавената стойност по сектори

Добавената стойност през второто тримесечие на тази година се свива със 7.6% на годишна и с 8.9% на тримесечна база. Подробната разбивка на НСИ показва, че рецесията идва до голяма степен от срив в търговия, транспорт, хотели и ресторанти, които в статистиката са взети заедно и няма възможност за по-детайлно разчитане на данните. Това, което е налично, показва спад в трите сектора от близо 18%, от който идва повече от половината от общия икономически срив. Принос за понижението имат също индустриалният и имотният сектор, но значително по-малък - тук тримесечният спад е съответно 3.7% и 3.6%.

От друга страна, сектори като финанси, ИКТ и професионални дейности отбелязват ръст както на месечна, така и на тримесечна база и допринасят положително към изменението на БВП през второто тримесечие. На годишна база фирми в ИКТ са генерирали с 3.8% по-голям обем добавена стойност тази година спрямо април-юни 2019 г., а във финансовия сектор увеличението е с 2.6%. Относителна изненада са професионални и административни дейности, където влизат счетоводители, адвокати, маркетинг специалисти, архитекти и други - тук също е видимо повишение на добавената стойност с 1.3% на годишна база.

Като цяло спадът на българския БВП достига 8.5% през периода април - юни. Двуцифрено понижение отбелязва външната търговия, но приносът на нетния експорт към общия икономически срив на годишна база е малък. От данните става ясно, че запасите на частния сектор са се свили значително, а бруто капиталообразуването намалява с 14% спрямо второто тримесечие на 2019 г. На годишна база крайното потребление нараства, макар и минимално - едва с 0.4%. Слабият ръст се дължи на лек спад на покупките на домакинствата (с 0.2%), докато потреблението на правителството нараства с 3.8%.

Българският брутен вътрешен продукт се свива с 8.5% на годишна база през второто тримесечие и с 10% на тримесечна база, показват ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Промяната е в посока надолу, но е малка - експресните числа сочеха към спад от 8.2% на годишна и 9.8% на тримесечна база през периода април - май. Сривът на икономиката е сред относително по-добрите резултати сред страните членки - на ЕС, но остава най-значителният спад на местния БВП от 1999 г.

Очаквано с рецесията върви и понижение на генерирания от всеки работещ БВП - понижението е с 5.6% спрямо второто тримесечие на 2019 г. Причината - по време на карантината служителите са работили по-малко часове. Междувременно производителността на отработен човекочас нараства с 2.1% на годишна база.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK