Най-дългият дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-дългият дълг

Финансовият министър Кирил Ананиев заяви, че до края на годината не се планира нова емисия

Най-дългият дълг

Правителството успя да пласира 5 млрд. лв. при рекордно добри условия, рискът е да гаси политическата криза с популистки разходи

Вера Денизова
7329 прочитания

Финансовият министър Кирил Ананиев заяви, че до края на годината не се планира нова емисия

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Правителството пласира 2.5 млрд. евро 10- и 30-годишни облигации на външните пазари при много добри условия.
  • Фактори са подходящият момент, водената досега политика на финансова дисциплина и напредъкът по пътя към еврозоната.
  • Парите ще се използват за покриване на бюджетния дефицит, на бъдещи плащания по дълга и за попълване на фискалния резерв, а рискът е властта да залитне към ненужни популистки разходи.

България може и да има имидж на една от най-проядените от корупция държави в ЕС. По улиците от два месеца има протести, а управляващите все по-трудно удържат политическата криза. Това звучи като доста лоша рецепта за привличане на инвеститори, но като към нея се добавят консервативни финанси, изведнъж перспективата не изглежда толкова черна.

Резултатът: през седмицата ведомството на Кирил Ананиев успя бързо да пласира външен дълг при изключително изгодни условия, подобрявайки няколко рекорда: най-голяма сума, теглена наведнъж, най-дългосрочни книжа и най-ниска доходност при най-следените от пазарите десетгодишни книжа.

Сумата е общо 2.5 млрд. евро, или почти 5 млрд. лв. (разделени поравно в две емисии със срочност от 10 и 30 години). Облигациите са продадени на 15 септември при силен инвеститорски интерес, като търсенето в един момент надхвърля първоначалното предлагане 5 пъти. Това позволява да се пласират повече от първоначалното планираните 2 млрд. евро, при по-добри условия, на които се финансират държави с две и дори три степени по-висок кредитен рейтинг от българския.

Парите по думите на финансовия министър Кирил Ананиев ще се използват за покриване на дефицита в бюджета тази година, за попълване на фискалния резерв, за плащания на падежиращи около 800 млн. лв. книжа догодина, както и за финансиране на COVID-мерките на правителството. И в тази заявка няма изненади:

  • парламентът даде мандат на правителството да търси външно финансиране още през пролетта с актуализацията на бюджет 2020, когато лимитът за поемане на нов дълг беше увеличен на 10 млрд. лв., а държавните финанси се очаква да са на минус от 3.5 млрд. лв.;
  • досега правителството е обещало мерки заради корона кризата, за които са нужни над 2 млрд. лв.;
  • почти всички страни от ЕС тази година прибегнаха до ликвидността на дълговите пазари, за да запълнят дупките в публичните си финанси след шока от първата вълна на пандемията и милиардите, обещани на бизнес и хора за справяне с нея.

Параметри на емисията

Срочност: 10 години/30 години

Падеж: 23 септември 2030/23 септември 2050

Сума: 1.25 млрд. евро/1.25 млрд. евро

Доходност: 0.389%/1.467%

Купон: 0.375% /1.375%

Направени поръчки: 3.7 млрд. евро/3.6 млрд. евро

Мениджъри на емисията: BNP Paribas, Citi, JP Morgan и UniCredit.

Предвид политическата криза в България и несигурността как ще се развие COVID-заразата през есента обаче рискът е тези средства да се похарчат в най-добрия случай популистки, без ефект за реалната икономика. И той не трябва да се подценява.

"Ограбено бъдеще" или "изключителен успех"

Емисията е първото излизане на международните пазари на България от 2016 г. насам, като страната беше единствена от региона през тази година без еврооблигация. Новината предизвика полярни коментари - от "изключителен успех, уникален в досегашната стопанска история" (по Ананиев) до "ограбване на бъдещето" (според лидера на БСП Корнелия Нинова).

Автор: Капитал

Извън политическата емоция, числата показват, че на самия аукцион е постигнат много добър резултат - към емисията е имало силен интерес - подадените заявки достигат 10 млрд. евро при търсен обем 2 млрд. евро. Затова, по думите на Ананиев, е взето решение размерът ѝ да се завиши до 2.5 млрд. евро. От съобщението на Министерството на финансите става ясно, че по време на записването са успели да направят две "изтънявания" на цената, като така е договорено намаление на спредовете от първоначалните нива с по 30 базисни пункта за 10-годишната емисия и с 35 базисни пункта за 30-годишната. Тоест разходите, които трябва да се предвидят в бюджета за лихви, ще са по-ниски от първоначално предвидените. Постигнатата доходност е рекордно ниска - 0.389% за 10-годишните книжа (0.375% лихвен купон) и 1.476% за 30-годишните (1.375% купон).

Подадени са оферти от чужди институционални инвеститори от Германия, САЩ, Швейцария, Нидерландия... "По този начин се позиционираме в групата на страните, които са или достатъчно развити, или достатъчно богати, или достатъчно дисциплинирани, за да включват нашите държавни ценни книжа в портфейлите си като обезпечение с достатъчно добър клас", твърди зам.-министърът на финансите Маринела Петрова. Български инвеститори са придобили 16% от общия обем на книжата.

Оценката на пазарните анализатори също е положителна. "България в момента е желан емитент, а постигнатите нива на доходност са съпоставими с тези на държави с А/А-. Смятам, че ако не беше кризата с COVID-19, щяхме да станем свидетели на повишаване на рейтинга през последното тримесечие на 2020 г. Това, което прави страната привлекателна за инвеститорите, е ниското ниво на дълг, балансираните публични финанси (бюджет), поддържането на нисък дефицит и ограничаване на желанието за харчене", казва Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток".

Автор: Капитал

Към края на август бюджетът все още е на плюс на касова основа 1.7 млрд. лв., фискалният резерв, който е вид ликвиден буфер на правителството, също е висок - около 10 млрд. лв. към края на юли, а съотношението дълг към БВП на страната е второто най-ниско в ЕС след Естония.

В подходящия момент

България планираше да излезе на пазарите още през пролетта, но тогава се отказа заради по-лоши пазарни условия и нисък интерес покрай пазарните трусове, предизвикани от COVID-19. Освен това и тогава усилията на тогавашния финансов министър бяха приоритетно насочени към влизането в ERM II. След лятото пазарите се успокоиха и дори прогнозите за икономически спадове леко се ревизират нагоре отново.

"Централните банки продължават да печатат трилиони евро и долари и да изкупуват държавни дългове, намалявайки съществено цената им на финансиране и респективно кредитните спредове на облигациите спрямо пролетта на 2020 г.", обяснява Търпанов. А това води до глад за по-доходоносни емисии на фона на отрицателните или нулеви проценти по облигациите на развитите пазари. Представители на инвестиционната общност дори твърдят, че политическата криза в държавата не притеснява пазарите и това е станало ясно още в понеделник на конферентния разговор - среща с потенциални инвеститори (Investor Call), на която са били разяснени параметрите на облигациите. Това не е толкова изненадващо, тъй като текущите трусове нямат много отношение към способността на България да изплати дълговете си след десетилетия.

Освен поддържаната години наред фискална дисциплина от финансовото ведомство добавят още един положителен момент: "Ключов фактор за забележителното представяне на страната ни на международните капиталови пазари без съмнение е присъединяването на България към валутния механизъм (ERM-2) през юли тази година", заяви Ананиев.

Как се харчат 5 милиарда

Големият въпрос обаче е трябваше ли ни този дълг и дали правителството можеше да се справи и без да излиза на външните пазари предвид склонността на премиера Бойко Борисов да потушава всяко недоволство с пачки. Бюджет 2020 беше ревизиран още през пролетта заради коронавируса и от балансирано салдото стана отрицателно в размер на 3.5 млрд. лв. Ананиев твърди, че продължават да работят с плана за този дефицит. Както и че ако се наложи нова актуализация, тя ще е не заради повече разходи, а в случай че не се изпълни приходната част заради липсата на приходи от тол таксите и от концесията на летище "София" - 550 млн. лв., чието плащане вероятно ще се случи догодина.

Автор: Капитал

"Като очакваш дефицит, има три варианта за реакция. Първият е да се свият рязко разходите, което по време на криза силно уврежда икономическия растеж. Другите два са или този дефицит да се покрие от фискалния резерв, или да се вземе дълг. Използването на резерва изглежда разумно, но България никога не е била в ситуация да поеме дълг, без да има резерв, защото той дава сигурност на инвеститорите, че сме платежоспособни. Той е вид застраховка да не се взима дълг при всяка цена", обяснява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Освен да се покрие дефицитът през тази година, парите са нужни и за рефинансиране на падежиращ дълг - 800 млн. лв. догодина. През 2022 г. трябва да се погаси и една от евровите облигации, взета през 2016 г. в размер на близо 3 млрд. лв.

"Има риск набраното финансиране да се изхарчи, като се направят куп популистки обещания, които да надуят дефицита през 2021 г. Но моментът, в който може да се вземе изгодно дълг, е сега. Доказателство е високият интерес към емисията", казва Стайков и допълва, че никой не знае какво ще стане през следващите месеци и в тази ситуация е по-отговорно да се презастраховаме.

Макрокондиция

Кредитен рейтинг: Baa2/BBB/BBB (Moody's/S&P/Fitch)

Спад на БВП през второто тримесечие: -8.5% на годишна и -10% на тримесечна база

Прогнози за спад на БВП за 2020: между -3 и -11%

Съотношение държавен дълг/БВП към юли: 20.7%

Очакван бюджетен дефицит за 2020: 3.5 млрд. лв., или 3% от БВП

Ниво на фискалния резерв към юли: 9.8 млрд. лв.

Безработица към август по данни на Агенцията по заетостта: 7.5%

Българският лев е част от валутния механизъм ERM II, предшестващ еврозоната

Страната официално се присъедини към банковия съюз на еврозоната
Темата накратко
  • Правителството пласира 2.5 млрд. евро 10- и 30-годишни облигации на външните пазари при много добри условия.
  • Фактори са подходящият момент, водената досега политика на финансова дисциплина и напредъкът по пътя към еврозоната.
  • Парите ще се използват за покриване на бюджетния дефицит, на бъдещи плащания по дълга и за попълване на фискалния резерв, а рискът е властта да залитне към ненужни популистки разходи.

България може и да има имидж на една от най-проядените от корупция държави в ЕС. По улиците от два месеца има протести, а управляващите все по-трудно удържат политическата криза. Това звучи като доста лоша рецепта за привличане на инвеститори, но като към нея се добавят консервативни финанси, изведнъж перспективата не изглежда толкова черна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 2
    scuby avatar :-|
    scuby

    Правителството е длъжно да спаси държавата с всички възможни средства. В момента избягали зад граница престъпници наливат пари у нас за криминални протести. Плюс поддържат анти-правителствени медии, тролове, гледат да държат в страх всички, които изказват подкрепа за правителството. За съжаление полезните идиоти и младите и заблудени славитрифоновци се манипулират лесно. Вярват, че правителството е корумпирано, вярват на къщи в Барселона и чекмеджета. Да не говорим, че идва тежка зима в разгара на пандемия и икономическа криза. В подобна среда, когато държавата се дестабилизира от криминално и политически субекти, правителството е длъжно да спаси работещите и нормални хора. С тези пари ще се платят стари дългове и ще има един буфер ако се наложи през идващите тежки месеци. Успех на единствената партия, което я е грижа за хората!

  • 3
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Хора, счетоводни врътки са това с процента от БВП. Трябва да се гледа номиналната сума на задължението, защото БВП не е нещо, което държавата има като тухли, пари и т.н. Да не говорим, че към тая сума трябва да се добавят и всички поети задължения на фирми с държавно участие, болници и т.н.

  • 6
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    https://bivol.bg/fincen-files-bulgaria-intro.html
    ДОСИЕТАТА FINCEN: БЪЛГАРИЯ Е ВИСОКОРИСКОВА ДЪРЖАВА, В КОЯТО ЛЕСНО СЕ ПЕРАТ ПАРИ
    "Биволъ работи върху няколко разследващи материала за България, които ще бъдат публикувани в близките дни и седмици."

  • 7
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    До коментар [#6] от "Наблюдател":

    ДОСИЕТАТА FINCEN: БЪЛГАРИЯ Е ВИСОКОРИСКОВА ДЪРЖАВА, В КОЯТО ЛЕСНО СЕ ПЕРАТ ПАРИ
    България е спомената в над 90 доклада, но като обекти със съмнителна активност са посочени само 11 фирми и лица с адреси в България. Другите отбелязвания са за фирми или лица, които са регистрирани и оперират от други юрисдикции, но имат връзка с България. Голяма част от докладите съдържат неизвестна и поверителна информация, която осветява скрити от обществото процеси и злоупотреби с власт и пари, като някои от тях надхвърлят националния контекст и са свързани със световни финансови и политически скандали.

  • 8
    nabludatel_en avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK