Хаос и некадърност или как държавата наказа бизнеса със СУПТО
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хаос и некадърност или как държавата наказа бизнеса със СУПТО

Промяната в правилата трябваше да извади на светло най-сивите сектори като ресторанти и магазинчета. Но удари всички, а сега наградени са точно заподозрените нарушители

Хаос и некадърност или как държавата наказа бизнеса със СУПТО

След две години обсъждане и стотици милиони разходи за фирмите управляващите предстои да отменят спорните текстове в Наредба Н-18

9950 прочитания

Промяната в правилата трябваше да извади на светло най-сивите сектори като ресторанти и магазинчета. Но удари всички, а сега наградени са точно заподозрените нарушители

© Юлия Лазарова


Темата накратко
  • Държавата създаде неясни и скъпи изисквания за 300 хил. компании в Наредба Н-18. След две години обсъждане и стотици милиони разходи за фирмите управляващите отменят СУПТО.
  • Правителството се провали в борбата с продажбите на черно, показа как не се прави регулация, а сега държавата може да бъде съдена от компании за причинените вреди.
  • Компаниите са пред нови неизвестни какво да очакват и кое остава в сила, но засега от НАП не мислят нови задължения.

Рядко примерите за провал на управляващите са от мащаба на сагата с измененията в до болка популярната Наредба Н-18 и вече прословутата абревиатура СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти). През последните две години наредбата се превърна във Франкенщайн от няколкостотин страници и десетки приложения поради непрестанни кръпки и допълнения. Около 300 хил. компании изгубиха време и платиха милиони с неясна цел. В целия хаос крайните срокове за привеждане на дейността в изискванията на Н-18 бяха измествани неколкократно, тъй като нито данъчните, нито фирмите бяха способни да се ориентират в текстовете, а на финала всичко се оказа практически напразно.

Сега, в порцията годишни промени в Закона за ДДС, проблемното СУПТО е убито. Обсъждането на предложението в парламента предстои, но дори да бъде прието, краят е горчив - бизнесът е инвестирал напразно ресурсите си, а управляващите плащат политическа цена за поредния си провал и рискуват вълна от съдебни дела за нанесени щети.

Агонията от последните две години показва на потенциални инвеститори големия минус на България - политическата и регулаторната среда прави невъзможно планирането в частния сектор. Виновните са ясни: НАП, министерство на финансите и премиерът. Първите две показаха, че не познават сложността на бизнес процесите в контролираната от тях сфера. Тръгнаха с иначе добрата идея да намалят сивите плащания в ресторанти и малки магазинчета, но удариха не целените 20-30 хил. фирми, а почти всеки светъл бизнес. Бавно осъзнаха проблема и не успяха да го решат в нормален срок, но излъчваха сигнал - продължаваме. Апогеят на хаоса беше сложен от премиера - еднолично Бойко Борисов отмени СУПТО-то, вероятно под страх от протести. А за фирмите остана солената сметка и неяснотата в бъдеще. Стои си и сивият сектор в някои браншове, дори с пресен подарък от по-нисък ДДС.

Автор: Капитал

Една солена студена вода

Още през 2019 г. фирмите разбраха, че истинският проблем на промените в наредба Н-18 не е смяната на касовите апарати, а изискванията за СУПТО - счетоводен софтуер, който НАП трябва да лицензира, за да може да бъде ползван в страната, да отговаря на редица изисквания на данъчната агенция, сред които и да изпраща данни за продажбите на всеки пет минути. Оттук нататък големият проблем се раздели на редица по-малки, но също толкова сложни въпроси, които направиха за някои фирми следването на правилата трудно и скъпо, а за други - дори невъзможно. Накратко: НАП разпореди на всички фирми да си променят основния софтуер, с който управляват бизнеса си.

През всичките две години агенцията нямаше ясна представа какво точно иска (или как работи счетоводният софтуер) и поставяше търговците и софтуерните фирми пред свършен факт, което водеше до работни срещи, в които бизнесът обясняваше на НАП, че исканото е невъзможно или безсмислено, което от своя страна водеше до още промени в наредбата и още работни срещи.

Най-малък бе проблемът за големите български фирми, които ползват свой счетоводен софтуер и трябваше да добавят някои функционалности към него, за да спазят изискванията на НАП. Разходите за тях са заплатите на няколко програмисти, които са работили по доработката на вече съществуващия софтуер - както и загубеното време в разговори с агенцията.

По-големите премеждия бяха за големите международни компании, които ползват един и същ софтуер на различни пазари, съответно трябваше или да използват отделен софтуер конкретно за българския пазар, или да променят системата си навсякъде по изискването на българските данъчни.

Трети проблем се оказаха малките магазини, които ползват разнообразен софтуер за отчитане на продажбите - в повечето случаи безплатен и от чужбина, съответно без да има кой да го лицензира в България. Със същия проблем се сблъскаха и тези, които ползват софтуер на гиганти като Microsoft или SAP, където отново няма кой да го регистрира в НАП. Четвърти проблем - за електронните магазини на платформи за широка употреба, които трябваше да се свържат с теоретичен "конектор" към СУПТО. Този конектор остана чисто теоретичен.

За всички фирми, инвестирали време и ресурс по въпроса разходът варира - от няколко хиляди лева за малките до над милион за големите. Големи щети търсят и софтуерните компании, работили продукти по наредбата. Тези загуби и пропусната енергия за градивни проекти сега трябва да бъдат преглътнати от бизнеса. Стои и опцията за дело срещу държавата. Законово основание и щета има, но не е сигурно има ли дружество, което ще се осмели да скочи срещу НАП под угрозата да получи върху себе си репресивния държавен апарат.

Естествено, има и компании, които подкрепят отмяната, защото за техния бизнес правилата са били неприложими.

Сега накъде

Към края на историята с Н-18 е логичен въпросът какво следва. Факт е, че скрити продажби има и това пречи на светлия бизнес. Вече е ясно, че избраният метод не беше добър. Но на негово място поне засега не идва нищо ново от посока държавата.

"На този етап не се предвижда въвеждане на нормативна регулация на съществуващите софтуери за управление на продажбите (СУПТО). След влизане в сила на измененията в ЗДДС тези изисквания ще бъдат премахнати от Наредба Н-18", коментират от НАП за "Капитал". Това, вероятно, е добра новина за фирмите, пряко засегнати от изискванията за СУПТО. Но изначалната причина за регулацията - браншове с висок риск от укриване на оборот и данъци като ресторанти, барове, туристически обекти и търговия на този етап остават все така рискови. Данъчната администрация и финансовото ведомство засега ще продължат да разчитат на познатите вече методи - оценка на риска, проверки и ревизии и ръчно обобщаване на данните.

Одобрение за отмяната, но и призив за друго действие излъчиха и от софтуерната асоциация БАСКОМ: "Проблемът е с контрола върху отчитането на оборотите и той ще се задълбочава, ако софтуерните компании не бъдат въвлечени в новия диалог от самото начало." Те дори предложиха своята помощ за "трансформация на касовите апарати от хардуерни в софтуерни с цел да се осъвремени, дигитализира и усъвършенства процесът по контрол на оборотите без допълнителни разходи за бизнеса".

Затова надеждите са, че, ако в бъдеще държавата реши отново да се пробва с поредната масова регулация, то тя ще бъде по-добре обмислена още на концептуално ниво и обсъдена с бизнеса в страната.

Това не е края на историята. Тя зависи от това какво следва и конкретно дали ще се налага обратният процес - "развързване" на СУПТО. В този случай губещите отново ще са тези, които поначало спазват правилата, защото тези, които са игнорирали наредбата, няма да има какво да развързват.

Вижте какво мисли бизнесът тук.

Темата накратко
  • Държавата създаде неясни и скъпи изисквания за 300 хил. компании в Наредба Н-18. След две години обсъждане и стотици милиони разходи за фирмите управляващите отменят СУПТО.
  • Правителството се провали в борбата с продажбите на черно, показа как не се прави регулация, а сега държавата може да бъде съдена от компании за причинените вреди.
  • Компаниите са пред нови неизвестни какво да очакват и кое остава в сила, но засега от НАП не мислят нови задължения.

Рядко примерите за провал на управляващите са от мащаба на сагата с измененията в до болка популярната Наредба Н-18 и вече прословутата абревиатура СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти). През последните две години наредбата се превърна във Франкенщайн от няколкостотин страници и десетки приложения поради непрестанни кръпки и допълнения. Около 300 хил. компании изгубиха време и платиха милиони с неясна цел. В целия хаос крайните срокове за привеждане на дейността в изискванията на Н-18 бяха измествани неколкократно, тъй като нито данъчните, нито фирмите бяха способни да се ориентират в текстовете, а на финала всичко се оказа практически напразно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 2
    guentchovelev avatar :-|
    guentchovelev

    От начало като чух за СУПТо и какви са ми изискванията се отказах да си лицензирам по този начин софтуера. Казах си - това е мъртвородено, НЯМА начин да се приложи реално. Каквото и да правиш - 100% ще си в нарушение, така че няма смисъл да се прави каквото и да е. Оказах се прав!

    Причните са няколко, на най-основната е - НАП с СУПТО искат достъп до ЦЯЛИЯ океан от иформация! И поставят условия каква и как точно да бъде, че и как да се достъпва. Това е 100 пъти повече от нужното им за данъчни цели. Освен да се удавят в толква инфо, да го продават на конкуренция - друго НЯМА как да стане. Тези чиновници, явно мислят с категориите на квартална сладкарница, та си мислят, че могат да обхванат всички процеси. Типично за елементарен човек с ниска обща култура. За професионализъм - НЯМА какво да се говори, трагедия, трагедия, финансирана с наши пари ...

  • 3
    mto avatar :-|
    mto

    За грандиозния провал с Недоразумение-18 си има виновници с имена - Владислав Горанов, Менда Стоянова, Галя Димитрова, и да не забравяме - Бойко Борисов! Има и други по-малки болтчета на държавната машина, като Росен Бъчваров, например. Всички те носят вината за целия този тормоз и направени разходи, а това изобщо не бива и да се забравя на следващите избори, когато и да бъдат те!
    Виновни са и няколко софтуерни компании, които видяха "златна мина" в задаващата се тотална регулация и се приготвиха да събират държавния рекет.

  • 4
    drkskwlkr avatar :-|
    Иван Арнаудов

    Тази статия предлага изключително подробен и акуратен синтез на всички проблеми, през които премина бизнесът през последните две години. Поднасям искрено уважение към авторите на материала.

    Единствената неточност, която забелязах, е тази:
    "Четвърти проблем - за електронните магазини на платформи за широка употреба, които трябваше да се свържат с теоретичен "конектор" към СУПТО. Този конектор остана чисто теоретичен."

    Конекторът дълго време беше незаконородено дете, заченато по време на публична дискусия между НАП и бизнеса по време на едно експо седмица преди Великден 2019 г. Скоро след тази дискусия НАП разпространи няколко схеми, които нямаха правно основание в текстовете на наредбата и нещата останаха нерешени до последния рунд промени от 31.07.2020 г., когато незаконороденото дете беше припознато от държавата-майка и към наредбата беше дописана една спецификация с неговите възможности и изисквания.

    Анонсът на МФ за отмяна на наредбата пристигна в същия ден и много малко хора си направиха даже труда да прочетат последния пакет промени (които промени и срокове, напомням, и до днес остават в сила, понеже самата наредба все още не е отменена!!)

    Всичко останало в статията е такова, каквото го помня и аз.

  • 5
    ozd05563707 avatar :-|
    ozd05563707

    НАП уж гони търговците, но всъщност плана е много по-сериозен. С н18, тя получава информация за всички физически лица и техните покупки, стига да не са от хранителни стоки. А с преследването на куриерската услуга и наложените платежи се получава информация и за другите покупки/приходи на физическите лица. Т.е. има пълен списък на всички плащания на хората, техните лични покупки и интереси, без значение дали са в кеш или с карти. Фирмите реват, че ги тормозят, даже и тези, които са на 100 процента изрядни, но това е част плана за контрол на купувачите. Пишеш едно ЕГН в сървъра и всичко за човека излиза насреща. От друга страна пишеш име на фирма и пак всичко излиза. Даже и бизнес модела. Съмнявам се, че някъде по света има подобен контрол. Може би Китай, Русия и Северна Корея.... Колко онлайн магазини затвориха, колко се преместиха извън БГ???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK