Новата програма за регионално развитие ще е отворена за повече кандидати
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата програма за регионално развитие ще е отворена за повече кандидати

Новата програма за регионално развитие ще е отворена за повече кандидати

Инициативата за мерките, които да се подпомагат, ще идва от заинтересованите страни по места

1836 прочитания

© Цветелина Белутова


През новия програмен период от 2021 г. до 2027 г. се предвижда пет основни цели да стимулират инвестициите на ЕС:

  • По-интелигентна Европа - чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия;
  • По-зелена безвъглеродна Европа - чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата;
  • По-добре свързана Европа - със стратегически транспортни и цифрови мрежи;
  • По-социална Европа - изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване;
  • Европа по-близо до гражданите - подкрепа за местните стратегии за развитие и устойчивото градско развитие в ЕС.


Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021-2027 г. се фокусира върху териториалната цел на политиката "Европа по-близо до гражданите", като във втория й работен вариант основната цел на политиката за регионално развитие в България е - да създаде жизнени, икономически силни и устойчиви региони като отговор на неблагоприятните демографски тенденции и задълбочаване на между- и вътрешнорегионалните различия. Определени са и следните специфични цели:

- Справяне с негативните демографски тенденции и намаляване на регионалните различия по отношение на населението;

- Увеличаване на икономическия растеж на българските региони;

- Насърчаване на балансирано териториално развитие чрез полицентрична мрежа от градове, подкрепена от интегрирани инвестиции.

Така дефинираните главна и специфични цели са в отговор на предизвикателствата, с които страната ни трябва да се справи за постигане на балансирано регионално развитие и намаляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия.

Анализът на програмата за основните предизвикателства пред развитието на регионите обобщава, че е необходимо да се осигури по-добро развитие на икономически потенциали, мобилност и привлекателна среда за живот с възможности за достъп до адекватни жилища, образование, забавления, спорт, работа и отдих, за да се повиши стандартът на живот и да се помогне на справяне с демографските дисбаланси.

Новата Програма за развитие на регионите подчертава необходимостта от засилване на политиките, базирани на местни специфики, които да съответстват на местните нужди и потенциали на всяка територия. Тази необходимост е изведена в резултат от това, че подходът, използван в програмните периоди 2007-2013 и 2014-2020 г. за определяне на финансирането от ЕС въз основа на секторните приоритети и за разделянето на градските и селските райони, доведе до нездравословна конкуренция между общините и до задълбочаване на междурегионалните, вътрешнорегионалните и дори общинските неравенства и дисбаланси.

За да се преодолее тази негативна тенденция, се предвижда ПРР да се изпълнява чрез прилагането на инструменти за интегрирано териториално развитие, като се очаква това да доведе до постигане на по-добър инвестиционен фокус, по-ефективни и ефикасни интервенции, засилен междусекторен диалог между различни заинтересовани страни и подхода за интегрирано териториално развитие. Програмата включва два специфични приоритета - един за интегрирано градско развитие и друг за интегрирано териториално развитие на регионите на ниво NUTS 2, както и един приоритет за техническа помощ, за да се улесни прилагането на новия териториален подход. Интегрираният териториален подход в България следва да бъде приложен на базата на интегрирани териториални стратегии за регионално развитие:

  • За градско развитие: планове за интегрирано развитие на община за целевите градски общини за периода 2021-2027 г., като подкрепените операции ще бъдат избирани от съответните отговорни териториални органи;
  • За териториалното развитие на регионите от NUTS 2: интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво NUTS 2 за периода 2021-2027 г., като се предвижда Регионалните съвети за развитие да функционират като териториални органи, отговорни за прилагането на тези стратегии и за предварителния подбор на проекти и мерки, които да бъдат финансирани.

В обхвата на ПРР 2021-2027 попадат всички градски общини в България. Десетте най-големи градски общини ще бъдат подпомагани по Приоритет 1 за интегрирано градско развитие, а всички останали 40 градски общини ще бъдат подпомагани по Приоритет 2 за интегрирано териториално развитие на регионите.

В рамките на интегрирания териториален подход на регионално ниво (6-те региона от NUTS 2) ПРР ще подкрепя концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), финансирани от различни източници. Всяка концепция следва да включва набор от взаимосвързани и допълващи се (интегрирани) проекти/проектни идеи, насочени към територии с общи характеристики и/или потенциал за развитие, включващи най-подходящата комбинация от ресурси и мерки, които да бъдат използвани за постигане на конкретна цел или приоритет на интегрирана териториална стратегия.

Видът на проектите може да се различава в зависимост от типа инвестиции, бенефициентите или източниците на финансиране. Поне един от проектите трябва да бъде икономически ориентиран или реализиран от икономически оператор(и) и да доведе до икономически ползи и резултати за целевата област. Изключения от това правило ще се правят в случай на важни секторни инфраструктурни проекти със социално измерение.

Накратко, новата Програма за развитие на регионите възприема един по-териториално ориентиран подход и отваря възможността за участие на по-широк кръг бенефициенти, спрямо предходния програмен период. Тук обаче възникват няколко въпроса, които биха могли да се превърнат в сериозни препятствия пред успешното реализиране на целите и приоритетите, залегнали в стратегическия документ.

Веселина Господинова, управител на "Проактив тийм", член на БАКЕП

На първо място, програмата предвижда прилагането на два подхода:

1. "отдолу-нагоре", при който инициативата за мерките, които да се подпомагат, идва от местните заинтересовани страни, а решенията се взимат от съответните териториални органи;

2. "отгоре-надолу", при който се изисква съответствие на всички подпомагани интервенции с целите на съответните секторни политики, като в тази връзка компетентните национални органи следва да разработят карти на услугите и инфраструктурата и да очертаят приоритетите за инвестиции в конкретните сектори (напр. здравеопазване, социални услуги, образование и др.).

Според програмата, пресечната точка между двата подхода ще се осигури на етапа на подбор на операциите чрез предварително определени критерии за подбор, които ще дават приоритет на концепции и проекти, съответстващи на секторните стратегии и картите на услугите. Това неминуемо обаче изисква навременни действия и ефективна координация между държавната и местната администрация, което и до днес е сериозно предизвикателство за прилагане на политики за развитие и разрешаване на проблеми на регионално ниво.

Второ, предвижда се преструктурираните Регионални съвети за развитие (РСР) да представляват териториалните власти, отговорни за изпълнението на интегрирани териториални инвестиции и за подбора на операции, които да бъдат финансирани от различни финансови източници, включително ЕСИФ. Съгласно Закона за регионалното развитие (обн. ДВ. бр. 50 от 30 Май 2008 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 21 от 13 Март 2020 г.) съставът на РСР се състои от областните управители на областите от съответния регион за планиране от ниво 2 и кметове на общини и/или председатели на общински съвети от съответния регион за планиране от ниво 2, които са политически, а не експертни лица. Независимо, че в изпълнение на функциите си РСР ще се подпомага от териториалното звено на МРРБ за стратегическо и пространствено планиране и координация на регионалното развитие в съответния регион за планиране от ниво 2, капацитетът на РСР за изпълнение на новите функциите по изпълнение на ИТИ и подбор на операции тепърва следва да се гради, което изисква време.

Не на последно място програмата предвижда образуването на т.нар. общо 4 градски клъстера от 10-те градски общини (Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград) по Приоритет 1, разпределени по региони за планиране от ниво NUTS 2, като всеки градски клъстер ще разполага с отделен бюджет, в рамките на който включените градски общини ще изпълняват съвместни проекти и ще се кооперират, за да постигнат по-големи резултати и ефект на съответната територия. Да оставим настрана факта, че понятието "градски клъстер" не съществува в терминологията на регионалното развитие и отново се наблюдава тенденция към изкуствено сформиране на структури, които именно поради този си характер, в повечето случаи доказано не функционират.

В контекста на успешното реализиране на новата ПРР обаче отново възниква въпросът за ефективната координация между компетентните органи и власти на централно и местно ниво, както и механизмите за вземане на решения за подбор и изпълнение на мерки за постигане на балансирано развитие на съответната територия.

В заключение, преди да бъде финализирана и приета Програмата за развитие на регионите за периода 2021-2027 г., все още има време да се преосмислят някои аспекти от нея, както и да се направят допълнителни консултации, не само със заинтересованите страни, представени в Тематичната работна група за разработване на стратегическия документ, а също и с експертите от академичните среди в областта на регионалното развитие, за да се гарантира по-висока степен на ефективност и ефикасност на финансирането от ЕФРР, което България ще получи през новия програмен период.

*В момента тече процес на промяна в определението за селска община (предвидено е намаляване на броя на населението в административния център от 30 000 на 15 000 жители). След приемането на предложената промяна общият брой на градските общини в България ще бъде 50 от общо 265.

---------

През новия програмен период от 2021 г. до 2027 г. се предвижда пет основни цели да стимулират инвестициите на ЕС:

  • По-интелигентна Европа - чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия;
  • По-зелена безвъглеродна Европа - чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата;
  • По-добре свързана Европа - със стратегически транспортни и цифрови мрежи;
  • По-социална Европа - изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване;
  • Европа по-близо до гражданите - подкрепа за местните стратегии за развитие и устойчивото градско развитие в ЕС.


Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021-2027 г. се фокусира върху териториалната цел на политиката "Европа по-близо до гражданите", като във втория й работен вариант основната цел на политиката за регионално развитие в България е - да създаде жизнени, икономически силни и устойчиви региони като отговор на неблагоприятните демографски тенденции и задълбочаване на между- и вътрешнорегионалните различия. Определени са и следните специфични цели:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Сега същественият причинител за щети е неправилното емитиране на пари.
    Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на централната банка.
    Днес правителството пренебрегва грешката на централната банка и възникват нови щети.
    Вариантите са два:
    Първи: При запазена грешка на централната банка – щетите се увеличават. Колкото по-добре се изпълнява Програмата за регионално развитие, толкова повече ще са щетите.
    Втори: За устойчиво спасение от нови щети е необходимо подобрено емитиране на пари.

    Няма да е все така.
    След достатъчно време ще се осъществява подобрено емитиране на пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK