Правителството си отваря възможност за бюджетен дефицит над 3%
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правителството си отваря възможност за бюджетен дефицит над 3%

Финансовият министър Кирил Ананиев

Правителството си отваря възможност за бюджетен дефицит над 3%

Предложените от Министерството на финансите промени в ресорния закон идват месец преди крайния срок за Бюджет 2021

Вера Денизова
3271 прочитания

Финансовият министър Кирил Ананиев

© Юлия Лазарова


Държавата се готви да разхлаби фискалните правила, които въведе след кризата от 2008 г. с цел разходите й да са под контрол, като сега поводът е икономическият шок от наложените ограничения заради коронавируса. Това става ясно от публикуваните предложения за промени в Закона за публичните финанси на сайта на финансовото министерство.

С тях се предлага при извънредни обстоятелства дефицитът в бюджета да може да надхвърля сега установените законови прагове. Това може да се тълкува като застраховка, в случай че минусът в държавните финанси надхвърли заложеното и се наложи втора негова ревизия, или за гъвкавост в случай че кризата наложи съществен минус и в Бюджет 2021 г. Друга предложена промяна е преразпределителната роля на държавата на практика да може да надвишава 40% от БВП. От ведомството на Кирил Ананиев аргументират промените с нуждата от по-голяма гъвкавост при управлението на публичните средства и премахване на ограниченията за усвояването на парите от европейските фондове и от Плана за възстановяване на Европа. По тази линия страната е дала заявка за 500 млн. евро нисколихвен заем по схемата SURE за запазване на заетостта.

Колко може да е минусът

Бюджетът на държавата се осчетоводява по два начина - на начислена основа (по методология на ЕС, според която, най-грубо казано, разходите възникват в момента на поемането на ангажимент/подписването на договор за тях) и на касова основа (разходът възниква в момента, в който държавата се разплати). Според сега действащия Закон за публичните финанси годишният консолидиран бюджетен дефицит нa касова основа не може да надвишава 2% от БВП. Изключения са допустими само при извънредни обстоятелства и ако не се нарушава европейското правило на начислена основа минусът в държавните финанси да е до 3% от БВП. Сега от ведомството на Ананиев предлагат ораничението да се вдигне и касовият дефицит да може да достига до 3%. Както и да може да го надвишава при извънредни обстоятелства или когато икономиката отчете спад от повече от 3 на сто в реално изражение.

Бюджет 2020 беше ревизиран през пролетта - от балансирано салдото на касова основа стана отрицателно в размер на 3% от БВП (3.5 млрд. лв.). От финансовото ведомство изготвиха сметките при очакване за 3% спад на икономиката през тази година (в момента вече има прогнози и за 8% спад). Преди няколко седмици финансовият министър Кирил Ананиев заяви, че продължават да работят при тези прогнози и планиран дефицит. Както и че ако се наложи нова актуализация, тя ще е не заради повече разходи, а в случай че не се изпълни приходната част заради липсата на постъпления от тол таксите и от концесията на летище София - 550 млн. лв., чието плащане вероятно ще се случи догодина.

Освен на касова основа обаче ЕК гледа дефицита на начислена като според Маастрихтските критерии той не трябва да надхвърля 3% от БВП за страните членки. Тази година обаче Брюксел даде право на държавите да нарушат правилото заради пандемията като изискването е през 2021 г. минусите в държавните финанси на страните членки да са с 0.5 пункта по-ниски спрямо отчетените през 2020 г.

Според действащия Закон за публичните финанси дефицитът на сектор "Държавно управление" (от който се изключват парите от еврофондовете, но се включват и куп публични предприятия, включително и болници) не трябва да надвишава 3% от БВП. Сега се предлага поправка, с която се дава възможност минусът да е по-голям "при извънредни обстоятелства (необичайни събития) извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление".

В мотивите към законовите промени от Министерството на финансите посочват, че след приемането им "се очаква заложените цели да бъдат постигнати в рамките на бюджетния процес, което ще е и предпоставка за приемането на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. при спазване на фискалните правила и в рамките на допустимите отклонения". Ведомството трябва да представи проектобюджет 2021 до няколко седмици като той отново ще е с дефицит, вероятно надхвърлящ сегашните ограничения.

Каква част от БВП ще разпределя държавата

В момента държавата може да преразпределя до 40% от БВП, т.е. разходите в бюджета като сума не трябва да са по-големи. Сега се предлага от сметката да отпаднат разходите по линия на еврофондовете. Което на практика ще вдигне сега съществуващия таван.

С проекта се предлага и още нещо - неусвоени допълнително одобрени разходи по бюджетите на министерствата да бъдат пренасочвани към други политики. Мотивът е, че тази разпоредба ще даде по-голяма гъвкавост на правителството, но тя има и негативен ефект - намалява прозрачността на разходването на публични средства.

Държавата се готви да разхлаби фискалните правила, които въведе след кризата от 2008 г. с цел разходите й да са под контрол, като сега поводът е икономическият шок от наложените ограничения заради коронавируса. Това става ясно от публикуваните предложения за промени в Закона за публичните финанси на сайта на финансовото министерство.

С тях се предлага при извънредни обстоятелства дефицитът в бюджета да може да надхвърля сега установените законови прагове. Това може да се тълкува като застраховка, в случай че минусът в държавните финанси надхвърли заложеното и се наложи втора негова ревизия, или за гъвкавост в случай че кризата наложи съществен минус и в Бюджет 2021 г. Друга предложена промяна е преразпределителната роля на държавата на практика да може да надвишава 40% от БВП. От ведомството на Кирил Ананиев аргументират промените с нуждата от по-голяма гъвкавост при управлението на публичните средства и премахване на ограниченията за усвояването на парите от европейските фондове и от Плана за възстановяване на Европа. По тази линия страната е дала заявка за 500 млн. евро нисколихвен заем по схемата SURE за запазване на заетостта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Последният абзац на статията буди тревога, но и потвърждава опасенията за нагласа за безконтролно харчене на публичен ресурс от правителството. В период на криза yпpaвлявaщитe дължaт периодичен отчет дaли c планираните paзxoди/поетия нов дълг се изпълняват реални антикризисни мерки, дали ce пocтигa възможност зa pacтeж нa иĸoнoмиĸaтa, или ce paздaвaт пapи ей-така, без план, нo c нaдeждaтa зa пo-виcoкa eлeĸтopaлнa пoдкpeпa. През 2021 г. предстоят падежи по взет дълг в размер на 800 млн лв.Сумата не би следвало да затрудни правителството, но да не се окаже, че е повод за емитиране на нов дълг?

  • 2
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    "След нас и потоп, Да се оправят следващите", затова, всеки ден отлагане на оставката на това правителство е вреден за България! Баце ще такова майката с 200 на финансовата стабилност....

  • 3
    sfasaf avatar :-(
    sfasaf

    Бате Бойко прави показно как се правят избори на тази територия.

    Всеки си има родители и прародители, ваша отговорност е да им обясните колко кражби и подаръци към ДПС ни чакат, ако тези типове получат отново народната благодарност тип "кон за кокошка".

  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#2] от "kratun.ko":

    Непоправими щети не са дълговете и дефицита, особено при финансовото положение на България.

    Непоправимите щети ще донесат още 4 години вкореняване на ГЕРБ-ДПС-Гешев модела, които дивият популизъм ще доведе.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Сетиха се. Това трябваше да го направят отдавна, при тия ниски лихви. И да поддържат голям дефицит, но да поддържат държавата, а не както сега - поддържат излишък, но за сметка на капиталовите разходи.
    Досега трябваше в продължение на последните 5-10 години да вземем не 5 ами 50 - 100 миларда евра дълг поне. Реално това е начинът за увеличаване на БВП последните години в Европа и САЩ ;)

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#6] от "mickmick":

    Да допълня - само това е начина за поддържане на една демокрация. Яко дългове, които се рефинансират чрез номинално увеличаване на БВП получено от взетите заеми и банкирането с частичен резерв с минимални резерви. Само това е начина една демократична държава/разбирай ужасно слаба държава/ да не се превърне в бананова република.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK