Бездънният бюджет 2020
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бездънният бюджет 2020

Бездънният бюджет 2020

Държавните финанси продължават да са на плюс, а до края на годината властта ще разполага с почти 4.5 млрд. лв. над планираното

Вера Денизова
8765 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Темата накратко
  • Въпреки корона кризата държавните финанси продължават да са на плюс през септември, а до края на годината властта ще разполага с почти 4.5 млрд. лв. над планираното.
  • В същото време правителството си отваря вратата за дефицит над 3% от БВП.
  • Липсата на достатъчно обяснения и постоянно валящите непредвидени разходи оставят необятно поле за спекулации.

В рамките на две седмици държавата първо взе петмилиарден дълг, след това изненадващо премиерът Бойко Борисов обяви, че страната иска да закупи още осем американски изтребителя F-16, a Министерството на финансите предложи разхлабване на фискалните правила, с което си отвори възможност за бюджетен дефицит над 3%. Всичко това се случва в контекста на продължаващи над 80 дни протести срещу кабинета, преди избори, в очакване за растящ брой заразени с COVID с наближаване на студа и с нови порции извънредни разходи, анонсирани след почти всяко заседание на кабинета. Ако тези факти се обединят, може да се получи доста апокалиптичен разказ, а почти пълната липса на обяснения от страна на властта и растящото недоверие към нея спомагат за разгръщането на все по-зловещи сценарии.

Единственото, което не се връзва в тях, са данните за изпълнението на бюджета - към септември той все още е на плюс от почти 900 млн. лв. И то след като правителството даде извънредно стотици милиони за COVID мерки, а след всяка обиколка с джипа премиерът Бойко Борисов се завръща с нова непланирана фактура - малко като след шопинг в мола (за тези, които помнят какво беше това). Логичният въпрос е какво се случва с финансите на държавата и има ли риск в края на управлението си "Борисов" 3 да изпусне юздите.

Планираш за едно, харчиш за друго

Изпълнението на бюджета към момента следва логиката от предходните няколко години - планират се разходи (обикновено за инвестиции), които не се правят. Към август например капиталовите инвестиции са за малко над 2 млрд. лв. (което е под една трета от планираните 6.5 млрд. лв. за годината). Така месеци наред се отчита текущ излишък, който обикновено се харчи в последните месеци на годината. Тогава управлението на държавните финанси минава на ръчна: само с постановление на правителството, без дебат и без санкция на парламента се пренасочват милиарди от едно перо към друго (така бяха отпуснати парите за магистрала "Хемус", за програмата за саниране, за ремонт на язовири). Това не се отразява на планираното салдо, т.е. дефицитът може да не се раздува, защото допълнителните разходи са за сметка на вече планирани други.

Справка в системата за правна информация на Министерския съвет показва, че от юни до септември са гласувани допълнителни разходи за над 2 млрд. лв. (виж графиките). Най-голям дял от тях (почти 40%) са отишли за пътища, ремонти, има и пари за храмове, които Борисов хвърля пътьом под погледа на някой министър на задната седалка. Второто най-голямо извънредно перо са допълнителните 50 лева месечно, които правителството реши да отпуска като антикризисна мярка на пенсионерите. А третото са пари за COVID мерки или за увеличение на заплати, които на теория също трябва да са само за администрации, които работят на първа линия. На практика в някои от тези извънредни пари може да се прочете и желанието на управляващите да купят колкото се може повече гласове на предстоящите избори или пък опит да се потуши поредното огнище на обществено недоволство.

Към края на септември обаче бюджетът все още е на плюс 890 млн. лв., а по план трябва да завърши на дефицит 3.5 млрд. лв. Ако се направи статична сметка (защото може да има и по-голям от планирания спад на приходите) - за оставащите три месеца до края на годината управляващите ще разполагат с почти 4.5 млрд. лв. екстра пари за харчене.

Има ли риск за бюджета

За разлика от предходните безоблачни години обаче тази е различна - заради политическата нестабилност, предстоящите избори и шока от COVID. Очакванията са всичко това да се отрази негативно и на публичните финанси. От една страна, приходите от данъци и такси изостават (със 763 млн. лв. спрямо 2019 г.), а от друга, рискът управляващите да залитнат в посока нови популистки или неефективни разходи си стои. Бюджет 2020 беше ревизиран още през пролетта, като от балансирано салдото стана отрицателно. Тези 3.5 млрд. лв. би трябвало да са 3% от БВП на страната, ако се сбъдне прогнозата на Министерството на финансите за 3% реален спад на икономиката. Тя обаче към момента е най-позитивната - очакванията на повечето институции и анализатори са в диапазона от -5 до -8%.

През седмицата изненадващо от ведомството на Кирил Ананиев публикуваха за публично обсъждане промени в Закона за публичните финанси, с които се предлага да се вдигнат сега съществуващите прагове за дефицит и максимален размер на разходите в бюджета.

Спорните промени

След кризата от 2008 г. "Борисов 1" предложи Закон за публичните финанси, в който са записани няколко заимствани от Германия фискални правила с цел разходите на държавата да са под контрол. Те са до 3% от БВП дефицит по европейската методология, до 2% - на касова основа, и преразпределителна роля на държавата до 40% от БВП. Сега министерството на Кирил Ананиев предлага при извънредни обстоятелства минусът в бюджета, изчислен на начислена основа (по методологията на ЕС) да е по-голям, а този на касова основа се вдига на 3%. При определяне на размера на разходите на държавата в сметката вече няма да влизат разходите по линия на еврофондовете. Което на практика ще вдигне сега съществуващия таван от 40%. С проекта се предлага и още нещо - неусвоени допълнително одобрени разходи по бюджетите на министерствата да бъдат пренасочвани към други политики. Мотивът е, че тази разпоредба ще даде по-голяма гъвкавост на правителството, но тя има и негативен ефект - намалява прозрачността на разходването на публични средства

Това може да се тълкува като застраховка, в случай че минусът в държавните финанси надхвърли заложеното и се наложи нова негова ревизия тази година или за гъвкавост, в случай че кризата наложи съществен минус и в бюджет 2021 г. Въпросът е колко големи ще са тези дефицити и от какво ще дойдат те. Например в сряда социалният министър Деница Сачева заяви, че се обмислят различни варианти за повишаване на пенсиите от догодина, за които са нужни още между 1.2 и 3.8 млрд. лв., а индексацията им с по 50 лв. остава до март (за което са нужни по 106 млн. лв. на месец). Във вторник пък стана ясно, че България е поискала оферта за покупката на нови 8 военни изтребителя F-16. Засега не е ясно дали и кога ще бъде сключен договор, за каква сума и има ли вариант за разсрочено плащане, но зад този анонс може да се провиди опит за купуване на външнополитическа подкрепа от Борисов.

Задава се и още един голям разход - по информация на "Капитал" Агенция "Пътна инфраструктура" се готви да представи на правителството сметка за близо 1.3 млрд. лв. Парите са нужни, за да се построи 27-километровата отсечка на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, за които уж имаше предвидено еврофинансиране.

Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) основната причина за предложените промени в Закона за публичните финанси са по-скоро предстоящите разходи по европрограмите през следващите две години. Той допълва, че тази година ще има има рязък спад на БВП, който номинално вероятно ще е около 9-10% и това чисто математически ще доведе до по-големи разходи и дефицит като дял от БВП тази и следващите години.

Бившият зам. финансов министър Любомир Дацов пък определя идеите за законови промени като ненужни. "Ако това предложение за 40% мине (в изчисленията на публичните разходи като дял от БВП да не се включват евросредствата - бел. ред.), се отваря врата разходите на национално ниво да растат с още 3-4% от БВП", казва той. Според него по-добрият вариант е разходите на национално ниво да са с таван до 35% от БВП, а европейските средства да се оставят плаващи, защото те варират през годините. Дацов допълва, че тези промени във фискалните правила по-вероятно са свързани с еврофондовете и парите, които България чака по линия на Плана за възстановяване. Според него те идват от администрацията и не целят политика на разхлабване на публични финанси. "Крайният резултат обаче ще е един и същ, защото някой в един момент ще се възползва от тези промени", добавя финансистът.

Комуникация от страна на властта защо се прави всичко това обаче засега липсва. Повече яснота какво се случва с финансите на държавата би трябвало да даде бюджет 2021. Но дотогава остава поне още месец, в който спекулативните теории за това къде ще потънат наскоро изтеглените 5 млрд. дълг ще се множат и избуяват. И те естествено, ако не са родени от опозицията, със сигурност бързо ще бъдат припознавани и използвани от нея къде сериозно, къде за колажи с шкафчета и изтребители.

Темата накратко
  • Въпреки корона кризата държавните финанси продължават да са на плюс през септември, а до края на годината властта ще разполага с почти 4.5 млрд. лв. над планираното.
  • В същото време правителството си отваря вратата за дефицит над 3% от БВП.
  • Липсата на достатъчно обяснения и постоянно валящите непредвидени разходи оставят необятно поле за спекулации.

В рамките на две седмици държавата първо взе петмилиарден дълг, след това изненадващо премиерът Бойко Борисов обяви, че страната иска да закупи още осем американски изтребителя F-16, a Министерството на финансите предложи разхлабване на фискалните правила, с което си отвори възможност за бюджетен дефицит над 3%. Всичко това се случва в контекста на продължаващи над 80 дни протести срещу кабинета, преди избори, в очакване за растящ брой заразени с COVID с наближаване на студа и с нови порции извънредни разходи, анонсирани след почти всяко заседание на кабинета. Ако тези факти се обединят, може да се получи доста апокалиптичен разказ, а почти пълната липса на обяснения от страна на властта и растящото недоверие към нея спомагат за разгръщането на все по-зловещи сценарии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 2
    aussie avatar :-|
    aussie

    Този спец оправи здравеопазването и сега наред е да се опоска държавната хазна. Брей какво крадливо племе се появи. И най-интересното е че цялото е съставено от некадърни подлизурковци и послушковци.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Старецът от фотографията е съвсем наясно какви ги вършат с изтръскването на чувала.

    От друга страна, по време на кабинета Борисов 1.0 е направена изключително съществена стъпка в заобикалянето на Парламента при одобряването на бюджетни харчове. В далечната 2013 г. доминираното от Герб НС приема Закон за публичните финанси в чл.109 и чл.110 , на който е упоменато, че правителството (разбирай Борисов) и министърът на финансите (пак разбирай Борисов) могат да правят промени в приетия от НС Закон за държавния бюджет, като не са ограничени нито в сумите, нито колко промени да правят - колкото им трябва...

    В този смисъл разхвърлянето от мутрата на милиарди от прозореца на джипката и купуването от САЩ на властова индулгенция под формата на още самолети - ако се наложи и летящи чинии - е законово изпипано.

    Герб са си рационално използвали времето да се подсигурят в слугинските им парламенти с достатъчно законови ламарини, които са си пъхнали отзад в гащите.

    Освен да ги разследва до дупка, новата българска държава трябва да започне да се консолидира от "а" и "бе" и да преразгледа зялото лобистко законодателство от времето на господството на Герб.

    И - разбира се:
    Оставка!
    Предсрочни избори!
    Лустрация и съд!

  • 4
    aussie avatar :-|
    aussie

    Аз си мислех че от Станишевото БСП правителство след като си разпределиха няколко млрд. Преди изборите няма да има по-крадливо племе но тези от Герп ги биха по всички показатели. Гьонсурати!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK