Бюджет 2021: Дълг и дефицити още три години

Управляващите планират оптимистично увеличение на приходите от почти 10% догодина и дефицит от близо 4.9 млрд. лв.

Кирил Ананиев, министър на финансите
Кирил Ананиев, министър на финансите
Кирил Ананиев, министър на финансите    ©  Надежда Чипева
Кирил Ананиев, министър на финансите    ©  Надежда Чипева

Увеличение на приходите от 9.5%, разходи за 52.5 млрд. лв. и дефицит от почти 4.9 млрд. лв. Това са основните параметри на Бюджет 2021, според публикувания на страницата на Министерството на финансите законопроект. В него управляващите не залагат на конкретна визия за следващите три години, а по-скоро се надяват да изкарат кризата без да се налага да свиват каквито и да е разходи. Българският фиск ще бъде на минус до 2023 г., а държавният дълг нараства със 77% - от 22 млрд. лв. през 2019 г. до 38.9 млрд. лв. към края на периода.

Фискалната рамка е изготвена при очаквания за спад на БВП от 3% тази година - сред най-оптимистичните, публикувани досега, и ръст от 2.5% през 2021 г. Догодина ще е последната, в която се планира увеличение на минималната работна заплата или на възнагражденията на учители, поне в средносрочен план. Данъчните ставки през 2021 г. се запазват на нивата от тази година, осигуровките и акцизите също.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 1
    • + 2

    Смятане на увеличение в абсолютната стойност на държавен дълг е грубо политическо внушение тип "Блиц".

    Срам ме е да цитирам Бойко, но дълговете се изчисляват най-вече като процент от БВП. Сметнали сте и държавните приходи като процент от БВП, за това си има причина.

    Именно данъчните приходи финансират подобни дългове, тоест нарастването на абсолютната сума на дълга няма значение при успореден растеж на БВП и данъчните приходи.

    Като процент дълг/БВП, 28% дълг са близко до дълговата тежест, наблюдавана между 2014 и 2016 г. Преди здравната криза процентът беше ефективно свален до около 20%, т.е. много бързо комбинация на икономически ръст и ограничаване на дълговото финансиране понижава дълговата тежест.

    Към това можем да добавим фактът, че говорим за плануван дълг! Той не е теглен, вероятно няма и да се наложи - защото България може и да няма дефицит. Именно това беше случаят през последните няколко години - планиран дефицит, дефакто излишък.

    Каквито и мошенници да са ГЕРБ, каквато и да е корупцията - фискалната им политика е далновидна и финансовото положение на бюджета и държавата е много стабилно, особено в сравнение с други държави.

    Нередност?
  • 4
    vkm02433713 avatar :-|
    vkm02433713
    • - 1
    • + 2

    @Капитал: В продалжение на 4 години чета критиката ви, как ГЕРБ плануват умишлено занижени приходи, за да може на края на годината да раздават излишъка в бюджета без контрол. Сега има завишено плануване на приходите с 10 % и това пак е лошо. Вие може ли да ни просвтлите на каква позиция точно сте?

    Нередност?
Нов коментар