Бюджет като за последно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджет като за последно

Финансовият министър Кирил Ананиев нарича бюджетa "антипандемичен"

Бюджет като за последно

Политиката на държавните финанси рязко завива към дефицит от над 15 млрд. лв. за 4 години и увеличение от 67% на дълга

3428 прочитания

Финансовият министър Кирил Ананиев нарича бюджетa "антипандемичен"

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Насред кризата и антиправителствените протести управляващите предлагат най-разточителния бюджет от мандата си за изборната година.
  • Бюджетната политика рязко завива към дефицит от общо над 15 млрд. лв. за 4 години и увеличение от 67% на дълга.
  • Липсата на планове за структурни реформи или оптимизация на правителствените харчове може да наложи промени по данъчната система.

Популистки, безотговорен и опасен, антикризисен, предизборен, антипандемичен, бюджет за хората, най-лошият правен през последните години. Така цяла седмица тече словесният пинг-понг между, от една страна, критични икономисти и политици, и от друга, ответната защита на управляващите по проекта на бюджет 2021 и средносрочната фискална рамка. Насред антиправителствени протести, икономическа и здравна криза и падащ рейтинг кабинетът на Бойко Борисов захвърля предпазливото бюджетиране от последните години на вятъра и залага дупка от над 15 млрд. лв. в държавните финанси и увеличение на дълга с 67% до края на 2023 г., като две трети от тези суми са предвидени само за тази и следващата година. Това политическо обръщане на полюсите от иначе идеологически дясно позициониращата се ГЕРБ не е изолирано - избраният с гласовете на БСП президент Румен Радев, който по всички правила на "лявото" би трябвало да приветства повечето разходи, нарече бюджета "разоряващ".

На пръв поглед острата критика - извънредни разходи при пандемията са нужни, правят ги всички правителства, а на фона на останалите от ЕС България продължава да изглежда от най-предпазливите. Аргументите на управляващите за нуждата от подкрепа на домакинствата и бизнеса обаче кънтят на кухо при положение, че малко от разписаните разноски могат да се свържат пряко с пострадали от икономическата или здравната криза вследствие на коронавируса и изглеждат особено щедри и широкообхватни в изборната 2021 г. Липсата на планове за структурни реформи в пенсионната система, здравеопазването, образованието, публичния сектор и куп други сфери обаче означава, че харчовете ще са - в най-добрия случай - с еднократен ефект за икономиката и нулева промяна на дългосрочния ѝ потенциал. За сметка на това растящият дълг свива възможностите за маневри в държавните финанси, а в бъдеще за балансиране на минуса в бюджета погледите може да се насочат към тотално разглобяване на данъчната система, което още при първата вълна на COVID започна със селективните ДДС облекчения. Със сигурност гласовете за прогресивно подоходно облагане ще се засилят след като и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева се застъпи за него.

Законът на големите числа

Ранните заявки за ударно увеличение на социалните разходи дадоха ясен сигнал, че правителството планира да загърби опитите за балансирано салдо от предходни години. През 2021 г. Министерството на финансите залага на разходи за 52.5 млрд. лв., които ще доведат до дупка от близо 4.9 млрд. отгоре на изненадващо големия дефицит от 5.25 млрд. лв. тази година (виж карето).

"Един от основните приоритети (в бюджета - бел. ред.) е предприемането на мерки през 2021 г. в отговор на разпространението на COVID-19. В него са заложени над 3 млрд. лв., което представлява 2.5% от БВП, за мерки срещу разпространението", казва финансовият министър Кирил Ананиев тази седмица в отговор на критиките по проектобюджета.

Разходната част се повишава със 7.8% спрямо актуализирания бюджет за 2020 г. донякъде вследствие на "анти-COVID" мерките. Повечето са еднократни за 2021 г. и затова бюджетният дефицит през следващите две години е "едва" по 2.5 млрд. лв., но някои носят висока политическа цена, ако бъдат премахнати, честта за което ще се падне на следващото правителство. "Разширеният обхват на детските помощи, добавката от 50 лв. върху пенсиите, по-ниската ставка по ДДС за ресторантите - това са политики, които много трудно ще бъдат премахнати. Подозирам, че голяма част, ако не и всичките, ще останат в сила и след това", счита икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Само тези три политики ще костват на бюджета догодина около 1 млрд. лв. в сегашния му вид. Освен това на фиска тежат увеличението с 10% на възнагражденията в бюджетната сфера през 2021 г. и по-високата минимална работна заплата (658 млн. лв.), последният рунд ръст на заплатите на учители и педагози (360 млн. лв.).

Параметрите се движат по ръба на фискалните правила, чиято идея е да гарантират, че страната ще има фискално пространство и може да си позволи разходите, които трупа. Тази година разноските достигат 40.9% от БВП, а догодина - 42.2% при ограничение от 40%. Дефицитът превишава лимита за прекомерни дисбаланси от 3% и през двете години. Не че правилата не могат да бъдат заобиколени - ЕК тази година ще си затвори очите за разходите за преодоляване на последствията от пандемията, а у нас още преди месец финансовото ведомство предложи разхлабване на националните правила с промени в Закона за публичните финанси, което вероятно ще мине през парламента.

Под въпрос е и доколко част от политиките могат да бъдат аргументирани с пандемията или кризата. "Ако приемем, че всички мерки, описани от правителството в проектобюджета, са действително срещу коронавируса, можем да кажем, че бюджетът е на границата по отношение на фискалните правила. Но голяма част от тях няма как дори косвено да бъдат прикачени към борбата с COVID-19", счита бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов.

Криза, COVID-19 и избори

Според Фискалният съвет част от заложените извънредни мерки не могат да се различат от общата програма на правителството. Увеличението на минималната пенсия до 300 лв. например, което струва 474 млн. лв. и сега е включено в графата с антикризисни мерки, беше част от предизборната програма на малкия коалиционен партньор Обединени патриоти. Пенсионерите обаче са сред малкото групи, които със сигурност не са загубили доход в последните месеци. Повишението на разходите за детски помощи също трудно се причислява към мерките за борба с COVID-19 най-малкото защото (вече) нито таргетира най-уязвимите семейства в страната, нито конкретно пострадалите от последствията на пандемията.

Може да се каже, че тези социални разходи отиват за стимулиране на потреблението в страната в кризисна година (макар че според прогнозата кризата вече е приключила през 2021 г.), но тогава въпросът е дали това е най-оптималният начин. "В много случаи по-скоро се насърчава вносът и влошава дефицитът по текущата сметка", казва доц. Даниела Бобева. "А и имаме сигнали за нарастване на спестяванията и въздържане от разходи на хората. Лично аз не очаквам това да стимулира икономическия растеж", допълва тя.

Догодина финансовото министерство очаква брутният вътрешен продукт на България да нарасне с 4% номинално спрямо 2019 г., докато за същия период социалните плащания нарастват с 28%. Дори и при ръст на икономиката подобно увеличение изглежда неразумно. Според Любомир Дацов, ако целта е да се стимулира потреблението, може да се говори за понижение или отлагане на плащанията по някои данъци вместо за увеличение на разходите за пенсии.

И докато съмнителни социални разходи представляват 54% от пакета мерки за преодоляване на последствията на пандемията, подкрепата за бизнеса е едва 18%, или 576 млн. лв. Според БСК тя може да е дори по-малка, защото 300 млн. са предвидени за мярката "60/40", по която процедурите приключват до декември тази година. Публичният сектор, натоварен с овладяване на пандемията, получава допълнителни 750 млн. лв. догодина, но и тук прави впечатление, че здравеопазването навлиза във втора вълна на разпространение на COVID-19 също толкова неподготвено, колкото в началото на кризата, а значително преструктуриране не се предвижда нито през тази, нито през следващата година.

Същевременно фискалната рамка залага на рекордно високи постъпления от 47.6 млрд. лв. догодина, които аргументира с повече данъци и осигуровки след подобрението на икономическа среда и постъпления от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Това е възможно, ако се приеме безропотно базата за тези очаквания - макроикономическата прогноза на финансовото ведомство. Тя залага на спад от едва 3% на БВП тази година и ръст от 2.5% догодина, което е най-оптимистичната нагласа сред всички публикувани досега от международни и национални институции. За справка - БНБ залага на спад от 5.5% тази година, и то без втората вълна на разпространение на COVID-19 в България и Европа, която вече е факт.

Въпреки опитите на представители на кабинета да обяснят двойния стандарт, премиерът Борисов вероятно ще направи това, от което се оплакваше, когато пое управлението - завещава на следващото правителство обещания за милиарди, които ще трябва да се финансират с дълг.

Как се запълва дупка

Според средносрочната рамка, заложена от правителството, България ще натрупа бюджетни дефицити за над 15 млрд. лв. до 2023, а през 2022 г. падежира и емисия за около 2.5 млрд. лв. Добра новина може да е и завръщането на задължението 5% от бюджетите на ведомствата да се задържат за непредвидени обстоятелства. Според Ганев това е единственият механизъм, който пази разходната част на бюджета от евентуален негативен сценарий. Въпреки това изтеглените тази година 5 млрд. лв. външен дълг няма да са достатъчни да финансират планираните разходи.

Засега планът е дългът да нараства от 24.2 млрд. лв. към края на 2019 г., което беше третото най-ниско ниво в ЕС, до 40.5 млрд. към 2023 г., или 29.4% от очаквания тогава БВП. Управляващите планират дълговото финансиране на бюджета да бъде между 4.5 и 6.8 млрд. лв. годишно, като за таван догодина е заложена долната граница.

Поемането на нов дълг не е непременно лоша стратегия за икономическото развитие на дадена държава, ако средствата се използват за повишаване на конкурентоспособността и потенциала на българската икономика в дългосрочен план чрез структурни реформи в ключови сектори. Страната няма и да е единствената в ЕС с растяща задлъжнялост, но пък е в по-добра позиция, защото е в топ 3 на държавите с най-нисък дълг в съюза заедно с Естония и Люксембург.

Според Бобева обаче има причина да сме там. "Еврозоната, Франция или Германия може да имат дълг от 80 - 90% от БВП, но това не означава, че България може да си позволи подобни нива. Ние сме малка и отворена икономика във валутен борд с БВП на човек от населението 49% под средното за ЕС", казва тя. "Дългът отразява по-скоро капацитета на една държава да изплаща", допълва икономистът.

Според Любомир Дацов дългът е бреме, което понижава възможностите на бюджета за маневреност, ако не се поема в името на повишение на капацитета на икономиката. Проблемът е, че визията за фиска и държавата до голяма степен приключва през 2021 г. без план как да се възстанови бързо балансираното бюджетно салдо. Това означава, че в някакъв момент може да се наложи по-бързо увеличение на приходната част на бюджета и по-конкретно - преките данъци, които ежегодно са повод за дебати в парламента. "Не мисля, че ще видим повишение на данъци през 2021 г. Но при промяна на бюджетната траектория и разширяване на дефицита тежестта винаги се прехвърля върху дълга и върху разговори за промяна на данъчните ставки", коментира Ганев.

Мерки в отговор на разпространението на коронавируса

  • 1647 млн. лв. за мерки за подкрепа на домакинствата - увеличение на пенсиите, на социалните помощи, ваучери за пенсионери, туристически ваучери и програми за заетост (по 10 млн. лв.), подкрепа за родители без опция за дистанционна работа или платен отпуск (73 млн. лв.).
  • 576.9 млн. лв. за мерки за подкрепа на бизнеса - цената на намалената ставка по ДДС за ресторанти, книги, детски храни; мярката 60/40; подкрепа за творци и артисти (2.5 млн. лв.), подкрепа за туроператори (40 млн. лв.).
  • 748.9 млн. лв. за подкрепа на тази част от публичния сектор, натоварена с овладяване на пандемията - средства от НЗОК, разходи за предпазни средства, подкрепа на персонала на първа линия.


Третата версия на бюджет 2020

Между текстовете за бюджета догодина се помества също втората актуализация на тазгодишната фискална рамка при оставащи малко повече от два месеца до края на годината. Министерството на финансите предлага годината да завърши с дефицит от 5.25 млрд. лв., или 4.4% от БВП, което е с 1.7 млрд. по-голяма дупка спрямо априлската ревизия. "По нищо не изглежда наложителна новата ревизия в разходната част на бюджета за тази година", коментира Петър Ганев от ИПИ. Към септември консолидираните разходи достигат 32.4 млрд., което означава, че правителството планира да харчи по средно 5.4 млрд. лв. месечно до края на годината при средно 3.5-4 млрд. лв. средномесечно досега.

Повод за ревизията не е и очакван по-голям спад на икономиката, тъй като там няма ревизия в прогнозата на МФ. За сметка на това за нея има чисто техническо обяснение - Брюксел временно отмени фискалните правила заради пандемията, но даде сигнал, че очаква да види през 2021 поне 0.5 процентни пункта свиване на дефицита спрямо 2020 г. Така, ако приложим обратно инженерство, България, за да може да пласира публични финанси на минус от 3.9% от БВП за 2021, през тази трябва да е имала 4.4%.

Според законопроекта промяната се налага, защото част от очакваните приходи няма да постъпят тази година в бюджета (като плащанията от 660 млн. лв. по концесията на "Летище София" и неизпълнени приходи от 260 млн. лв. от тол системата), докато разходите нарастват заради неочакваната нужда от още пътни ремонти и проекти за 840 млн. лв. - суми, които в голямата си част потъват в черната дупка на държавната "Автомагистрали", която непрозрачно ги раздава като аванси на неясно как избрани подизпълнители. В същото време бюджетът е на излишък от близо 900 млн. лв. към септември, НОИ очаква положително салдо от 500 млн. лв. за годината, а данъчните приходи ще се изпълнят. "Неприемливо е да се отделят стотици милиони като допълнителни разходи, защото не са били предвидени в бюджета, но са били извършени. Не може такъв обем разходи да са непредвидени и това да е случайно. Има проблем в системата, ако това се случва", счита Любомир Дацов.
Темата накратко
  • Насред кризата и антиправителствените протести управляващите предлагат най-разточителния бюджет от мандата си за изборната година.
  • Бюджетната политика рязко завива към дефицит от общо над 15 млрд. лв. за 4 години и увеличение от 67% на дълга.
  • Липсата на планове за структурни реформи или оптимизация на правителствените харчове може да наложи промени по данъчната система.

Популистки, безотговорен и опасен, антикризисен, предизборен, антипандемичен, бюджет за хората, най-лошият правен през последните години. Така цяла седмица тече словесният пинг-понг между, от една страна, критични икономисти и политици, и от друга, ответната защита на управляващите по проекта на бюджет 2021 и средносрочната фискална рамка. Насред антиправителствени протести, икономическа и здравна криза и падащ рейтинг кабинетът на Бойко Борисов захвърля предпазливото бюджетиране от последните години на вятъра и залага дупка от над 15 млрд. лв. в държавните финанси и увеличение на дълга с 67% до края на 2023 г., като две трети от тези суми са предвидени само за тази и следващата година. Това политическо обръщане на полюсите от иначе идеологически дясно позициониращата се ГЕРБ не е изолирано - избраният с гласовете на БСП президент Румен Радев, който по всички правила на "лявото" би трябвало да приветства повечето разходи, нарече бюджета "разоряващ".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK