Саниране, дигитализация и напояване: къде ще отидат 12-те млрд. лв. от Плана за възстановяване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Саниране, дигитализация и напояване: къде ще отидат 12-те млрд. лв. от Плана за възстановяване

Представянето на плана стана във виртуална реалност заради кризата с коронавируса.

Саниране, дигитализация и напояване: къде ще отидат 12-те млрд. лв. от Плана за възстановяване

Правителството представи работен вариант на документа, който ще удвои публичните инвестиции в следващите 6 години

Огнян Георгиев
4276 прочитания

Представянето на плана стана във виртуална реалност заради кризата с коронавируса.

© Капитал


Правителството представи първоначалните предложения за това къде да се инвестират 12-те милиарда лева безвъзмездна помощ, която страната получава от Европейския съюз в следващите 6 години. Без особена изненада, големият печеливш от новите пари ще бъде строителният сектор - над 6.5 млрд. лв. от парите ще отидат за някакъв вид строителна дейност - от нови канали и системи за напояване, през нови медицински центрове, до модернизация на училища и гари, и до саниране на жилищни сгради. Следващата област, в която ще се инвестират най-много пари, ще бъдат дейностите по изграждане на дигитална и цифрова инфраструктура - в МВР, съдилищата, железниците, лични карти и др. - и за софтуерни решения за изцяло електронно управление. За тези дейности ще отидат около 3 млрд. лв.

Премиерът Томислав Дончев, под чието ръководство в последните няколко месеца работи група, събираща предложенията от различните ведомства, представи и сайта, на който е качен Националният план за възстановяване и развитие - nextgeneration.bg

Дончев обясни, че сега започват два месеца на консултации с цялото общество. "Критикувайте, предлагайте нови идеи, нов обхват на проектите. Следващите два месеца целия състав на МС по сектори да е на ваше разположение и да слуша критики и предложения", заяви вицепремиерът. Крайната дата, на която България трябва да представи плана си в Брюксел, е следващият април. Парите трябва да бъдат договорени до 2023 г., а могат да бъдат разплащани до 2026 г.

Иновативна, Зелена, Свързана, Справедлива...

Планът, представен от Дончев, е разделен на четири части: Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България. Процентно най-много от парите ще отидат във втората част - 4.5. млрд. лв. Огромната част от тях обаче - 3 млрд. лв - ще са за нова програма за саниране. "Това е много повече от опаковане на сгради", заяви Дончев, без обаче да влиза в детайли каква ще е разликата с предишната програма, която беше финансирана изцяло от бюджета и струваше близо 2 млрд. лв. Наскоро Европейската комисия обяви също енергийната ефективност на сградите като приоритет, което е помогнало явно за решението този елемент да бъде включен в плана.

Другите мащабни строителни проекти са модернизирането на училища и детски градини за 712 млн. лв. и специален фонд за подпомагане на изграждането на индустриални паркове и инфраструктурата към тях - 490 млн. лв. Най-неочаквана част от програмата обаче може да се каже, че са 848-те милиона, които ще отидат за подобряване и реконструкция на системите за напояване. Това е безспорно нужно - системата за напояване не е модернизирана от десетилетия и това пречи на развитието на разнообразно земеделие в много области. Но сумата е по-висока от почти всичко друго в плана с изключение на санирането.

За "разгръщане на цифрова инфраструктура" например са планирани малко над 800 млн. лв., а за подкрепата на изследователска инфраструктура в университетите - 410 млн. лв. (виж таблицата). Тези пари впрочем ще бъдат управлявани от новосъздадената Агенция по иновации, която вече получи над 800 млн. евро пари от европейските програми за следващия програмен период.

Интересно е, че само един от проектите на енергийното министерство е попаднал в плана - този за модернизация на Електроенергийния системен оператор за над 500 млн. лв. Неговият бюджет е за над 500 млн. лв., които обаче са крайно недостатъчно. Експертните оценки за създаването на умна мрежа - т.нар. Smart grid, са за поне 3 млрд. лева.

Нови пари, стари изпълнители

"Имаме огромни нужди от инвестиции в публичния сектор. Само тези в базисна инфраструктура се оценяват на десетки милиарди евро. Същата нужда има и в частния сектор", заяви Дончев при представянето. Според него екипът му е получил над 100 проекта, чиято обща стойност е била двойна на наличния ресурс, затова са отсяти само тези, които гарантират добавена стойност и вместване във времето за изпълнение.

Ако този план се изпълни, всяка година до 2026 г. държавата ще налива в икономиката поне 2 млрд. лв допълнителен ресурс, което ще удвои публичните инвестиции според вицепремиера.

Това е първата заявка на България за новите пари от Европа и е по-добре от разхвърляните досега проекти на парче из ведомствата. Големият проблем на първо четене с този план не са толкова идейните посоки - няма нищо укоримо в това България да развива повече изследователска инфраструктура или да модернизира училища - а фактът, че тези проекти ще зависят от същите играчи, които досега не се справят особено добре. Най-вероятният получател на парите за напояване например е държавното "Напоителни системи", което е, меко казано, неефективен разпределител на средства. Или 450 млн. лв., които най-вероятно ще отидат при Националната компания "Железопътна инфраструктура" за модернизиране на гара Горна Оряховица и строежа на интермодален терминал там, както и за тягови подстанции. НКЖИ е може би държавната структура, която се справя най-бавно с проектите си - жп линията Бургас - София ще продължи модернизацията си вече трети програмен период и да се твърди, че нейни проекти ще свършат навреме, е силно съмнително.

А 76-те млн. лв. за цифровизация на работата на съдилищата са добра новина, ако не взимаме предвид, че България вече похарчи повече от 80 млн. лв. за електронно правосъдие и прозрачност на съдебната система, доста от тях - със съмнителен ефект или голямо забавяне.

Освен Плана за възстановяване и развитие на nextgeneration.bg са представени и плановете за REACT-EU и Фонда за справедлив преход. Първото са парите, които България ще получи директно към настоящите оперативни програми - за 2021 г. те са 808 млн. лв. и ще бъдат дадени на "Конкурентоспособност" и "Развитие на човешките ресурси", за да ги разпределят към фирми. Фондът за справедлив преход пък трябва да подпомага региони, зависещи от въглищата, да минат към алтернативна заетост. Европейската комисия посочи три такива региона за България - Кюстендил, Перник и Стара Загора. По необясними причини обаче България реши да разпръсне 1.2 млрд. лева, които получава по този инструмент на 11 региона, вместо да фокусира помощта към най-засегнатите.

Разпределение на проектите и средствата
Област и проект Сума (млн. лв.) Срок
Иновативна България 2431
Изграждане на техническа среда (виртуални класни стаи, технологични кабинети и др.) 650 2020-2023
Младежки центрове за развитие 70 2021-2023
Ремонт и саниране на 750 училища и 450 детски градини 711.9 2020-2026
Изследователски университетски звена и регионални мрежи от цифрови хъбове 410 2021-2026
Развитие на индустриални паркове - за инфраструктура и привличане на инвеститори 490 2021-2026
Кръгова икономика - екопроекти, рециклиране и симбиоза между предприятия (финансови инструменти) 100
Зелена България 4499
Енергийна ефективност, в това число: 3000 2021-2026
Саниране на жилища 1728
Саниране на обществени сгради 417.5
Енергийно обновяване на промишлени сгради 282.2
Системи за външно изкуствено осветление 452.3
Фонд за декарбонизация няма посочена сума
Модернизиране на електропреносната мрежа на ЕСО 511 2021-2026
Биоразнообразие - изследване на зоните в "Натура 2000" 38 2021-2025
Цялостна информационна електронна система в земеделието 102 2021-2023
Подобряване и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура 848 2021-2023
Свързана България 2675.1
Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура 805.9 2021-2025
Транспортна свързаност:
Цифровизация на жп транспорта чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по жп направления от основната и широко обхватната TEN-T мрежа 267.7 2021-2026
Преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси и изграждане на интермодален терминал - Горна Оряховица 188 2021-2025
Модернизация на тягови подстанции и секционни постове по протежение на основната и широко обхватната TEN-T мрежа, с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA 273.2 2021-2026
Купуване на 20 електромотрисни влака за средни и дълги разстояния 320 2021-2024
Изграждане и реконструкция на ВиК системи и пречиствателни станции в селища между 2000 и 10 000 еквивалент жители 575 2021-2026
Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите 158.6 2021-2024
Изграждане, развитие и оптимизация на цифровата ТЕТРА система и радиорелейна мрежа на МВР 150.6 2021-2024
Справедлива България 2553.5
за административното правораздаване - цифровизация на преписките и обмена на информация 23 2021-2025
доразвитие на информационните системи на съдилищата - с цел достъп до е-услуги и е-правосъдие 1.5 2021-2023
за единната информационна система на съдилищата - укрепване, доразвитие и доизграждане 53 2021-2026
политики в сферата на сигурността и противодействието на корупцията 168.9 2021-2023
дигитализиране на информационни масиви с регистри в администрацията 150 2021-2025
национална схема за електронна идентификация 192 2021-2023
за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания 755 2021-2024
Лична мобилност и достъпност за хората с трайни увреждания 150 2021-2024
Подкрепа на социалната икономика 21.5 2021-2024
Национална програма за обучение на възрастни 80 2021-2024
Достъп до европейски културен обмен и съдържание 60 2021-2024
Дигитализация на музейни и библиотечни фондове 120 2021-2026
Модернизация на държавни и общински лечебни заведения, въвеждане иновативни технологии за лечение 607.1 2021-2024
Създаване на център за обучение и развитие на център по интервенционална неврорентгенология 7.5 2021-2024
Укрепване капацитета на Медицинския институт на МВР 73.7 2021-2024
Модернизация и развитие на психиатричната помощ 33.6 2021-2024
Развитие на националната система за спешни повиквания с номер 112 56.7 2021-2023

Правителството представи първоначалните предложения за това къде да се инвестират 12-те милиарда лева безвъзмездна помощ, която страната получава от Европейския съюз в следващите 6 години. Без особена изненада, големият печеливш от новите пари ще бъде строителният сектор - над 6.5 млрд. лв. от парите ще отидат за някакъв вид строителна дейност - от нови канали и системи за напояване, през нови медицински центрове, до модернизация на училища и гари, и до саниране на жилищни сгради. Следващата област, в която ще се инвестират най-много пари, ще бъдат дейностите по изграждане на дигитална и цифрова инфраструктура - в МВР, съдилищата, железниците, лични карти и др. - и за софтуерни решения за изцяло електронно управление. За тези дейности ще отидат около 3 млрд. лв.

Премиерът Томислав Дончев, под чието ръководство в последните няколко месеца работи група, събираща предложенията от различните ведомства, представи и сайта, на който е качен Националният план за възстановяване и развитие - nextgeneration.bg


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK