ЕК очаква 5.1% спад на българската икономика за 2020 г.

Това е по-добре от лятната прогноза, но възстановяването до предкризисни нива ще отнеме поне две години

Възстановяването на икономиката от кризата с коронавирус продължава да се отдалечава във времето. Според есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия растежът на БВП в България ще бъде едва 2.6% през 2021 г., докато преди четири месеца Брюксел залагаше на 5.3%. Оценката за тази година също е ревизирана - от 7.1% спад на икономиката в лятната прогноза на 5.1%. Това е в унисон с променените нагласи и на други международни и местни институции.

Така България се нарежда сред страните със сравнително слаб пряк удар от кризата (девети най нисък спад сред 27-те в съюза), но и най-слабо отласкване след това. Страната е обаче и сред тези, които се очаква в най-голяма степен да запазят фискална стабилност при повсеместните антикризисни разходи, като при сбъдване на прогнозите през 2022 г. тя би се оказала с най-нисък дълг към БВП в ЕС - 26.3%. Сега България е трета по този показател, но големите планирани дефицити в Естония и Люксембург биха ги извели малко по-високо, съответно 26.4% и 28.9%. При Гърция съотношението се очаква тази година да се изстреля до над 200%, а при Италия до почти 160%.

Няколко фактора са били повод за промяната на нагласите. В плюс на растежа беше фактът, че икономическият спад през второто тримесечие беше по-малък от очакваното. От друга страна пък е увеличението на броя установени заразени тази есен и съответно възстановяването на някои ограничителни мерки в Европа - това стои зад понижението на прогнозата за растеж през четвъртото тримесечие на тази година и за възстановяване през 2021 г. ЕК залага на спад от 7.8% тази година в еврозоната и 7.4% в ЕС, а догодина - ръст от малко над 4%. Въпреки растежът обаче ефектите от кризата ще продължат да се усещат и догодина - според Брюксел безработицата на Стария континент ще продължи да нараства и през 2021 г.

Болна икономика

Единственият положителен стимул за българската икономика тази година, изглежда, идва от правителствените разходи, докато потребление, инвестиции и външна търговия допринасят към общия спад. Плахото възстановяване на икономиката от лятото е прекъснато от драстичния ръст на установени случаи с коронавирус, което ще натежи на заетостта и потреблението през следващите месеци, считат от Брюксел, като от това следва и по-слаб ръст през есента и зимните месеци.

"Очаква се възстановяването да върне икономиката на нивата от преди кризата до края на 2022 г.", пишат експертите на ЕК. Инвестиционната активност, която практически замръзна тази година, ще започне да се възстановява силно чак през 2022 г. - прогнозата на Брюксел показва годишен ръст на бруто капиталообразуване от едва 0.5% догодина и 7% през 2022 г.

Брюксел прави предвиждания и за бюджетната позиция на България, макар че не е сигурно дали прогнозата за страната е изготвена на база заложеното законопроекта за бюджет 2021 или не. Той беше публикуван на 21 октомври, а прогнозата уж взима предвид политики до 22 октомври включително, но някои параметри в нагласите на ЕК навеждат на мисълта, че проектът не е отчетен.

Така например Брюксел залага очакван бюджетен дефицит от 3% през тази и следващата година, докато в законопроекта са заложени съответно 4.4% и 3.9% (или около 2%, ако се приспаднат така наречените "анти-COVID" мерки). Тук може да се различава начинът, по който ЕК смята или приспада разходи от дефицита. Прогнозата за дълга също изглежда откъсната от заложеното вече в бюджет 2021. Брюксел очаква дългът да достигне 26.5% от БВП догодина, след което да започне да намалява. Правителството обаче планира да повиши дълга до 27.5% догодина и да продължи така поне до 2023, когато ще достигне 29.4%, или малко над 40 млрд. лв. (при 24.2 млрд. лв. през 2019 г.).

ЕК предвижда инфлацията в страната да започне да се засилва от 2021 г. заради цените на услугите. Според Брюксел рисковете пред изпълнението на прогнозата са балансирани, тъй като е възможно по потиснати бизнес нагласи и по-ниски инвестиции да тежат надолу, но при изготвянето не са взети предвид средствата по Плана за възстановяване развитие, които ще действат стимулиращо.

Еврозоната ще има нужда от над две години, за да компенсира спада на БВП

Корона кризата ще доведе до свиване на икономиката на еврозоната със 7.8% през тази година, показва есенната прогноза на Европейската комисия. Заради мерките за овладяване на щетите общият дълг на валутния съюз ще надмине 100% от БВП. Предвижданията на Брюксел показват, че спадът ще се компенсира поне три години и то, ако предвижданията се потвърдят. Сега ЕК очаква догодина БВП на еврозоната да нарасне с 4.2%, а през 2022 г. - с 3%, което означава, че нивото отпреди пандемията ще бъде достигнато едва през 2023 г. Предвижданията за целия ЕС са малко по-добри - през тази година икономиката на целия съюз ще се свие със 7.4%, а през следващите две години ще напредне съответно с 4.1% и 3%.

Водещите икономики Германия и Франция ще се свият през тази година съответно с 5.6% и 9.4%. Най-голям се предвижда да бъде спадът в Испания, Италия и Хърватия - съответно 12.4%, 9.9% и 9.6%. Най-малко ще пострадат икономиките на Литва, Ирландия и Швеция - с 2.2%, 2.3% и 3.4%. Според последните очаквания на Европейската комисия в няколко държави догодина ръстът на БВП ще компенсира напълно или почти спада от тази - става дума за Ирландия, Литва, Полша, Швеция и Дания.