Колко е трудно да бъдеш биосферен парк
Инициативата на ЮНЕСКО носи преки и косвени ползи за развитието на "Централен Балкан", но за да се усетят те са необходими време, сътрудничество и работа
Добрите възможности са като падащите звезди. Понякога трябва дълго да се взираш в небето, за да не ги изпуснеш, а друг път ги забелязваш мигновено, вдигайки очи нагоре. Във всички случаи обаче е жалко да имаш добра възможност и да не я използваш пълноценно. Такъв е случаят с биосферния парк "Централен Балкан", който заедно с още три по-малки парка получава този статут по програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО в края на 2017 г.
Най-видимата възможност на статута "биосферен парк" е свързана с реклама. "ЮНЕСКО е разпознаваема марка за световно културно или природно наследство. Добавя допълнителна стойност и хората от региона би трябвало по-лесно да могат да продават продуктите си, а и да привличат повече туристи", коментира директорът на дирекция Национален парк "Централен Балкан" инж. Генчо Илиев.
"Идеята на програмата "Човекът и биосферата" далеч не се свежда до преките ползи на местното население от близостта до националния парк", добавя той. По-генерално тя е свързана с утвърждаването модели на взаимодействие на човека с природата по устойчив начин, който щади ресурсите, от които хората са зависими - пасища за добитъка, гори за дървесина, събиране на билки. Освен това им осигурява достъп до чиста вода, въздух и красива природа. Този подход гарантира и икономическото развитие на съответните региони и опазването на природата в тях.
Преди обаче статутът "биосферен парк" да започне да носи допълнителна стойност за жителите в близките области, трябва да се извърви дълъг път. А първа и най-важна предпоставка за гладкото преминаване по него е диалог и сътрудничество между партньорите в начинанието. Засега особена активност в тази посока няма, показват наблюденията на Национален парк "Централен Балкан". Той изпълнява ролята на секретариат на едноименния биосферния резерват, а останалите партньори са пет общини - Севлиево, Троян, Карлово, Павел баня и Антон, и Изпълнителната агенция по горите.
Еволюция на идеята
България се присъединява към програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО през 1977 г. - само пет години след началото й. "В този период страната участва със 17 строго защитени природни резервата, които получават статут на биосферни резервати, и това е една от най-представителните мрежи в Европа", обяснява Сергей Александров, експерт в дирекция "Национален парк Централен Балкан" и представител на парка в националния комитет по програмата.
Преди 50 години концепцията за биосферните резервати е като места от значение предимно за природозащитата и науката. Целта е в тях да се съхранят модели на ценни екосистеми и биологично разнообразие и да се запазят образци на дивата природа - за целите на образованието, науката и за мониторинг.
По-късно философията еволюира в посока на човека. На биосферните резервати започва да се гледа преди всичко като на модели за устойчиво развитие и взаимодействие между човека и природата, които да допринасят за местното развитие. Става дума за човешки дейности с устойчив характер, които не унищожават и не изчерпват природните ресурси - научноизследователски, екологичен туризъм, строителство с естествени материали, производство на биопродукти и пр. Всичко това е отразено в Севилската стратегия и Законовата рамка за биосферните резервати през 1995 г.
В т.нар постсевилски биосферен резерват наред със строго защитените зони се обособяват още две. "Буферната" зона тушира човешкото въздействието върху резерватите. А "преходната" е "зона за развитие" на устойчиви практики за ползване на природните ресурси.
Моделът на "Централен Балкан"
В случая с "Централен Балкан" при преструктурирането сърцевата зона е разширена. Първоначално тя е обхващала четири биосферни резервата от "стар тип" - "Боатин", "Царичина", "Стенето" и "Джендема". След 2017 г. в нея вече влизат всичките девет резервата в национален парк "Централен Балкан". В тях са допустими само научна дейност и пешеходно преминаване, ограничено по маркирани пътеки. Използването на ресурсите е забранено.
Ролята на буферна зона играе останалата част от националния парк "Централен Балкан". В рамките й може да се ползват пасища, да се добиват билки и горски плодове, да се развиват различни форми на природосъобразен туризъм.
В зоната за развитие (преходна зона) през 2017 г. се включват с цялата си територия пет от деветте общини, в чиито административни граници попадат части от националния парк. Правят го по собствено желание, като подписват общ документ. Така биосферен парк "Централен Балкан" обхваща внушителната територия от 369 хил. хектара. В преходната зона хората всекидневно контактуват с околната среда - ползват пасищата, въздуха и водата, развиват земеделие, дърводобив и други стопански дейности.
Предложението е одобрено от националния комитет и е прието от координационния съвет по програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО през юни 2017 г.
Заседнали при прилагането
"Оттогава се опитваме да структурираме работата при липсата на ясна рамка за това в българското законодателство", обяснява Сергей Александров. Замисълът на програмата е въпросите да се решат в сътрудничество и диалог между партньорите по проекта.
От националния парк са инициирали координационен съвет на биосферния парк - съвместен управляващ орган с представители на седемте администрации. Предложили са също да го регистрират като юридическо лице с нестопанска цел, макар че по програмата това не е задължително. "Идеи може да се развиват и на база на номинационния файл по програмата, който е своеобразен договор между участниците", обяснява Петко Цветков, координатор във фондация "Биоразнообразие", ръководил проекта за биосферните резервати. Според Сергей Александров, ако бъде институционализирано новото обединение, ще е по-легитимно и ще има възможност да кандидатства по проекти.
За изминалите три години обаче партньорите в "Централен Балкан" все още не са успели да се съберат, за да подпишат документите за учредяването на дружеството с нестопанска цел. Общинските съвети са определили свои представители в координационния му съвет, но не са им дали мандат за следващи стъпки. "От част от партньорските организации срещаме постоянно саботиране на структурирането на парка, на изчистването на идеята и на представянето й пред хора", отбелязва Сергей Александров.
Реализирането на програмата е замислено като чисто демократичен механизъм. Понеже в българските условия това по едни или други причини не сработва, в парка започват да си мислят, че може би ще е от полза, ако законът подпомогне процеса. Така инициативата ще има някаква тежест, а вероятно и по-голяма институционална подкрепа. Защото сега става дума за една конвенция, подписана на национално ниво, но все пак пожелателна, казва инж. Генчо Илиев.
Поради липсата на юридическо лице парковата дирекция от собствено име е кандидатствала в Програмата за участие на ЮНЕСКО за финансиране. Проектът е за създаване на цялостен бранд на биосферния парк, търговското лого и система за сертифициране на производители в него.
Критериите за това кои производители и доставчици на услуги могат да го ползват би трябвало да се определят от координационния съвет. Примерно според това къде са разположени, какви ресурси ползват, дали ги преексплоатират, дали не замърсяват прекомерно. Когато производителят отговаря на тях, той ще има право и да сложи логото на парка, а не само да изпише, че продуктът е произведен на територията на биосферния резерват. "Идеята далеч не се свежда до едно лого, но решихме да започнем с това като най-приложимо, видимо и лесно разбираемо за хората", казва Генчо Илиев.
Защо общините са пасивни
Общините са декларирали желание и доброволно са се включили в биосферния парк. А хипотезите за сегашната им пасивност са, че им липсват мотивация и стимули. "В общия случай не им се занимава излишно с неща, чийто ефект е отложен във времето. Търсят по-бързи и впечатляващи резултати и това не е само български феномен", е обяснението на Сергей Александров.
"Има разлики в нагласите на общините на север и на юг от Стара планина и те са свързани с демографското, икономическото развитие и близостта им до парка, обяснява Радостина Пръвчева, експерт в НП "Централен Балкан". В Подбалкана населените места са големи, разпределението на ресурси е сложно и свързано с много интереси. Водят се войни за пасища и земя. Освен това някои от селищата граничат със защитените територии, което изостря взаимоотношенията. Докато в Предбалкана селата са почти обезлюдени. Общини като Севлиево и Троян търсят начин да върнат хората и да им създадат поминък, така че са по-отзивчиви и по-природно ориентирани. А и там селищата са по-отдалечени от националния парк.
Намесват се и неоснователни страхове, че националният парк ще налага на общините как да си ползват горите. Донякъде ги провокира и фактът, че и биосферният, и националният парк носят името "Централен Балкан", въпреки че националният е само един от седемте участника в начинанието.
Някои от кметовете периодично питат какви нови ограничения ще наложи биосферния парк и как ще се отрази на пасищата в националния парк. Един дори обяснявал на населението, че общинско пасище вече няма да е такова, понеже е влязло в парка. "Хората гледат лошо и питат какви пак ограничения сте ни наложили. Сега и там ли ще ни съставяте актове и там ли ще ги глобявате", казва Сергей Александров.
Сега пасищното отглеждане на животни е сериозно субсидирано и в националния парк са под силен натиск да предоставят територии за тази дейност. В администрацията пък се притесняват, че така се получава свръхупотреба на ресурси и това може да им навреди.
В случая с програмата "Човекът и биосферата" допълнителни ограничения не съществуват. "С нея нищо не се променя в статута на националния парк, резерватите в него или общинските територии, които са включени в доста по-всеобхватния биосферен парк. Не се променят управлението, принципът на съществуване, законодателството", обяснява Сергей Александров. Добавя и че националният парк няма как да има контрол върху територии извън него. Законът за защитените територии, по който работи, не предвижда такива намеси. Законът за местното самоуправление, по който работят общините - също.
Партньори ли сме
"Биосферният резерват трябва да се разглежда като едно голямо партньорство", пояснява Петко Цветков. Това означава представителите на общините и институциите в консултативния съвет да започнат да се събират и разговарят по-често. И да са проактивни - да направят единна маркировка, да определят единни критерии и да предоставят логото на биосферния парк на различни производители. Да се борят заедно за по-гъвкави регулации, които да позволяват производството на местни продукти по традиционен начин. Все механизми, които в нормална икономика работят. И които биха могли да помогнат особено в трудни години, когато хората се борят, за да привлекат различни типове туристи.
Добрите примери са налице, но те трябва да бъдат опаковани и обединени в единен продукт, смята той. Сега на местно ниво се развиват инициативи като зеленото сирене от Черни Осъм, троянската керамика, фестивали на розата, национален център на занаятите в Орешак, калоферската дантела, празника на тиквата в Севлиево, реставрираните 200-годишни възрожденски къщи в махалите на общините Севлиево и Троян. "Но всеки работи сам за себе си. А идеята е хората да се обединени така, че районът да предлага под логото на биосферния парк комплекс от продукти и услуги и туристите да остават не за вечер-две, а за седмица", добавя Яница Иванова, експерт в националния парк.
Допълнителна полза са обменът на информация, партньорството и рекламата чрез мрежата на биосферните резервати. През 2019 г. например биосферният парк "Централен Балкан" е бил домакин на летния университет на ЮНЕСКО. В продължение на две седмици представители на различни държави разглеждат района и дават препоръки.
"Все повече хора трябва да разберат, че има такива възможности. Те не са задължителни, но защо да ги пропускаме. Цял свят ги ползва и в света има над 700 биосферни резервата", казва Сергей Александров.
