Пет тренда за икономиките на Сливен и Ямбол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет тренда за икономиките на Сливен и Ямбол

Пет тренда за икономиките на Сливен и Ямбол

През цялото изминало десетилетие двете области остават доста зад средните за страната равнища на развитие

Адриан Николов, ИПИ
3621 прочитания

© Надежда Чипева


Сливен и Ямбол са толкова подобни, колкото са и различни. Въпреки че и двете области несъмнено демонстрират подобрения в икономическото и социалното си развитие в годините преди настъпването на новата икономическа криза в началото на 2020 г., те изостават далеч зад по-развитите области в Южна България. Ако не знаехме къде се намират географски, а съдехме само по данните, щяхме да ги класираме близо до икономически изостаналите региони в Северозападна България. Още повече събитията от последните няколко месеца допълнително поставят под въпрос догонването на по-развитите райони.

Забавен растеж

През цялото изминало десетилетие Сливен и Ямбол остават доста зад средните за страната равнища на икономическо развитие. Докато двете области тръгват от практически еднакви нива на брутен вътрешен продукт на човек от населението, Ямбол успява да расте по-бързо в периода след кризата благодарение на по-високите инвестиции в областта. През 2008 г. Сливен е покривал 52% от средния за страната БВП на човек, а Ямбол - 55%, но при Сливен се наблюдава отдалечаване, като през 2018 г. покритието вече е едва 48%, а Ямбол достига 62%. В Сливен БВП на човек възлиза на 7600 лв., като по-ниска стойност на този показател има единствено Силистра.

Тук от основно значение е профилът на местната индустрия - докато Ямбол привлича инвестиции в производствени сектори с относително по-висока добавена стойност, то водещата роля на текстилната индустрия предопределя по-бавен растеж за Сливен.

Ролята на индустрията

Съдейки само по общия обем на произведената продукция на нефинансовите предприятия, към 2018 г. Сливен е по-голямата от двете областни икономики, но не с много. Особено голяма разлика има при преработващата промишленост, където Сливен произвежда с над една пета повече от Ямбол, а видими разлики има и при транспорта и строителството. Ямбол от своя страна води с малко при селското стопанство и търговията. Структурата на местните икономики е важна най-вече заради голямото съсредоточаване в сферата на индустриалното производство; услугите, които имат все по-водеща роля в по-развитите областни икономики, особено тази на столицата, тук почти отсъстват. Дума не може да става и за ИКТ и аутсорсинг, които тласкат напред водещите икономически центрове. Ясно изразеният индустриален профил е нож с две остриета - от една страна, прави областите по-атрактивни за инвестиционна дейност в сектора, но в контекста на кризата по-малко диверсифицираните икономики са по-податливи на шокове.

Плахи инвестиции

Сливен и Ямбол са сред областите с относително ниска инвестиционна дейност. Що се отнася до чуждестранните инвестиции, с натрупване към края на 2018 г. в Ямбол те възлизат на 870 лв. на човек от населението, а в Сливен - почти 1700 лв. Сливен е интересен от тази гледна точка, тъй като само смяната на статута на най-голямата инвестиция в областта от чуждестранна на местна "срива" обема на ПЧИ в нея почти пет пъти между 2013 и 2014 г. В Ямбол пък обемът им е видимо по-нисък, но по-стабилен през последното десетилетие. Там обаче се наблюдава значително по-високо равнище на разходите за придобиване на ДМА, което говори и за по-високи нива на местните инвестиции. От гледна точка на усвояването на средства от европейските фондове Ямбол също се справя почти два пъти по-добре, като към средата на 2020 г. общият обем на усвоените средства от двата програмни периода достига 1800 лв. на човек от населението. Сливен пък вече е единствената област, където обемът на усвоените европейски средства e под 1000 лв. на човек, което я поставя на последно място в страната.

Слабости в образователната структура

Основният фактор, който обуславя относително по-добрите икономически постижения и по-високите инвестиции в Ямбол спрямо Сливен, е образователната структура на работната сила. Най-общо казано, областите, фокусирани върху икономиката на услугите, имат нужда от висшисти, а областите, където индустрията е от по-голямо значение, се ползват най-често от работниците със средно и особено средно професионално образование. Тук Ямбол прилича на останалите "промишлени" региони - повече от половината работна сила е със средно образование, а делът на висшистите - приблизително 1/5 - е чувствително по-нисък от средния за страната, но предвид основните потребности на местния пазар на труда това не е особена пречка. В Сливен обаче делът на работоспособните с основно и по-ниско образование през 2019 г. достига 38% и значителна част от тях срещат трудности при интеграцията си на пазара на труда, съдейки по ниската заетост (65% по последни данни) в областта. Ниската заетост обаче е съчетана и с относително ниска безработица, което от своя страна означава, че голям дял от работоспособните остават изцяло извън пазара на труда. Още по-притеснителна е тенденцията, че в Сливен делът на работоспособните с основно образование нараства с 8 пункта за десетилетие. В Ямбол той също се движи нагоре, но не с толкова рязък темп. Предвид обстоятелството, че Сливен е и с най-големите дялове на отпадналите от училищно образование (5,7%) и на повтарящите ученици (3,2%) в страната, е повече от очевидно, че областта има системни проблеми с образователната система, които спъват икономическото ѝ развитие.

Влошаване на материалните условия

Негативните условия на трудовите пазари и високия дял на икономически неактивните неизбежно се отразяват и на условията на живот. Към 2019 г. Ямбол е областта с най-големият дял на населението, което живее в материални лишения (40%), а Сливен е на трето място, с 34%. Средният доход на лице от домакинство обаче поставя Ямбол на близки до средните за страната стойности, което подсказва за висока степен на неравенство - работещите имат относително високи доходи, но неактивните живеят в бедност. В тази връзка делът на населението под линията на бедността и в двете области е по 1/3. Тук наблюдаваме и напълно противоположни тенденции - докато в Сливен индикаторите за бедност постепенно се подобряват във възходящия тренд на икономическия цикъл, в Ямбол от 2015 г. насам се влошават значително - делът на бедните се е удвоил, а делът на населението в материални лишения се е повишил четири пъти. Връхлитането на новата икономическа криза също не вещае добро развитие на тези показатели, предвид очакванията за допълнително свиване на заетостта и инвестициите.

Сливен и Ямбол са толкова подобни, колкото са и различни. Въпреки че и двете области несъмнено демонстрират подобрения в икономическото и социалното си развитие в годините преди настъпването на новата икономическа криза в началото на 2020 г., те изостават далеч зад по-развитите области в Южна България. Ако не знаехме къде се намират географски, а съдехме само по данните, щяхме да ги класираме близо до икономически изостаналите региони в Северозападна България. Още повече събитията от последните няколко месеца допълнително поставят под въпрос догонването на по-развитите райони.

Забавен растеж


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK