Пет тренда за икономиките на Велико Търново и Габрово
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет тренда за икономиките на Велико Търново и Габрово

Пет тренда за икономиките на Велико Търново и Габрово

Двете области постигат рекорди на пазара на труд и привличат значителни инвестиции, но негативните демографски процеси застрашават бъдещото им развитие

Адриан Николов, ИПИ
3169 прочитания

© Цветелина Белутова


Сравненията в икономическото развитие между Северна и Южна България почти винаги приключват с установяването на чувствително превъзходство в полза на Юга. Има обаче няколко изключения и сред тях са областите Велико Търново и Габрово. Последното десетилетие те се отличават с рекорди на пазара на труда, все по-добри постижения в сферата на образованието и подобряващи се условия за живот, въпреки че засега инфраструктурното развитие на страната не им обръща особено внимание. Подобно на голяма част от северните области обаче голямо предизвикателство пред тях са застаряването и негативните демографски тенденции, които поставят бариери пред потенциал им за развитие.

Рекорди в заетостта

Автор: Капитал

Експлозията на заетостта във Велико Търново през 2019 г. е почти безпрецедентна в новата стопанска история на страната. Само за година коефициентът се покачва с над 12 процентни пункта (размах, характерен за периода на бърз възход в началото на хилядолетието) до 78.7% от трудоспособното население. Сравнението с Габрово също е интересно, тъй като през последното десетилетие Велико Търново тръгва от чувствително по-ниска база, но пък демонстрира изпреварващ растеж. Очаквано и двете области са засегнати от предишната криза, но пък периодът на бурно индустриално развитие им се отразява благотворно след това. В случая на Велико Търново много високата заетост е комбинирана с много ниска безработица - 2% през 2019 г., а същевременно Габрово е с 4.5%. Тази позитивна динамика до голяма степен се обяснява от благоприятната структура на работната сила - двете области са с най-големия дял на висшистите (29% в Габрово и 30% във Велико Търново) в страната след София и същевременно са с едни от най-ниските дялове на трудоспособното население с основно и по-ниско образование. Това води го голям дял на хората със средно и професионално образование, които обикновено са важен компонент за развитие на преработващата промишленост. Многото висшисти и наличието на университетска инфраструктура и в двете области разкрива още от потенциала им за развитие.

Обхватното средно образование

Автор: Капитал

Обхващането на максимално много деца в училищна възраст от системата на училищно образование е сред ключовите политики в сферата от последните години. Обяснението е, че задържането в училище за максимално дълго време позволява снижаването на неравенството във възможностите и помага за интеграцията, особено на децата от малцинствата. Габрово е шампионът на страната по този показател, като през 2018 г. покритието на училищното образование в областта достига 96%, с 8 пункта над средното за страната. Данните за Велико Търново са по-колебливи, но и там има видима тенденция към подобрение. Освен при обхвата на образователната система двете области - особено Габрово - се справят много добре както при дела на отпадналите от образование ученици, така и повтарящите класовете. Въпреки че на областно ниво се класират пред повечето, добрите постижения на Габрово и Велико Търново на зрелостните изпити личат по-добре на общинско, където през учебната 2019/2020 двата града се класират в топ 10 на матурата по БЕЛ, отстъпвайки единствено на традиционно водещите общини в Смолянско и на столицата. Сходно добри резултати постигат учениците в Габрово и Велико Търново и на външните оценявания след седми клас, особено в математиката.

Щедър поток инвестиции

Автор: Капитал

Силните индустриални икономики на Габрово и Велико Търново привличат значителни инвестиции. Графиката включва употребата на средствата по европейските фондове не толкова заради високите показатели на областно ниво, колкото на общинско. Доскоро община Габрово беше шампион, а дори и днес е в топ 10 на българските общини по употребата на европейски средства, с общо 4139 лева на човек от населението общо за двата програмни периода. По-добре като цяло се справят общини с малко население и финансиран голям проект, който обслужва по-широк ареал, най-често пречиствателна станция или пък площадка за обработка на отпадъци. Високото класиране на Габрово е резултат както от някои големи, така и от множество относително малки проекти. От гледна точка на чуждестранните инвестиции между двете области има интересен контраст: докато Велико Търново е на дъното на подредбата с едва 597 евро на човек от населението с натрупване към края на 2018 г., а Габрово е сред водещите области с 3120 евро на човек (най-вече благодарение на големите чужди инвестиции в Севлиево), то и двете постигат сходни резултати от гледна точка на икономическо развитие. Очаквано Габрово е "с едни гърди напред", особено от гледна точка на произведената продукция, но пък разликите не са толкова големи, колкото бихме могли да очакваме, ако съдим единствено по инвестиционните потоци.

Ролята на индустрията

Автор: Капитал

Обликът на икономиките на двете задбалкански области е до голяма степен предопределен от водещото място, което заема индустрията. Това важи с особена сила за Габрово, където над 60% от произведената продукция идва от преработващата промишленост. Комбинацията от големи индустриални предприятия с по над 1000 заети - "Идеал Стандарт", "Хамбергер", "Дзали", както и концентрацията на мехатрониката в Габрово, генерират голяма част от добавената стойност в областта. Най-видимо във Велико Търново пък е лясковското оръжейно предприятие "Аркус", както и "Екстрапак" и няколкото големи производителя на захарни изделия. И в двете области се наблюдава и сериозна динамика, в т.ч. приток на свежи капитали, в сектора на информационните технологии. Моделът на Габрово и Велико Търново може да се ползва като подход към развитието на други области в Северна България - Враца и Монтана например имат сходна индустриална традиция и минало, но останаха по-назад в хода на прехода.

Демографията като бомба със закъснител

Автор: Капитал

На фона на описаните по-горе силно положителни тенденции в икономиката и образованието бързото застаряване и свиване на населението е сред основните заплахи пред бъдещото развитие на двете области. По демографско заместване при децата под 14 години и пенсионерите по-зле от Габрово се справя единствено Видин, при това с малко. През 2019 г. на всяко дете в областта има по 2.5 души в пенсионна възраст. Във Велико Търново показателят не е толкова драстичен - 1.9, но и там е доста над средното за страната. Това е следствие от подчертано негативния естествен прираст: -13‰ в Габрово и -10‰ във Велико Търново. Миграционните процеси също не допринасят за подобряване на демографските условия, като през последните години коефициентът на механичен прираст и на двете области е от порядъка на -3 до -5‰ годишно. Анализът на данните на общинско ниво също не дава особени поводи за оптимизъм, тъй като откъм естествен прираст единствено областният център на Велико Търново има относително добро (но все пак отрицателно) постижение, а от гледна точка на миграционните процеси - отново Велико Търново заедно с индустриалните общини Лясковец и Златарица около него. Изводът тук е повече от ясен: въпреки настоящата си добра траектория двете задбалкански области разполагат с относително кратък период от време, в което да обърнат негативните демографски тенденции - било чрез повишаване на раждаемостта или чрез привличане на хора отвън. В противен случай ще се изправят пред нуждата да преструктурират икономиките си в контекста на все по-бързо намаляваща работна сила.

Сравненията в икономическото развитие между Северна и Южна България почти винаги приключват с установяването на чувствително превъзходство в полза на Юга. Има обаче няколко изключения и сред тях са областите Велико Търново и Габрово. Последното десетилетие те се отличават с рекорди на пазара на труда, все по-добри постижения в сферата на образованието и подобряващи се условия за живот, въпреки че засега инфраструктурното развитие на страната не им обръща особено внимание. Подобно на голяма част от северните области обаче голямо предизвикателство пред тях са застаряването и негативните демографски тенденции, които поставят бариери пред потенциал им за развитие.

Рекорди в заетостта

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    m_simeonov avatar :-|
    Мирослав Симеонов

    Не мога да разбера защо се смята, че ниската безработица в Габрово (сигурно и в Търново) се дълци на велики икономически успехи. БЕзработицата е ниска, защото много народ избяга в чужбина и София и тук не остана кой да се регистрира на борсата освен мургавите (които се нароиха прекалено), почти пенсионерите и тези 4% безработни, 90% от които са загубили трудови навици. Смешно е тази мантра да се повтаря постоянно. На Капитал ли да разправян, че безработицата под един определен процент е вредна за икономиката и в държави като нашата, които донори на работна ръка, това не се дължи на успехи, а на неуспехи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK