Така излиза, че държавата ще изхарчи голяма сума пари, под предлог че не може да плаща достатъчно на ИТ специалисти и собствените си структури. Ако това е оправдано решение, би било логично то да се обяви публично и да се направи състезание, за да се изберат подходящ кандидат и конкурентна цена. Така за пореден път стратегията на най-голямата транспортна реформа у нас се сменя "на закрити врати", системата трупа разходи, а приходите отиват у едни и същи частни компании.

Тайният адвокат

В началото на април в сайта на Агенцията за обществени поръчки (АОП) беше публикувано обявление за възлагане на поръчка за "проактивен мониторинг" и още други задачи, свързани с тол системата. Тя беше изградена от обединение на фирми от австрийската група Kapsch, което спечели търга преди три години след открито състезание за 180 млн. лв. Oткакто става въпрос за въвеждане на тол система в България - вече поне пет години, държавата е на твърда позиция, че ще я управлява сама, а не частна фирма, както е в други държави из Европа. Тогава беше извършен и подробен анализ от Световната банка, който уж трябваше да послужи за основа на реформата. Анализът е публичен.

Това зададе и регламента на поръчката. В много държави системата се изгражда за сметка на компаниите и те после я оперират, прибирайки комисиона например - така работят Kapsch в редица държави. У нас обаче изпълнителят трябваше да я предаде на държавата в лицето на Националното тол управление (НТУ), част от пътната агенция, което да оперира целия процес занапред.

С обявлението от август обаче изведнъж се оказа, че държавата е променила намерението си, въпреки че дегизира поръчката с невинната дума "мониторинг". Дори да е така, прогнозната стойност на търга - 28 млн. лв. на година с ДДС за период от максимум пет години, звучи като сериозна сума, ако става дума само за "мониторинг".

Единствената причина да стане ясно, че такъв договор ще има, беше задължението на АПИ да попита АОП като ресорна институция дали процедурата е в съответствие със закона. АОП посочва, че има сериозни слабости в мотивите на пътната агенция. Тяхното становище не е задължаващо, но поне даде някаква информация около процеса как изобщо се е стигнало до този договор. Така за първи път стана ясно, че в мотивите на АПИ има загадъчно становище на английски език от "анонимен независим консултант". "Капитал" подаде две поредни заявления до АПИ по реда на Закона за достъп до обществена информация, за да разбере повече за тази странна процедура.

От отговорите става ясно следното:

Пътната агенция е платила 20 хил. лв. без ДДС на адв. Александър Александров (регистрирани адвокати с това име в страната има над 10), за да получи юридически услуги, свързани с въпросната обществена поръчка за Kapsch. Според юристи това е висока сума за въпросното задание. Агенцията дори не е сключила договор с адвоката, тъй като поръчката била под прага, нужен за това, така че не предостави такъв на "Капитал". Не е ясно защо не са използвани услугите на правния отдел на АПИ, а е използван външен юрист.

"Адвокат Александров е привлечен като външен експерт заради необходимостта от допълнителна правна експертиза с цел да се формира цялостна оценка относно законосъобразното възлагане на поръчката. Той е магистър по икономика и право, с участие в множество индивидуални обучения, семинари, работни срещи, обсъждания в областта на конкурентното право, законодателството в сферата на възлагане и обжалване на обществените поръчки и концесиите. До този момент не е извършвал консултации относно работата на тол системата", уточниха допълнително от тол управлението.

Пътната агенция отказа да предостави целия доклад на адв. Александров с мотива, че .информацията е "специфична по своя характер" и "заявителят не би могъл да си извлече собствено мнение за дейността" на АПИ от него, защото бил "юридически анализ".

Безплатният австриец

В доклада на АПИ има и още едно външно експертно мнение. Цитиран е австриецът Михаел Бибарич, представен като "експерт с 35-годишен опит в управление на проекти в световен мащаб". Той е предоставил становище за процедурата, но АПИ не му е плащала за консултацията. Бибарич е ръководител на проекти и старши консултант на ITS (Интелигентни системи за управление на трафика) и е работил по системите за тол таксуване с обслужване на международни клиенти чрез консултантската си фирма Prime Consulting Services . Той е работил по тол системи Швейцария, Австрия, Чехия, Полша и Словения.

"Нямаше консултация, а просто питане към международно признат консултант по електронно събиране на такси за експертното му мнение по устройването, проектирането и функционирането на българската система за таксуване на база тол и нейната уникалност в международен контекст, което изразих само в едно 2,5-странично писмо до ръководството на АПИ, което се обърна към мен по-рано поради дългосрочна връзка. Всичко това се състоя през юни тази година", написа Михаел Бибарич в отговори до "Капитал".

Тук има противоречие - АПИ казва, че Бибарич е общувал с адвоката, а самият експерт казва, че от агенцията са се свързали с него. Австриецът обясни пред "Капитал" че в периода 2009 - 2015 е помагал на правителството, коментирал е с негови представители бъдещата тол система, включително се е срещал с министри. След това обаче Световната банка е назначена да изготвя консултацията по реформата. Бибарич твърди, че не е получавал пари за консултацията си, а АПИ твърди, че не му е плащала. Това е сериозен безплатен ангажимент за експерт от този калибър.

Според биографията на Бибарич в сайта на фирмата му той е основал консултантската си фирма през 1997 г. Бил е съветник на австрийския министър на транспорта при решението да се въведе тол система в държавата. Интересно съвпадение е, че компанията, която е изградила австрийската система и я надгражда и оперира - Kapsch, изгради и българската.

Австрийският консултант отговори на въпрос на "Капитал", че никога не е работил за избрания изпълнител. "Нашият фокус е да подкрепяме правителства и пътни агенции в техните национални планове и проекти за електронно събиране на тол такси, не индустрията, която ги реализира. Нашият списък с референции на проекти (тук www.primeconsulting.at) напълно подкрепя това. Въпреки това работата от страна на възложители през последните 20+ години също включваше някои проекти, в които Kapsch доставяха поисканите системи и услуги от страната на дизайна и тръжната фаза", каза Бибарич пред "Капитал".

Друг интересен детайл е, че във в. "24 часа" има платено интервю с Бибарич, без да е посочено кой го е платил. В него той дава положителна оценка за българската тол система, като казва: "От правна гледна точка тол системата трябва да влезе в експлоатация единствено и само след създаването на националната правна рамка и на организациите, отговарящи за техническото и търговското опериране на системата и за гарантирането на нейната поддръжка."

Теоретично към онзи момент поне е ясно, че оперирането ще е в държавата. Това се променя няколко месеца по-късно.

Черната тол дупка

В началото на август, когато се появи процедурата, един от членовете на управителния съвет на АПИ, Олег Асенов, обясни в интервю пред "Капитал", че ИТ екипът на Националното тол управление е запълнен едва на 40%, не могат да привлекат кадри и затова трябва да аутсорснат задачата. Простата сметка сочи, че ако само половината от предвидените 28 млн. лв. на година се използваха за заплати на въпросните необходими служители - около 40 на брой, можеше да им се плащат сериозни заплати от близо 30 хил. лв. месечно.

Интересното е, че три месеца по-късно договор няма или поне публичната информация е такава и агенцията не го е обявила. На въпрос на "Капитал" как се справят, след като е толкова наложително да има външна помощ, от Националното тол управление (НТУ) отговориха следното: "Дори и с намален капацитет и заети едва 40% щатни бройки от необходимите, експертите от IT екипа на Националното тол управление продължават да извършват своите задължения по техническото опериране на електронната система за събиране на пътни такси." Това води до два извода: или държавата може да се справи и тогава тези 141 млн. лв. ще са похарчени напразно, или в момента тол системата не се оперира качествено, т.е. не работи.

Разходите за системата се трупат. Според парламентарен отговор на регионалния министър Петя Аврамова от 1 януари 2019 г. до 30 септември 2020 г. разходите за опериране на системата са 65 млн. лв. С новите 28 млн. лв. харчовете растат, а на фона им така очакваните приходи не се увеличават. Тази година не е добър измерител заради COVID кризата, но догодина ще бъде показателна дали изобщо системата ще може да доведе до необходимите пари в бюджета - 1 млрд. лв.

Всички тези разминавания в тезите на институции и други заинтересовани лица, както и потенциални връзки между участниците - например австрийската нишка, са притеснителни. Ситуацията изглежда сякаш държавата ще плаща за помощ ненужно много, но и ще носи отговорността за системата. А парите на данъкоплатците поне към момента, вместо да поправят пътища, отиват за консултантски екипи.