Властта първо стреля, после се сети за бизнеса
Правителството обяви нов частичен локдаун заради епидемията, но забрави за икономиката. А тя и в момента е с изчерпани резерви
Екип на Капитал
- Правителството обяви нов частичен локдаун заради епидемията, без да предложи конкретни икономически мерки.
- Те ще се обсъждат тепърва, а рискът е да започнат да се прилагат твърде късно. Бизнесът ще загуби стотици милиони.
- За разлика от пролетта сега икономиката е в много по-лоша кондиция, а самите фирми - с изчерпани резерви.
Обсъждат се. Това е краткият, но многозначителен отговор за икономическите мерки, които беше логично да бъдат представени от правителството заедно с обявяването на новите ограничения заради коронавируса. На практика се повтаря ситуацията от пролетния локдаун, когато с голямо закъснение беше обявено как ще се подпомогнат затворени бизнеси, а още по-късно започнаха и реалните плащания към тях. Разликата е, че сега икономиката е в много по-лоша кондиция, самите фирми - с изчерпани резерви, а служителите - в пълна безизходица заради липсата на платен отпуск.
Единственото ясно към момента е, че затворените фирми ще могат да получат помощ в размер на 156 млн. лв. по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Но как, кога и по какви критерии ще става отпускането ѝ тепърва ще се решава. Заради липсата на реални оценки и анализи за загубите, които ще претърпи бизнесът, пък въобще не може да се каже дали тази сума ще е достатъчна. Изглежда сякаш правителството няма ясна представа какво и как се случва в икономиката и разчита трите седмици до Коледа някак си да отминат.
Нов шок на цената на стотици милиони
При първата вълна на епидемията, когато държавата затвори, за едно тримесечие икономиката се сви с рекордните 10.1% на верижна и с 8.6% на годишна база. В номинално изражение това е загуба на БВП в размер на 1.9 млрд. лв. (или 630 млн. лв. средномесечно). Средномесечната загуба на брутна добавена стойност за икономиката за същия период възлиза на 490 млн. лв. Тези числа могат да послужат като някакъв много едър ориентир какво може да се случи при новия локдаун през декември и кои сектори ще загубят най-много с уговорката, че настоящите мерки са по-кратки, затворени са по-малко обекти, а самият бизнес вече е по-гъвкаво настроен.
Сега обаче кондицията на икономиката и поведението на потребителите са много по-различни в сравнение с пролетта - най-малкото хората са по-предпазливи откъм едри разходи, а посещенията на заведения и хотели бяха силно ограничени още преди затварянето на въпросните обекти. Някои бизнеси са обявили фалит, а други работят с намалени обороти. Има и още една голяма разлика - през пролетта хората и фирмите имаха натрупани мазнинки, както каза премиерът Бойко Борисов, и свободни дни платен отпуск, които използваха за ликвидна подкрепа. Сега не само че белите пари за черни дни са поизчезнали, но и на тяхно място в балансите стоят кредити. Освен това още през октомври започна да изтича банковият мораториум за първите, които е възползваха от него през април, а в следващите месеци все повече хора и фирми ще трябва да започнат да плащат отново кредитите си. За разкош - в момента и сметките за ток, вода и парно са по-високи спрямо март и април. Тоест тази зима задлъжнялостта на хора и компании ще расте и рискът е в един момент кризата да се превърне и във финансова.
Има и още - ноември и декември за много бизнеси са най-важните през годината откъм обороти, които им помагат да могат да продължат да съществуват.
Ако има добра новина, тя е, че индустрията се е възстановила относително бързо след шока през пролетта. Тънкият момент е, че все още не е ясно как ще ѝ се отразят мерките, които въведоха повечето държави в Европа за ограничаване на заразата, тъй като голяма част от продукцията е насочена за износ именно натам. Като цяло обаче сантиментът в света е положителен заради ваксините, а и много от страните в ЕС вече разхлабват наложените повторни ограничения.
За разлика от тях обаче в България тепърва започва (макар и по-кратък от пролетта) локдаун. Което автоматично означава и по-бавно възстановяване от очакваното. Много икономисти вече прогнозират, че БВП ще е на минус и през първото тримесечие на 2021 г., а за достигане на предкризисните му нива може да се говори едва през 2022 г. Държавните финанси също не са адекватни на случващото се - управляващите предложиха силно надценен в приходната част бюджет за догодина, който е с огромен дефицит (4.9 млрд. лв.), но много малка част от тези пари ще са за подкрепа на икономиката. "По всичко изглежда, че каквото и да се случва в икономиката, управляващите имат един-единствен бюджет с точно определени мерки - повече разходи за заплати и социални плащания", посочва в свой анализ и Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Той допълва, че липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда. По ирония - в същия ден в пленарна зала се гласуваше бюджетът за следващата година и въпреки призивите на опозиция и икономисти в него да залегнат повече икономически мерки ГЕРБ предпочете да не промени нищо.
Кой ще е най-засегнат
Подобно на пролетта, най-страдащ от мерките за ограничаване на заразата е секторът на услугите. А най-трудно е на малките и средните компании, самоосигуряващите се и семейните бизнеси, които работят при ниски маржини и имат ограничен достъп до финансов ресурс. Наскоро проведено от ЕЦБ допитване сред малки и средни компании от страните от еврозоната показва, че 46% от компаниите отчитат спад в оборота, което е най-лошият резултат досега, по-лош и от този през 2009 г., когато светът отново беше в криза. Така, ако през "нормалните" години от 2015 до 2019 г. средно 6.7% от МСП в еврозоната са се нуждаели от банков заем, кредитна линия или овърдрафт, сега този процент скача на 36.
Директно и силно засегнати от ново затваряне ще са заведенията. По данни на НСИ заетите в хотели и ресторанти през летните месеци са били около 160 хил. души. Една част от тях обаче са сезонни работници, друга са в градските хотели. Ако се погледне разбивка на наетите в този сектор през второто тримесечие, те са почти двойно по-малко, или 89 хил. души, а ефектът от локдауна тогава е 35% редуциране на персонала. През летните месеци броят на наетите се увеличава, но продължава да е по-нисък с около 40 хил. души на месец спрямо същия период на миналата година.
Какви обороти ще се зачеркнат? Декларираните с касова бележка пред НАП продажби на ресторанти, барове, сладкарници през миналата година са общо за малко над 4 млрд. лв., което прави средно на месец светъл оборот от около 340 млн. лв. В сравнение с миналата година обаче сега тези обекти са по-празни, т.е. и продажбите им са спаднали в сравнение с 2019 г. просто защото хората са по-предпазливи, други са затворили още през март - май, а трети компенсират частично липсата на клиенти с поръчки за вкъщи. С други думи, номинално загубените приходи ще са по-ниски, но това далеч не означава, че секторът няма да има проблеми - най-малкото защото сега ще трябва да затвори принудително в момент, в който предстоят приготовления за празници като именни дни и 8 декември. С този сектор са свързани и няколко други бизнеси - транспорт, търговия на едро, производство на храни, които също ще трябва да зачеркнат част от приходите си, докато трае локдаунът.
Сектор търговия също ще пострада, а заетите там през третото тримесечие на годината са 530 хил. души. От данните за наетите в бранша (които са към второто тримесечие и са на база подаден от фирмите списъчен брой на служителите) се вижда, че работещите на трудов договор в търговията на дребно (без бензиностанции и храни) са били близо 110 хил. души. Няма данни колко от тях са заети в големите търговски центрове.
Новите ограничения ще се отразят негативно и на фитнеси и спортни центрове, частни школи за обучение. И до момента този вид бизнеси са на ръба на оцеляването, други вече затвориха.
Какво иска бизнесът
Още преди да стане ясно какви точно ограничения ще наложи държавата от 27 ноември, редица организации и бизнес сдружения излязоха със становища за необходимите според тях мерки за икономиката. Въпреки нюансите във всички от тях се цитира една и съща идея - помощ, съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107 от Договора за функционирането на ЕС. Зад този норматив всъщност се крие възможността държавите членки да прилагат мерки с държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19. И по-конкретно "да предвидят финансов принос към непокритите фиксирани разходи на предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност".
В случая българските фирми искат за периода на затварянето държавата да им покрие част от разходите за наеми, кредити, поддръжка и т.н., които не са покрити от други източници като застраховка, временни мерки или друга подкрепа. Европейската разпоредба допуска помощта да бъде до 70% от непокритите фиксирани разходи с изключение на микро- и малките предприятия, за които може да стига до 90%. При всички случаи обаче общият размер на субсидията не може да надвишава 3 млн. евро на предприятие.
Така например в Австрия компаниите, засегнати от новото затваряне, могат да кандидатстват за до 80% от оборота им за същия период на предходната година. Подобна мярка е договорена и в Дания, където малките и средните предприятия, чийто оборот е спаднал с 30% като последица от COVID-19, могат да получат компенсация до 90% от оборота си, а големите - до 70%. Компании, които са били принудени да затворят заради COVID-19, като нощни клубове, организатори на събития и др., пък могат да кандидатстват за компенсации в размер на 100% от загубения си оборот. В Унгария държавата ще възстанови 80% от стойността на резервациите в туристическия сектор, направени в рамките на 1 месец преди 8 ноември т.г.
Какво предлага държавата
В отговор на тези искания премиерът Бойко Борисов заяви, че помощите не може да са като в Германия, след като не се плащат и германски данъци. И даде следния пример: "Там е 60% данъкът. В България е 10%. Сиреч всеки месец българският бизнес плаща 10% данък на държавата, а другите 90% прибира като печалба и инвестиции евентуално. Едно и също ли е да взимаш на 100 лева 60, а 40 да оставяш на бизнеса, както много големи европейски държави, които ми се дават за пример сега. Или на 100 лева, и то след облагане, да остават 10 на бюджета, 90 да отиват при бизнеса?" Логиката на премиера е принципно вярна, но числата са силно преувеличени - в Германия например средният размер на корпоративния данък (варира в различните общини и провинции) е под 30%, а не 60%.
Така или иначе засега държавата не възнамерява да отделя за фирмите пари от държавния бюджет. Министърът на икономиката Лъчезар Борисов обяви, че общо 156 млн. лв. за подкрепа на бизнеса ще бъдат пренасочени от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Което реално означава, че предприятията няма да могат да ползват тези средства за технологична модернизация или иновации, освен ако на по-късен етап не бъдат възстановени по механизма React-EU.
По думите на икономическия министър най-вероятно парите ще бъдат разпределени между затворените фирми като процент от пропуснатите обороти, с което до голяма степен се припокрива желанието на асоциациите на работодателите и браншовите сдружения. Тепърва обаче ще се обсъжда с тях моделът, по който ще стане това, както и базата за оборота - дали ще се гледат същите седмици през 2019 г., или ще се вземе някаква средноседмична стойност за цялата година.
При всички случаи това ще е някаква конкретна подкрепа - досега се компенсираха само служителите, които не могат да работят, но не и работодателите, чиито постоянни разходи за наем, поддръжка, лихви и т.н. вървят дори когато обектите са затворени. "Ако средствата не са достатъчни, ще търсим допълнителни резерви, които да насочим към тази мярка", каза още министър Борисов, без да уточни какви са реалните възможности за това. Рискът обаче е отново да не се повтори сагата с мярката 60/40 - дълги преговори, лобистки натиск кой може да я използва и в крайна сметка половинчат ефект и слаб интерес от бизнеса. Така към септември по данни на Агенцията по заетостта безработицата в страната достига 7.2%.
Какво правят в другите държави
Мерки за защита на бизнеса и работниците, които взеха няколко страни в ЕС. Не претендираме за пълна изчерпателност, защото ситуацията е твърде динамична и налага бързи решения.Германия
Първоначално правителството реши да отпусне 750 млрд. евро за борба с кризата - това се равнява на 22% от БВП на страната за миналата година. Той е насочен към фирми с повече от 249 работници и с годишен баланс над 43 млн. евро и оборот над 50 млн. евро.- 400 млрд. евро бяха предвидени за гаранции за фирми, които може да изпаднат в неплатежоспособност. Други 100 млрд. евро държавата възнамерява да инвестира пряко в частни фирми и така да стане съсобственик. След края на кризата това дялово участие отново ще бъде приватизирано. Още 100 млрд. евро бяха предвидени за извънредни кредитни програми.
- За по-малките предприятия е предвиден помощен фонд от 50 млрд. евро - от него се възползват занаятчии, майстори, малки счетоводни фирми и фирми за услуги, шофьори на такси, хора на изкуството. Работодатели с до 15 работници получават по 15 хил. евро помощи на месец, като първоначалната идея беше това да е три месеца.
- Държавата пое доплащането за онези работници, които са минали на съкратено работно време или просто няма какво да правят, понеже работодателят им спира работа. Това е т.нар. програма Kurzarbeit, или схема за намалено работно време - описана от МВФ като "златен стандарт" на програмите за защита. Тя ще продължи да действа до края на годината, но може да работи до 24 месеца. През първото полугодие бяха закрити 820 хил. работни места. След това броят на заетите отново започна да нараства, като се очаква в средата на 2022 г. да достигне равнището отпреди кризата. През тази и идната година се очаква безработица около 6%.
- От 1 юли до 31 декември ДДС беше намален от 19 на 16%, а специалният по-нисък данък, който важи например за хранителните продукти, падна от 7 на 5%. Целта е по този начин да се стимулира вътрешното потребление. За това са отделени 20 млрд. евро, като не е предвидено удължаване на мярката.
- Семействата получават по 300 евро за всяко дете - тази сума се изплаща на няколко части заедно с детските надбавки, бонусът се облага с данък.
- Насърчаване на покупките на бензинови и дизелови автомобили с по-ниски нива на вредните емисии. Премията за електроколите ще важи до края на 2021 г. и ще се увеличи от 3 хил. на 6 хил. евро за тези с цена до 40 хил. Ще се отпуснат допълнително 2.5 млрд. евро за разширяване на мрежата от зарядни колонки за електромобилите, както и за насърчаване на изследванията и развитието.
- Гражданите и фирмите са облекчени при плащането на сметките за ток - намалена е добавката, която се дължи за добив на екоенергия.
- Близо 14 млрд. евро ще бъде пакетът със стимули за фирмите, които са засегнати от новите блокади. Компаниите могат да получат до 20 хил. евро месечно за покриване на фиксирани разходи като наеми, а малки предприемачи - до 5000 евро.
- За да предотврати увеличаването на свързаните със заплатите социални разходи, коалицията планира т.нар. Социална гаранция 2021. Сумата за социални осигуровки не бива да надхвърля 40% от заплатата, което ще бъде постигнато чрез помощи от бюджета.
Франция
Страната предвижда догодина 100 млрд. евро за стабилизиране на икономиката, което е почти 4.3% от БВП за 2019 г. При първата вълна Париж предостави държавни гаранции за бизнеса в размер на 300 млрд. евро, или 12.8% от БВП.- Президентът Еманюел Макрон планира нова програма за борба с вируса, според която държавата може да покрива голяма част от загубените доходи за две години, за да защити работните места. Той ще се стреми към компромис за по-целенасочената помощ, като ще се опита да накара профсъюзите и предприятията да сключват сделки за всеки отделен случай. Новата програма е продължение на спешната, създадена за защита на работните места по време на блокирането заради пандемията. Тя подпомогна над 13 млн. работници. Ако синдикатите и бизнесът се споразумеят за намаляване на работното време в замяна на сигурността на работното място, правителството ще плаща 85% от разходите.
- За срока на новия локдаун правителството намали данъците за домакинствата и компаниите на обща стойност 45 млрд. евро, което е най-голямото понижение от 20 години.
- За всеки месец от карантината от октомври до декември е предвидена финансова помощ 15 млрд. евро. Новото затваряне ще доведе до спад на икономическата дейност с близо 15%. При затварянето през пролетта икономическата дейност се понижи с 30%.
- Ще има данъчно облекчение за собственици на имоти, които опростят част от наема на компании, които са спрели работа заради новите мерки за борба с коронавируса. От мярката ще се възползват компании с под 250 души персонал, на които е било наредено да затворят, както и хотели и ресторанти. Всеки собственик на недвижим имот, който от октомври до декември тази година опрости наема поне за месец, ще получи данъчен кредит, равняващ се на 30%.
- При първия удар на вируса през пролетта беше отложено плащането на всички битови сметки, всички кредити и ипотеки, както и някои от данъците. Френските компании можеха да се възползват от държавни гаранции на стойност 300 млрд. eвро.
Италия
През март правителството обяви, че отпуска 25 млрд. евро като част от икономическите мерки за борба с коронавируса - 12 млрд. бяха насочени за подкрепа на семействата и компаниите.- Бяха замразени плащанията на ипотеки и данъци.
- В края на октомври кабинетът одобри нов пакет от мерки в подкрепа на бизнеса, засегнат от новите ограничения. Той е за 5.4 млрд. евро и включва безвъзмездни средства, данъчни облекчения и допълнителни средства за временни схеми при съкращаване на работници. Парите трябва да стигнат до нуждаещите се още в средата на ноември.
- Последният пакет от помощи включва 2.4 млрд. евро еднократни плащания за 460 хил. фирми, данъчни кредити за наеми и отпадане на плащането на жилищния данък, дължим през декември.
- В одобрения от правителството бюджет за догодина се предвиждат 40 млрд. евро помощ за компаниите, училищата и трудовия пазар. Около 4 млрд. евро са планирани за здравната система, включително удължаването на временните договори на 30 хил. лекари и медицински сестри. Около 6 млрд. евро са предвидени за училищата и университетите, а 4 млрд. - за най-тежко засегнатите от коронавируса сектори.
- Освен това правителството иска да допълни специален фонд за безработица. По-големите разходи ще бъдат финансирани частично с дълг и частично с помощта, предвидена от ЕС за справяне с последиците от коронавируса.
Румъния
Изпълнява се програма за 3.3 млрд. евро в подкрепа за малките и средните предприятия. Фирмите могат да получат грантове и държавни гаранции за инвестиции и заеми за оборотен капитал. Грантът за една компания не може да е над 800 хил. евро.- Правителството предложи кредити при изгодни условия за средните предприятия - те се гарантират до 80% от държавата. Максималната стойност на тези кредити, ако се ползват за работа, е до 5 млн. леи (малко над 1 млн. евро), а ако се ползват за инвестиции - до 10 млн. леи. За микропредприятията гаранцията достига 90% от финансирането, а кредитната линия може да достигне до 500 хил. леи за микропредприятията и 1 млн. леи за малките фирми. Министерството на финансите ще субсидира напълно лихвите за гарантираните по този начин кредити. Лихвите по тези кредити ще бъдат субсидирани от момента на отпускането до 31 март 2021 г. Срокът на гаранциите е 36 месеца с възможност за удължаване с още 36 месеца. За кредитите с цел инвестиция периодът ще е 120 месеца.
- Близо 200 хил. трудови договора бяха замразени в началото на извънредното положение през пролетта. За периода, в който трудовият договор е замразен по инициатива на работодателя заради временно прекратяване на дейността, поне 75% от базовата заплата идва от обезщетенията за безработица. Работодателите могат да ползват подкрепата на фонда за обезщетения за безработица само за до 75% от своите служители с активни договори в момента на влизане в сила на заповедта за извънредно положение.
Гърция
Правителството обяви в началото на пандемията пакет от мерки в подкрепа на икономиката на стойност 10 млрд. евро - по 3 млрд. идват от държавния бюджет и структурните фондове на ЕС, страната беше включена в извънредната програма за покупка на облигации на ЕЦБ.- Осигурителните вноски бяха намалени от 39.7% на 36.7%, отменена беше вноската "солидарност", въведена по време на финансовата криза.
- Беше създадена иновативна програма за субсидиране на 100 хил. нови работни места, за които държавата ще покрива осигурителните вноски.
- В подкрепа на изследванията и иновациите се въвежда възможност за "свръхамортизация" на дигитални и зелени инвестиции в дългосрочен капитал за три години - от 2021 до 2023 г.
- Отмени се данъкът върху недвижимата собственост за 26 от най-малките гръцки острови.
- До април 2021 г. се удължи срокът за разсрочване на определени категории задължения на засегнатите от коронавируса сектори.
- За още 6 месеца се удължи намалената ставка на ДДС за транспорта, кафето, безалкохолните напитки, киносалоните и туристическите услуги.
- До края на 2020 г. остава в сила защитата на основното жилище от продажба заради просрочени задължения, а от януари 2021 г. най-уязвимите категории граждани ще могат да се възползват от новия кодекс за уреждане на задължения.
- С още два месеца се удължават помощите за безработица, срокът на които вече е изтекъл.
- През октомври на около 1 млн. пенсионери се изплатиха дължимите със задна дата плащания на стойност 1.4 млрд. евро заради намаленията на пенсиите през финансовата криза, а до декември ще бъдат изплатени още 460 млн.
- Правителството подготвя закон, който ще предложи значителни данъчни стимули за работници, които се пренесат в страната от чужбина, с цел да бъдат създадени повече работни места за квалифицирани специалисти. Те ще имат право на опрощаване на 50% от подоходния данък в продължение на 7 години. Пакетът от стимули ще важи само през 2021 г. и само за хора, които не са имали гръцки данъчен адрес през последните седем години.
