За последните три десетилетия населението на България намалява с една пета. Болезнената статистика е съвкупност от ниска раждаемост, висока смъртност и силни емиграционни потоци. В основата на демографското състояние на страната обаче стои заетостта - количеството и качеството на работните места, съответно и доходите, възможностите за финансиране на публични услуги, ефективността на държавни институции. Това е един изводите на анализ за връзката между числеността на населението и заетостта на Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК).
"Бъдещите реформи в основните области на политики следва да наложат радикален обрат в националното стратегическо управление през новия програмен период и неговата резултатност, в капацитета, ефективността на институциите и правната рамка", пише Бранков.
Проблемът и препоръките
Вследствие на ограниченията заради COVID-19 България преминава през четвърта вълна на намаляваща заетост за последните 32 години, отбелязва Бранков. Предходните са 1987 - 1993, когато страната е изгубила 1.2 млн. работни места, 1997 - 2003 (0.45 млн.) и 2009 - 2013 (0.43 млн.).
Загубата на работни места има, очаквано, негативен ефект върху демографските процеси и външната миграция. Според анализа общо две трети от общия спад на населението идва от намаляващата заетост, или с други думи - от икономическото състояние на страната.
"Постигането на обрат в катастрофалното демографско състояние на страната е неотложна, макар и закъсняла императивна задача пред изпълнителната и законодателната власт, водещите политически фактори, институциите на гражданското общество, социалните партньори", пише Бранков.
България от години се нуждае от структурни реформи в редица сфери. Според Бранков фокусът трябва да е насочен към оползотворяване на потенциала на маргинализирани социални групи за увеличаване на общата заетост, улесняване на инвестициите към дейности с висока производителност и иновативен потенциал и връщане на по-голямата част от полученото от добавената стойност обратно в производството под формата на още инвестиции.
Повече може да се направи и в публичния сектор - от гледна точка на инвестиционна среда, трудово и екологично законодателство, ефективност на институциите, образование и професионално обучение. Това са все реформи, за които се говори от години, но на практика не се прави нищо. В краткосрочен план Бранков посочва, че осигуряването на условия за присъединяване на България към еврозоната също е от изключително значение, "доколкото няма друга икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици в дългосрочен план".
За последните три десетилетия населението на България намалява с една пета. Болезнената статистика е съвкупност от ниска раждаемост, висока смъртност и силни емиграционни потоци. В основата на демографското състояние на страната обаче стои заетостта - количеството и качеството на работните места, съответно и доходите, възможностите за финансиране на публични услуги, ефективността на държавни институции. Това е един изводите на анализ за връзката между числеността на населението и заетостта на Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК).
"Бъдещите реформи в основните области на политики следва да наложат радикален обрат в националното стратегическо управление през новия програмен период и неговата резултатност, в капацитета, ефективността на институциите и правната рамка", пише Бранков.
3 коментара
Инвестициите на Тесла , Фолксваген и Хюндай ще компенсират спада в заетостта . А наплива на чужди инвеститори догодина ще доведе почти до пълна заетост . Като влезе в психиатрията Бойко Борисов нямало да се мисли за Наполеон , а поне за Ангела Меркел .... Завиждам на гърците за Мицотакис пред него Боко прилича на слабоумен и компелексиран пубер !
България рано или късно ще достигне икономическо положение, което ще стабилизира демографските процеси.
Това, което трябва да се промени, е народопсихологията. Народ, който си хвърля боклуците по улицата и гласува за нагли популисти МОЖЕ да бъде унищожен.