Доверието на бизнеса в държавни институции намалява значително
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Доверието на бизнеса в държавни институции намалява значително

Доверието на бизнеса в държавни институции намалява значително

Компаниите не одобряват и икономическите мерки на правителството, показва годишната бизнес анкета на БСК

2467 прочитания

© Анелия Николова


Кризата с коронавируса в страната подкопа и малкото доверие, което българският бизнес имаше в държавните институции. Според финалните резултати от годишната анкета на Българската стопанска камара (БСК) сред над 800 мениджъри оценката им към повечето институции намалява значително. Напред в негативната класация е Народното събрание, което събира едва 3% положителни оценки за работата си и 90% отрицателни, а институции, които традиционно се ползват с високо доверие от гласувалите в анкетата - като президентството, омбудсмана, отчитат спад на положителните гласове с 15-20 пр.п. Негативизмът нараства към общинската администрация, НАП, работата на Министерския съвет, където негативна оценка са дали цели 83% от анкетираните.

Предизвикателствата през годината са видими по всички показатели от анкетата на БСК, включително и в плановете за догодина. Инвестициите в капитал и хора намаляват, оптимизмът за икономическата среда се свива, страховете от увеличение на регулаторната и фискалната тежест за бизнеса нарастват.

Добрата новина е, че официалните прогнози залагат на ускорение на икономическата активност догодина, което може да облекчи част от резервите на бизнеса.

Влошен бизнес климат и липса на оборотен капитал

Близо 90% от анкетираните фирми отбелязват влошаване на бизнес климата през годината, а 71% отчитат подобна тенденция и в състоянието на собствената си фирма. Едва 17% одобрение получават икономическите мерки на правителството при 29% през предходната криза. В резултат на кризата 42% от фирмите са съкратили персонал (основно в туризма, ресторанти и хотели), а 33% са ползвали опциите за платен или неплатен отпуск на служителите.

"Такава тежка анкета не сме чели, откакто съществува изследването на БСК", казва председателят на БСК Радосвет Радев.

Докато преди година едва 16% от фирмите са страдали от липса на оборотен капитал, сега те са 78% от анкетираните. Нараства и тежестта на бариери като често променящата се нормативна уредба (67%), бюрокрация и регулаторна тежест (74%), усещането за корупция (69%).

Без много оптимизъм за 2021 г.

За догодина над две трети от анкетираните считат, че развитието на българската икономика ще се забави, а броят на работните места в страната ще се свие. "Над 80% от участниците в анкетата очакват COVID кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2021 г.", посочват от камарата. В резултат анкетата отчита по-резервирани планове за инвестиции (от 38% миналата година на 23% сега) и ръст на заплатите догодина (от 76% на 32%).

"Ко,fkd кризата създаде недостиг на оборотни средства у почти 80% от предприятията. Това в комбинация със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване води до тежка преса върху всяко бизнес начинание", пишат от БСК. "Притиснат до стената, бизнесът тотално изгуби оптимизма си, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма в условията на неясни перспективи (основно свързани с развитието на COVID пандемията)."

Кризата с коронавируса в страната подкопа и малкото доверие, което българският бизнес имаше в държавните институции. Според финалните резултати от годишната анкета на Българската стопанска камара (БСК) сред над 800 мениджъри оценката им към повечето институции намалява значително. Напред в негативната класация е Народното събрание, което събира едва 3% положителни оценки за работата си и 90% отрицателни, а институции, които традиционно се ползват с високо доверие от гласувалите в анкетата - като президентството, омбудсмана, отчитат спад на положителните гласове с 15-20 пр.п. Негативизмът нараства към общинската администрация, НАП, работата на Министерския съвет, където негативна оценка са дали цели 83% от анкетираните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    sir_humphrey avatar :-?
    Sir Humphrey

    Някой би ли ми обяснил как отрицателната оценка към митниците е 119% (графика №2)?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "Sir Humphrey":

    Сър, това със 119-те% е грешка просто от тъпотия.
    Но ти се замисли що за държава сме с това с едноцифрено одобрение на основните държавни институции: 3% НС, 5%МС, 5% за съдебната... Всъщност това е оценка за баце, който за мандатите си прибра в авторитарността си всички власти: изпълнителна, законодателна, съдебна, медийна...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK