Графики на годината

Тенденциите от 2020, които ще имат ефект и в бъдеще

Pixabay
Pixabay    ©  Pixabay
Pixabay
Pixabay    ©  Pixabay

Криза и коронавирус. Това са двете най-често срещани думи в кратките анализи на икономисти и финансисти, които традиционно поканихме да покажат графично какъв проблем или тенденция следят. Тези две думи обаче не носят песимизма на 2020 г. Фокусът сега е върху нови процеси в икономиката и начина на работа, които COVID-19 ускори. Има и предупреждения за рисковете, които с малко повече внимание и мисъл могат да се избегнат.

Пригответе се за по-бавно излизане от кризата

Пламен Димитров, управител на "Кофас България"

Пандемията от коронавирус беше "черният лебед" за икономиката през 2020 г. Въпреки че най-мрачните прогнози за годишен спад на БВП на България, изглежда, няма да се оправдаят, годината ще донесе огромно намаление в БВП на страните от Западна Европа. Графиката показва, че спадът в тези икономики ще е с двойно по-голям процент от страните в ЦИЕ - явно локдаунът и ограниченията там се отразяват значително по-сериозно на икономическата активност. В същото време прогнозите за 2021 г. са за сравнително сходни нива на възстановяване.

Проблемът е, че голяма част от предприятията в България зависят именно от пазарите в Западна Европа, така че големият спад там неминуемо ще нанесе допълнителни вреди и на нашата икономика.

Ваксините са тук. Сега е нужна добра информационна кампания

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк

Тази графика е важна, защото перспективата пред икономиката през 2021 г. ще зависи от траекторията на движение на пандемията. България беше силно засегната от втората вълна на пандемията. Провалът да се овладее разпространението на заразата с мерки, които имат ниска цена за икономиката, слабата комуникация и закъснелите реакции на властите изстреляха броя на починалите от коронавирус през ноември до едни от най-високите стойности в Европа. Твърде меките рестрикции, прилагани в момента, и липсата на решителни действия за овладяване на пандемията могат да доведат до необходимостта от много по-строги и по-продължителни рестрикции, които да забавят възстановяването на икономиката през 2021 г.

За да се материализират ползите от появата на ефективни ваксини, ще е необходимо време. Плановете за ваксинация в Европа сочат, че достигането до долната граница на дела на ваксинираното население, при която се постига колективен имунитет, не може да се очаква преди есента на 2021 г.

Като се има предвид колко скептични по природа са българите и колко голямо е недоверието на много от тях към управляващите елити и експертното говорене, съществува риск делът на имунизираните да се окаже по-нисък от този в други страни от ЕС. Освен това идват избори и по стара българска традиция всяка стъпка на правителството ще бъде подложена на стигаща до крайности и понякога безпочвена критика от страна на опозицията. Ако това се случи, България ще започне да бъде възприемана като недостатъчно сигурна страна. Чуждестранните туристи ще я избягват, капиталовите потоци и големите международни инвестиции - също, и така възстановяването ще се забави.

За да се избегне този сценарий, правителството трябва да направи добра информационна кампания, за да помогне на хората да разберат повече за наличните ваксини и така да им осигури възможност да вземат добре информирано решение. Дали правителството ще успее с тази задача не се знае. Дано да го направи, защото залогът е животът и здравето на много от нас.

Идва ли краят на глобализацията

Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика

Това е въпросът, който внезапно и безпощадно беше поставен през февруари и март от

прекъсването на веригите на доставки по суша и вода. Наистина ли коронавирусът показва уязвимостта на международната специализация и дълбочината на стопански зависимости след (поне) три десетилетия на бърза глобализация?

Данните сочат друго - графиката илюстрира промяната в износа в реално изражение при стойност на индекса 100 за 2010 г. По-малко от половин година беше нужно за възстановяване на търговските потоци на нивата от миналата есен. В развитите икономики, включително еврозоната, процесът започна по-късно и към септември износът е само с между 1 и 2% по-нисък от същия месец на 2019 г.; за развиващите се икономики, и най-вече за Китай, износът вече е с между 2 и 5% по-висок.

Засега изглежда, че деглобализация може да се случи само в резултат от политически решения. Ако правителствата не започнат целенасочени войни и национален протекционизъм, стоките ще продължат да пресичат граници и континенти. Адаптацията на пазарите към търсене на по-къси вериги за доставки и диверсификация е реалност, но този процес засяга малка част от търговията.

А данните показват, че след бурния растеж на търговията през първото десетилетие на века, който не бе спрян дори от финансовата криза, последваха години на постепенно забавяне.

ERM II помага в криза

Георги Ангелов, старши икономист, институт "Отворено общество"

Преди десетилетие, по време на предишната криза, лихвените проценти в България рязко се увеличиха, водени от драматичен скок на рисковите премии. Дългосрочните лихви по държавния дълг достигнаха близо 8%, а рисковата премия на България спрямо Германия достигна пик от 471 базисни точки (4.71%). По същия начин се увеличиха и лихвите по кредити за бизнеса и домакинствата. Повишените лихвени нива и рискови премии постепенно се понижиха, но това отне дълго време - почти десетилетие, за да паднат до ниски нива.

Какво се случи в настоящата криза? Точно обратното - почти никаква реакция. Дългосрочните лихви съвсем леко се повишиха, от 0.15%-0.2% през пролетта до 0.68% през юни и 0.5% през юли, след което пак се върнаха на ниво 0.2% през есента.

Рисковата премия също леко се покачи, но като цяло през пролетта и лятото на 2020 г. не беше много по-различна от същия период на 2019 г. Това се случва въпреки тежката икономическа криза през второто тримесечие и емитирането на значителен дълг на международните пазари.

Защо такава голяма разлика между двете кризи? Влизането във валутния механизъм ERM II значително помогна. Като част от подготовката за влизане ЕЦБ извърши стрес-тест и преглед на активите на големите банки, което позволи на сектора да посрещне кризата без притеснения. БНБ получи swap линия от ЕЦБ - привилегия, до която достъп имат много ограничен брой централни банки. България получи и вдигане на кредитния ѝ рейтинг, и то по време на криза - нещо необичайно, но обосновано точно с влизането в ERM II.

Криза? Каква криза?!

Николай Стоянов, финансов редактор в "Капитал"

Най-дълбокото и рязко свиване на икономиката от Втората световна война, а вероятно и от Голямата депресия насам. При това наистина глобална, обхващаща всички страни (да, този път дори и Китай отчете спад на БВП за едно тримесечие).

Всичко това би трябвало да означава паника на финансовите пазари и страхове от колапс най-малкото като ехо от 2008 г. Е, през март наистина имаше трусове, но оттогава насам борсите гонят нови рекорди. А нивата, на които могат да се финансират junk компании, паднаха до рекордни дъна. Индексът, който следи ефективната доходност от тези рискови инвестиции, при предишната криза излетя до над 20%, а сега след първоначалния пролетен панически подскок е за пръв път в историята си под 5%. Графиките са за САЩ, но картината не е по-различна на всички развити пазари - гледайки я, криза няма.

Обяснението за пълното разкачане на финансовите пазари от реалната икономика е най-вече ударното печатане на пари в комбинация с мащабните антиковид фискални мерки. При наличието на неограничени и евтини пари, както и тотално свитите маржове заради нулеви и отрицателни лихви, логично инвеститорите са принудени да влизат във все по-рискова територия, за да извличат доходност. Голямата неизвестна е доколко все по-неустойчивите дългови нива на всички плоскости - домакинства, фирми и правителства, ще могат да бъдат обслужвани. Дори и да предположим бързо възстановяване след пандемията, никой не очаква ефектите да изчезнат като с магическа пръчица, а някои сектори ще са дългосрочно ударени. Все някога ще трябва да дойде за отрезвяване и ако не е скоро, ще е още по-болезнено.

Очакваме вливането на ликвидност да намалее през 2021 г.

Кристофър Дембик, ръководител на звеното за макроанализи в Saxo Bank

Графиката ми проследява развитието на общото вливане на ликвидност от двадесетте най-големи глобални централни банки като процент от световния БВП. В резултат на пандемията централните банки по света започнаха да изливат ликвидност, за да избегнат недостиг на оборотни средства и да помогнат на компаниите и домакинствата да преодолеят последиците от здравната криза.

Подобен поток на ликвидност е безпрецедентен в съвременната история, като комбинираният обем средства от централните банки от G3 (Fed, ECB и BoJ) по наши изчисления представлява зашеметяващите 9.6% от световния БВП през третото тримесечие на тази година - ниво, което не е достигнато дори по време на глобалната финансова криза. Настоящият импулс на вливане на ликвидност от страна на централните банки е три пъти по-голям, отколкото по време на Голямата рецесия. Досега Федералният резерв имаше най-голям принос, като след избухването на пандемията инжектираната от Фед ликвидност достигна 9.3% от глобалния БВП. Втора по размер е ЕЦБ.

Тези пари се изливат на финансовите пазари и това е основното обяснение за силното представяне на пазара на акции през последните няколко месеца. Очакваме стимулът да намалее през следващата година, тъй като ще започне икономическото възстановяване, но централните банки ще продължат да действат по сходен начин и ще останат гъвкави в дългосрочен план, за да избегнат риска нивото на дълга да стане проблем или лихвените проценти да се покачват твърде рязко.

COVID-19 ускори бъдещето

Иван Ненков, акционер и член на борда на "Алфа финанс груп"

Искам да ви представя как светът и парите ни изведнъж се промениха през 2020 г., ускорени от COVID-19 кризата. На тази графика виждате движението на пазарната капитализация (в млрд. долари) на три знакови компании:

- Exxon (дълги години най-голямата компания за добив и преработка на петрол и дълги години най-скъпата борсово търгувана компания)

- Zoom (компания, която съществува от няколко години само и предлага видеоконферентна връзка между много участници и изведнъж станала нарицателно име през пандемията тази година

- NextEra (много малко позната компания в България, която се занимава с производство и търговия на електроенергия от вятър и слънце и е най-голямата по капитализация електроенергийна компания в света).

Забележете какво се случва с пазарната капитализация на трите компании през октомври - двете нови и ориентирани в бъдещето компании побеждават "стария" петролен мастодонт Exxon.

Инвеститорите започват да усещат сериозна промяна, която беше ускорена от COVID-19 кризата. Дистанционната, както и виртуалните работа, обучение и забавление са тук и променят живота ни. Той няма да се върне към навиците и практиките от 2019 г., променен е безвъзвратно не само заради вируса. В същото време и особено заради пандемията хората все повече търсят чисти и възобновяеми решения в бизнеса, което неминуемо дава огромно развитие във възобновяемата и чиста енергетика. Много компании вече целенасочено купуват ток само от възобновяеми източници, и то не заради регулациите.

Тези два тренда - дистанционно и виртуално общуване/работа/учене и чиста енергетика, ще са водещи за икономическото развитие през 2021 г., както и в инвестиционните решения за фирмите и индивидуалните инвеститори.

Новата разграничителна линия - можеш ли да си онлайн

Ричард Грийвсън, зам.-председател на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw

Тази година в рамките на няколко седмици европейските държави преместиха средно повече от една трета от своите икономики онлайн. Процес, който при други условия вероятно щеше да отнеме десетилетие или повече. Мисля, че това е една значителна последица от пандемията, която трайно ще промени начина, по който живеем и работим.

Пандемията и масовият преход към онлайн работен процес показаха няколко от негативите на офисния живот, които могат да бъдат избегнати: изгубено време за пътуване от и до офиса, разходи за високи наеми в градовете, за да сме близо до работното място; отдалечаване от семейството; ненужно стоене в офиса просто защото шефът е там. Има толкова много потенциални позитиви от това: по-щастлива и по-ефективна работна сила, повече време за отдих и за семейството, намален градски наем и цени на имотите. Недостатъкът е, че може да увеличи съществуващите неравенства: между по-млади ИТ грамотни служители и възрастните хора или между държави с по-развита цифрова икономика, където ИТ инфраструктурата е по-добра (обикновено в Северна Европа), и останалата част от ЕС.