Пропастта между регионите спря да расте, засега
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пропастта между регионите спря да расте, засега

Shutterstock

Пропастта между регионите спря да расте, засега

По-малките икономики в България минават относително леко през кризата, а големите се забавят

5167 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Допреди година българските региони бяха на гребена на възходящия икономически цикъл, а 2019 беше една от най-добрите в стопанската история на повечето от областните пазари на труда - заетостта достигна нови висоти, а безработицата беше рекордно ниска.

Но това е поглед в миналото. Разразилите се през 2020 г. пандемия и икономическа криза вероятно ще изтрият повечето от постигнатите рекорди. По-големите и развити икономики усещат по-силно негативния ефект на корона кризата, докато малките засега, изглежда, минават относително леко. От една страна, това означава, че след четири години растяща разлика между областните икономики ножицата започва да се свива. От друга страна, обратът не е в резултат на положителни тенденции и създава допълнителни рискове за регионите. Това са част от изводите от тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели на развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Големите проблеми си стоят - демографията се влошава, а повечето общини са неспособни да провеждат собствена икономическа политика и да привличат чужди инвеститори. В резултат регионите продължават да разчитат на притока на евросредства, който обаче пресъхва с края на програмния период 2014 - 2020 г., а следващият все още крие много неизвестни. Към старите предизвикателства обаче се присъединява и рискът сегашната криза да се превърне в структурна, особено за региони, разчитащи на външното търсене.

Губещи и неутрални

През 2019 г. над 73% от хората между 15 и 64 години в страната или работят, или търсят работа, което е абсолютен рекорд, откакто се публикува статистиката в тази форма (2003 г.). Над средното за страната са София (област и град), Перник, Габрово, а Велико Търново чупи този таван с отчетени 80.4%. Пловдив, Варна и Бургас отбелязват най-високия дял на работещи на местния пазар на труда от началото на хилядолетието - около 70%.

Това обаче е в миналото.

"Има основания да очакваме тези региони, които се развиваха най-бързо през последните 3-4 години, да бъдат дръпнати най-рязко назад от кризата", счита Адриан Николов от ИПИ.

Един от малкото актуални индикатори за ефекта на кризата върху областните икономики е седмичният брой новорегистрирани безработни и наети, които Агенцията по заетостта публикува на страницата на НСИ. Според числата столицата, Пловдив и Стара Загора са сред областите с най-малък дял новонаети спрямо броя на останалите без работа от началото на наложеното извънредно положение на 16 март - малко над 50%. Причината вероятно е в преработващата промишленост - секторът освободи над 40 хил. работници между март и август 2020 г. За сравнение - от търговията дойдоха 33 хил. безработни за същия период, а от хотели и ресторанти - малко над 20 хил.

Благоевград също е сред тежко пострадалите области заради липсата на поръчки в текстилната промишленост - един от водещите сектори за областта, и ефекта от кризата върху местния туризъм. "Рисковете пред зимния туризъм са по-големи, отколкото пред летния. Вече сме свидетели на ръст на случаите и възстановяване на ограниченията в части от Западна Европа. Възможно е през декември-януари да сме изправени пред нови мерки и в България", предупреждава Николов.

От друга страна, в Монтана и Видин например този дял е към 66% към 11 октомври, а в по-малките области на Североизточна България местният пазар на труда е възстановил над три четвърти от изгубените работни места. Според Николов едно обяснение за по-лекия удар върху по-малките икономики може да е фактът, че местната икономическа активност е слаба, бизнесът предлага предимно базови услуги и стоки за една икономика и затова продължава да функционира и в криза. Области, които разчитат на земеделие (като Силистра), също по-трудно се потискат, отколкото други, които имат индустрия, добре интегрирана в международните вериги за добавена стойност, и силно зависят от икономиките в Западна Европа.

Друг фактор може да е устойчивостта на заетостта в публичния сектор. Според данните на платформата "265 истории за икономика", поддържана от ИПИ, в повечето общини в Северозападна България над половината от наетите са в публичния сектор при около една четвърт средно за страната.

Като цяло пазарът на труд се подобряваше през лятото, но от септември безработицата отново расте. Макроикономически прогнози на този етап не могат да се чертаят заради несигурността около епидемиологичната обстановка. Но през следващите месеци може да се очаква негативната тенденция да продължи. Традиционно в България най-малко хора участват на пазара на труд през декември-януари. А без силен зимен сезон - което изглежда все по-вероятно с нарастването на случаите в България и Европа, пазарът ще се влоши още повече.

Структурните проблеми си остават

Самите общини не разполагат с много опции, за да предотвратят негативните икономически ефекти върху местната икономика, защото собствените им приходи са ограничени. Близо две трети от общинските бюджети се финансират от централната власт, което означава, че постъпленията на практика не са свързани с икономическата активност в региона, а по-скоро с взаимоотношенията между местната власт и управляващите в столицата.

Общините масово повишават данъците, след като минаха изборите за местна власт през есента на 2019 г. 2020 г. е абсолютен рекордьор по брой повишени ставки - 91.

Затова и не е изненада, че веднага след преминаването на последните избори за местна власт през есента на 2019 г. общините побързаха да увеличат общинските данъци (и съответно собствените си приходи) преди следващия предизборен период. А 2020 г. е абсолютен рекордьор по брой повишени ставки. От общинските данъци, които ИПИ следи - данък върху недвижимите имоти, от прехвърлянето на собствеността, данък върху превозните средства и патентният данък, институтът отчита 91 случая на увеличение за 2020 г. Предходният рекорд беше през 2017 г. с 69 случая. През 2020 г. най-много общини са прибягнали до увеличение на данъка върху имотите на юридическите лица - 44 случая на повишение.

"Общините се възползват от всяка възможност да увеличат дори и с малко собствените си приходи. В този смисъл може да очакваме и увеличение на тавана на местните данъци в близко бъдеще, защото с всеки такъв цикъл на повишение все повече общини се приближават до максималните разрешени стойности", казва Адриан Николов.

От наблюденията на ИПИ става ясно, че в повечето случаи по-големите и бързо развиващи се общини са тези, които повишават местните данъци, докато по-слабо развитите икономики не се осмеляват.

"Тези рамки, които са дадени на общините, не са достатъчни, за да повлияят на решението на потенциален инвеститор", казва Николов. Едно от решенията, подкрепяно както от експерти, така и от някои политици, е фискалната децентрализация, тоест преотстъпването на част от данъчните приходи към общините вместо към централния бюджет. Според сметки на ИПИ, ако една пета от постъпленията от подоходен данък се преотстъпят на местните икономики, това би увеличило собствените им приходи с малко над 30%, или с близо 675 млн. лв.

Тази реформа обаче засега не намира популярност сред управляващите в правителство. В резултат на слабата финансова самостоятелност на общините масово разчитат на оперативните програми и усвояването на европейски средства.

Евросредствата привършват

2020 г. е последната от текущия програмен период 2014 - 2020 г. и затова не е изненада, че усвояването на европейски средства се усилва през последните 12 месеца. Към средата на юни общата сума на усвоените от България евросредства приближава 13.9 млрд. лв., което е с почти 10% над достигнатото ниво година по-рано. "Кандидатстването за европроекти е по-лесното решение заради липсата на административен капацитет в общинските администрации и съответно се взима по-често въпреки краткосрочния ефект върху местната икономика", казва Адриан Николов.

Голяма част от парите от текущия програмен период са фокусирани върху няколко големи проекта като магистрала "Струма" и разширението на метрото в столицата.

Най-голям ръст на областно ниво е видим в Смолян, където обемът на усвоени евросредства се повишава с 30% до 206 млн. лв., което се равнява на 1975 лв. на глава от населението. Следва Ловеч с ръст 25% до 262 млн. лв. и Благоевград с 22% до 797 млн. лв. покрай новата магистрала. От 28-те областни икономики единствено Сливен остава с усвоени европейски средства под 1000 лв. на глава от населението, но скоро вероятно ще прескочи прага, тъй като парите ще се изплащат още две години след края на програмния период.

Това, което остава скрито от големите инфраструктурни проекти, е зависимостта на общините от еврофондовете за социални услуги. "В области като Хасково, Смолян, Кърджали се вижда, че евросредствата са един от големите източници на социални помощи. Говорим за социалния патронаж, "топъл обяд", за откриване на дневни центрове и подобни. Така традиционни държавни функции се прехвърлят на европейските фондове и се финансират с тях, което е неустойчива стратегия", счита Адриан Николов.

Големият проблем с кохезионните фондове обаче е въпросът дали действително се постига кохезия - сближаване на българските региони със средното за Европа. Според Николов няма систематични доказателства, които да потвърждават подобна теза. "Усещането е, че от европейските фондове има полза, но не достатъчно голяма. Могат да се разходват по-ефикасно, съдейки по държави като Полша, Чехия, Словакия, които постигат много повече със средствата", счита той. Едно логично обяснение за слабия ефект от фондовете според икономиста е, че голяма част от тях са източник на корупция и въобще не стигат до реципиентите, за които са предназначени.

Инвестициите се забавят

Докато европейските средства се усилват покрай края на програмния период, притокът на чужди инвестиции се забавя към края на 2018 г., откогато са последните актуални данни за регионалните икономики в националната статистика. След ръст от 4% през 2017 г. темпът на повишение се забавя до едва 1.8% през 2018 г. Така общият обем чужди инвестиции в българската икономика приближава 49 млрд. лв.

"Ако трябва да опиша състоянието на повечето региони по отношение на чуждите инвестиции, думата, която бих използвал, е застой", казва Николов. Столицата продължава да води със сериозна преднина и над 5 хил. лв. разходи за активи на глава от населението през 2018 г., следвана от София-област, Пловдив, Варна и Бургас, Стара Загора.

От началото на 2020 г. обаче повечето фирми са много по-предпазливи в плановете си за разширения на бизнеса - било то от гледна точка на материална база или човешки капитал. "Може би сред малкото примери за сектори, които се развиват положително тази година, са IT фирмите и онлайн търговията. Това са два бранша, които агресивно търсят складови площи и хора", казва Николов.

Демографията: Старият проблем

Застаряването на населението и емиграцията остават сред най-значителните проблеми в дългосрочен план пред българската икономика. През 2019 г. населението намалява с около 50 хил. души, или 0.7%. Само две области могат да се похвалят с по-голям брой живеещи на територията си на годишна база - Кърджали, където населението нараства с 3.5% заради повече нанасящи се да живеят в областта, и столицата с ръст 0.1%.

Северна България отчита значително по-лоши демографски тенденции. В Северозапада и Северен Централен регион населението намалява със съответно 2% и 1.4% в рамките на година, а във Видин, Ловеч, Габрово и Монтана делът на хората над 65 години приближава 30% от населението.

А на фона на растящия дял възрастни намаляват активните на пазара на труд. Според сметки на Европейската комисия от всеки 100 работещи в България зависят 135 неактивни - деца, пенсионери и неактивни на пазара на труд. Изчисленията на Брюксел сочат, че до 2050 г. това съотношение ще е нараснало до 179 неработещи икономически зависими от всеки 100 работещи. С други думи, това означава, че в следващите три десетилетия напрежението върху продуктивната част от населението в България да издържа икономически останалите ще нараства значително.

Допреди година българските региони бяха на гребена на възходящия икономически цикъл, а 2019 беше една от най-добрите в стопанската история на повечето от областните пазари на труда - заетостта достигна нови висоти, а безработицата беше рекордно ниска.

Но това е поглед в миналото. Разразилите се през 2020 г. пандемия и икономическа криза вероятно ще изтрият повечето от постигнатите рекорди. По-големите и развити икономики усещат по-силно негативния ефект на корона кризата, докато малките засега, изглежда, минават относително леко. От една страна, това означава, че след четири години растяща разлика между областните икономики ножицата започва да се свива. От друга страна, обратът не е в резултат на положителни тенденции и създава допълнителни рискове за регионите. Това са част от изводите от тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели на развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.