ЕЦБ към България и Хърватия: ERM II носи и рискове, ако институциите ви са слаби
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕЦБ към България и Хърватия: ERM II носи и рискове, ако институциите ви са слаби

ЕЦБ към България и Хърватия: ERM II носи и рискове, ако институциите ви са слаби

Перспективата за приемане на еврото засилва интереса на инвеститорите, но това може да доведе до отлагане на необходими реформи

Вера Денизова
6338 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Присъеднияването към ERM II може да ускори процеса на икономическо сближаване на България и Хърватия със страните от еврозоната, но за целта двете държави трябва да провеждат стабилна финансова и икономическа политика и да подобрят значително качеството на управление и на институциите си. Напредъкът в тази област е и условие за въвеждане на еврото. Това са основните заключения в публикация на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е посветена на участието на двете страни във валутния механизъм. През лятото на миналата година те се присъединиха към ERM II, където минимален престой от две години, без валутата да е под натиск, е задължително условие за влизане в еврозоната. Едновременно с това централните банки на България и Хърватия скллючиха и "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, което е начинът за страни извън еврозоната да станат част от Банковия съюз на ЕС.

Повече инвестиции, но и риск от кредитен бум

Напредъкът в процеса на парична интеграция, както и перспективата за приемане на еврото обикновено подобряват нагласите на международните инвеститори към държавите членки, присъединяващи се към ERM II. Резултатът е ускоряване на международния приток на капитали към тях, което води до ускорен ръст на кредитирането, съчетано със значително подобрение на условията за финансиране, посочва в анализа си ЕЦБ.

Такъв е опитът на страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ERM II през 2004 и 2005 г. (Естония, Латвия, Литва, Словения и Словакия). Притокът на външни капитали към тези държави е по-висок в сравнение с останалите новоприсъединили се към ЕС членки (Чехия, Унгария, Полша, Румъния, България и Хърватия) и достига своя връх около три години след присъединяването им към механизма, показва анализ на ЕЦБ. Обемът на тези средства е средно около 30% от БВП (при средно 5-10% в останалите), като те са основно банково финансиране. Но тези капитали са, грубо казано, по-нестабилни - с настъпването на глобалната финансова криза през 2007-2008 г., страните от ERM II претърпяват по-рязък обрат на финансовите потоци към тях в сравнение с останалите от ЦИЕ.

От ЕЦБ посочват, че засиленият интерес на инвеститорите може да изиграе положителна роля за устойчиво догонване и развитие на икономиките в ERM II. Но този положителен ефект носи и рискове от кредитни балони и спукването им. Ако ускореният финансов приток е съчетан със слаба институционална и бизнес среда, ще се създадат грешен вид стимули. А крайният резултат може да е неправилно разпределение на капитали, отлагане на необходимите реформи и влошаване на капацитета за приспособяване на страната. Така краткият засилен интерес на инвеститорите може бързо да бъде последван от ускорен отлив.

Какво е нужно

Накратко, експертите на ЕЦБ предупреждават, че за да се възползват напълно от предимствата на паричната интеграция и да осигурят собственото си гладко участие в механизма, държавите се нуждаят от стабилни политики, управление и институции, които им позволяват да се справят с рисковете. София и Загреб имат много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направят значителни стъпки по посока по-добри институции и управление, е заключението в публикация на ЕЦБ. Според експертите от Франкфурт именно тази крачка е решаваща, за да се даде зелена светлина за въвеждането на еврото в България и Хърватия, особено в условията на пандемия от COVID-19, която има сериозни преки отражения върху икономическия живот и може да доведе до различни отклонения.

От ЕЦБ посочват, че приемането на еврото насърчава паричната стабилност, което от своя страна води до по-ниска цена на финансирането. Тази полза обаче може също може да направи дадена страна уязвима, ако тя разглежда паричната стабилност като заместител на дисциплинираните и устойчиви икономически политики. Тук предупреждението е свързано с управлението на публичните финанси и опасенията, че веднъж влезли в еврозоната, много държави тръгват по пътя на големите бюджетни дефицити и огромни публични дългове. От Франкфурт посочват, че неслучайно в прессъобщенията им от 10 юли 2020 г. (с които обявиха включването на българския лев и хърватската куна в ERM II) се подчертава "твърд ангажимент" от страна на съответните власти "за провеждане на стабилни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчиво икономическо сближаване".

От ЕЦБ посочват още, че процесът по приемане на еврото трябва да е съпътстван и от мерки и политики, които да не позволят неоправдано увеличение на цените от някои търговци, защото това може да навреди на доверието на населението в единната валута. Опитът на другите държави включва публични информационни кампании, споразумения със съответните търговски асоциации и въвеждане на задължение търговците да обявяват цените и в национална валута, и в евро. ЕЦБ посочва, че се ангажира изцяло заедно с Европейската комисия да подкрепя българските и хърватските власти в популяризирането на кампании за предотвратяване на закръгляването на цените.

Формалните стъпки към еврото

Българският гуверньор Димитър Радев нееднократно е подчертавал, че е напълно обозримо присъединяванетр на България към еврозоната да се случи през 2024 г., дори и при последиците, които COVID кризата нанася върху икономиката ни.

В анализа на ЕЦБ се описва и формалният процес по приемане на дадена страна в еврозоната след престоя й (минимум две години) в ERM II: След консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет Съветът по предложение на Европейската комисия решава кои държави членки отговарят на необходимите условия за приемане на еврото. Това решение се взема най-късно шест месеца след получаване на предложението на комисията и въз основа на препоръката на квалифицирано мнозинство от държавите - членки на еврозоната. Еврокомисията решава коя страна е готова за приемане на еврото на база критериите от Маастрихт. Изпълнението им се проследява от ЕК и ЕЦБ, а заключенията се публикуват в докладите за конвергенция, които двете институции изготвят на всеки две години. Следващите анализи се очаква да бъдат публикувани през 2022 г.

Посочва се също така, че София и Загреб имат споразумения, в които е записан стандартният диапазон на отклонение на валутния курс на местната валута спрямо еврото +/- 15%, но е дебело подчертано, че България едностранно е поела ангажимент да поддържа валутния си борд, както и че има постигнато съгласие да въведе еврото при настоящия курс на лева към единната валута.

Присъеднияването към ERM II може да ускори процеса на икономическо сближаване на България и Хърватия със страните от еврозоната, но за целта двете държави трябва да провеждат стабилна финансова и икономическа политика и да подобрят значително качеството на управление и на институциите си. Напредъкът в тази област е и условие за въвеждане на еврото. Това са основните заключения в публикация на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е посветена на участието на двете страни във валутния механизъм. През лятото на миналата година те се присъединиха към ERM II, където минимален престой от две години, без валутата да е под натиск, е задължително условие за влизане в еврозоната. Едновременно с това централните банки на България и Хърватия скллючиха и "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, което е начинът за страни извън еврозоната да станат част от Банковия съюз на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    Искрено се надявам , че сегашният курс на лева спрямо еврото ще се запази, защото не ми се мисли иначе!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK