Бавното завръщане на инфлацията

Shutterstock

Бавното завръщане на инфлацията

С възстановяването на икономиката потребителските цени отново ще тръгнат нагоре, но с малко - около 2%

Вера Денизова
10004 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Пандемичната 2020 г. завърши почти на дефлация, но очакванията са през тази година потребителските цени леко да се ускорят.
  • Анализаторите обвързват връщането на инфлацията с възстановяването на икономиките и цените на петрола.
  • Прогнозите са за около 2% ръст, като засега няма страхове да се превърне в съществен риск.

По-висока безработица, ниски котировки на петрола, по-предпазливи потребители. Пандемията логично доведе до по-малко инфлация. През декември националната статистика отчете едва 0.1% годишен ръст на потребителските цени, което е най-ниската стойност на показателя в последните четири години. И вероятно тази тенденция ще продължи и през първите месеци на новата година. Очакванията на анализаторите обаче са това да започне да се променя и в края на тази година инфлацията да се ускори, но леко - до не повече от 2%.

Макар самата дума да навява лоши асоциации, покачването на цени може да е добра новина - знак, че икономиките са започнали да се възстановяват от пандемията. Въпросът е какво ще се случи след това. Прогнозите на повечето институции, които следят България, са за по-нисък темп на нарастване на цените в средносрочен план. Има и външен стимул инфлацията да се държи под контрол - тя е част от формалните критерии за влизане в еврозоната, което поне настоящото правителство заявява, че иска да стане през 2024 г. Подобни са очакванията и за световната икономика - бавно възстановяване, слаба инфлация и ниски лихви.

Но пък не липсват и по-екзотични допускания, че съществува риск с излизането от пандемията светът да навлезе в ера на по-висока инфлация. Тя може да е страничен продукт от мащабното печатане на пари или политически мотивирана - за изтриване на част от натрупаните огромни дългове на правителствата.

Почти дефлация

Пандемичната 2020 г. завърши на ръба на дефлацията. Индексът на потребителските цени в България стартира от 4.1% през януари 2020 г. и се приземи до едва 0.1% през декември спрямо същия месец на предходната година. Силен фактор е спадът при някои енергийни продукти покрай движението на международните котировки на петрол. Регулираните цени на природния газ и на топлоенергията също бяха значително понижени през лятото на миналата година, като очакванията са, дори и да има повишение през 2021 г., то да се усети слабо от крайните потребители.

През почти цялата 2020 г. НСИ отчита и намаление на потребителските цени на нехранителните стоки, а темпът на прираст на цените на храните и услугите се забави на годишна база.

"Еврото доста поскъпна през последната една година, което действа дефлационно. Инфлацията се потиска и от въведената ниска ставка за облагане на ресторанти, включително от декември и за доставките за вкъщи. Акцизите не са повишавани, което ще продължи да задържа цените на цигари и алкохол и през 2021 г.", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Повечето анализатори обвързват връщането на инфлацията с възстановяването на икономиките по света. И България не прави изключение, още повече че сме отворена икономика, която по-лесно внася ценови влияния отвън и трудно им противодейства заради ограничените монетарни лостове.

"Основният фактор е допускането, че икономическото възстановяване ще доведе и до възстановяване на цените на горивата на международните пазари. Това бързо и директно се отразява върху България като вносител на горива и петрол. По същия начин би се отразило и възстановяване на цените на храните на международните пазари", казва Георги Ангелов. И допълва, че въпреки това през 2021 г. по-скоро говорим за ниска инфлация от около 2%.

В последната си прогноза БНБ също залага в края на 2021 г. индексът на потребителските цени да достигне 2% (измерен по европейската методология). Зад това число стоят очаквания международните цени на храните и на петрола да тръгнат нагоре през тази година. "В края на 2021 и 2022 г. очакваме базисната инфлация да бъде по-висока спрямо края на 2020 г. главно в резултат на прогнозираното ускоряване на темпа на нарастване на цените при услугите и постепенното преустановяване на тенденцията към поевтиняване на нехранителните стоки в условията на растеж на частното потребление и косвени ефекти от поскъпването на енергийните суровини и храните", посочват от БНБ.

Но има и по-предпазливи прогнози. Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк казва, че техните очаквания са инфлацията да продължи нисходящия си тренд и през 2021 г. "Въпреки програмите за субсидиране на заетостта и мерките на правителството за компенсиране загубите на доходи на фирми и домакинства данните сочат за наличието на немалък свободен капацитет в икономиката към момента. Преди възстановяването на икономиката да набере скорост и този свободен капацитет да се абсорбира, не следва да очакваме увеличение на инфлацията", казва Павлов. И допълва, че външно зададените цени също остават сравнително потиснати според техния сценарий. "Енергийните цени ще следват траекторията на възстановяване на глобалната икономика, което ще изисква поне пет-шест тримесечия, за да се достигнат нивата на БВП от преди пандемията", казва Павлов.

Фактор ли са заплатите

Въпреки трудната 2020 г. правителството увеличи разходите за заплати в куп администрации и заложи нови 10% ръст на средствата за възнаграждения в бюджета за тази година. Отделно от това бяха вдигнати минималната пенсия и заплата. Частният сектор е по-предпазлив и ако има увеличения, те са по-скоро в определени сектори и за определени длъжности. Но на теория всичко това би трябвало да подхрани инфлацията. От другата страна на везната обаче стоят загубилите работа заради пандемията. В края на 2020 г. регистрираните в бюрата по труда безработни са с почти 25.6 хил. повече спрямо година по-рано. А негативният ефект от затварянето на молове и заведения вероятно ще се усети и в първите месеци на тази година.

"Възстановяването на пазара на труда и повишение на заплатите също биха могли да подкрепят инфлацията, но това няма да стане в началото на годината, а ще отнеме повече време", казва Ангелов.

А печатането на пари

На теория ударното печатане на пари и огромните антиковид фискални мерки на правителствата също би трябвало да означават повече инфлация. Въпросът е кога и колко силно ще се прояви този ефект. А отговорите обикновено са пълни със "зависи", но е факт, че почти неспирното печатане от предходната финансова криза насам не произвежда инфлационен апокалипсис, а по-скоро балони. Декемврийската прогноза на ЕЦБ за инфлацията в еврозоната за тази година е 1%, а за 2022 беше ревизирана надолу до 1.1%.

"Централните банки се опитват да вдигнат икономическия растеж и инфлацията - това е изричната цел на паричната им политика в момента, макар че засега все още не успяват да окажат особен ефект върху инфлацията (но за това има и други причини - като намаление на ДДС в някои страни, евтин петрол и горива, втората вълна на вируса и т.н.)", обяснява Ангелов.

"Разхлабването на монетарната политика след кризата от 2008-2009 г. не беше съпроводено с разхлабване на фискалната политика. Днес печатането на пари от централните банки на развитите икономики е съпроводено с големи фискални стимули. Това означава, че напечатаните пари отиват в ръцете на домакинствата и фирмите, там, където съществува вероятност една голяма част от тях в крайна сметка да бъдат похарчени", казва Кристофор Павлов. Но допълва, че въпреки това най-вероятно отново няма да се стигне до проблеми с инфлацията. "Връзката между ръста на парите в обращение и инфлацията не е автоматична. Голямата несигурност, предизвикана от пандемията, може да накара много домакинства да предпочетат да увеличат спестяванията си, като по този начин увеличението на парите в обращение няма да доведе до увеличаване на съвкупното търсене и следователно инфлацията ще остане ниска. Ако това поведение на задържане на спестяванията на домакинства и фирми на високи нива продължи достатъчно дълго, ръстът на икономиката може постепенно да абсорбира големия ръст на парите, предизвикан от предприетите от правителствата безпрецедентни фискални и монетарни стимули за справяне с пандемията", обяснява икономистът. Според него дори и ако домакинствата и фирмите решат да похарчат голямата част от допълнителните пари, пак не е сигурно, че ще се стигне до опасно по-висока потребителска инфлация и най-вероятно в развитите икономики тя ще се увеличи с 2-3 процентни пункта.

"Опасният сценарий е, ако предприетите за справяне с пандемията стимули се окажат не просто еднократни, а продължат и след като пандемията отдавна е приключила. Особено опасно би било, ако властите възприемат твърде толерантен подход към по-високи нива на инфлация за продължителен период от време. Тогава може да се окаже, че централните банки ще се намесят твърде късно и връщането към безвредни нива на инфлация ще се окаже много болезнено. Засега обаче сме много далече от такъв сценарий", е мнението на Павлов. Той допълва, че към днешна дата високата инфлация е на едно от последните места в списъка с рисковете за България.

Темата накратко
  • Пандемичната 2020 г. завърши почти на дефлация, но очакванията са през тази година потребителските цени леко да се ускорят.
  • Анализаторите обвързват връщането на инфлацията с възстановяването на икономиките и цените на петрола.
  • Прогнозите са за около 2% ръст, като засега няма страхове да се превърне в съществен риск.

По-висока безработица, ниски котировки на петрола, по-предпазливи потребители. Пандемията логично доведе до по-малко инфлация. През декември националната статистика отчете едва 0.1% годишен ръст на потребителските цени, което е най-ниската стойност на показателя в последните четири години. И вероятно тази тенденция ще продължи и през първите месеци на новата година. Очакванията на анализаторите обаче са това да започне да се променя и в края на тази година инфлацията да се ускори, но леко - до не повече от 2%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал