Бавното завръщане на инфлацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бавното завръщане на инфлацията

Бавното завръщане на инфлацията

С възстановяването на икономиката потребителските цени отново ще тръгнат нагоре, но с малко - около 2%

Вера Денизова
4864 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко
  • Пандемичната 2020 г. завърши почти на дефлация, но очакванията са през тази година потребителските цени леко да се ускорят.
  • Анализаторите обвързват връщането на инфлацията с възстановяването на икономиките и цените на петрола.
  • Прогнозите са за около 2% ръст, като засега няма страхове да се превърне в съществен риск.

По-висока безработица, ниски котировки на петрола, по-предпазливи потребители. Пандемията логично доведе до по-малко инфлация. През декември националната статистика отчете едва 0.1% годишен ръст на потребителските цени, което е най-ниската стойност на показателя в последните четири години. И вероятно тази тенденция ще продължи и през първите месеци на новата година. Очакванията на анализаторите обаче са това да започне да се променя и в края на тази година инфлацията да се ускори, но леко - до не повече от 2%.

Макар самата дума да навява лоши асоциации, покачването на цени може да е добра новина - знак, че икономиките са започнали да се възстановяват от пандемията. Въпросът е какво ще се случи след това. Прогнозите на повечето институции, които следят България, са за по-нисък темп на нарастване на цените в средносрочен план. Има и външен стимул инфлацията да се държи под контрол - тя е част от формалните критерии за влизане в еврозоната, което поне настоящото правителство заявява, че иска да стане през 2024 г. Подобни са очакванията и за световната икономика - бавно възстановяване, слаба инфлация и ниски лихви.

Но пък не липсват и по-екзотични допускания, че съществува риск с излизането от пандемията светът да навлезе в ера на по-висока инфлация. Тя може да е страничен продукт от мащабното печатане на пари или политически мотивирана - за изтриване на част от натрупаните огромни дългове на правителствата.

Почти дефлация

Пандемичната 2020 г. завърши на ръба на дефлацията. Индексът на потребителските цени в България стартира от 4.1% през януари 2020 г. и се приземи до едва 0.1% през декември спрямо същия месец на предходната година. Силен фактор е спадът при някои енергийни продукти покрай движението на международните котировки на петрол. Регулираните цени на природния газ и на топлоенергията също бяха значително понижени през лятото на миналата година, като очакванията са, дори и да има повишение през 2021 г., то да се усети слабо от крайните потребители.

През почти цялата 2020 г. НСИ отчита и намаление на потребителските цени на нехранителните стоки, а темпът на прираст на цените на храните и услугите се забави на годишна база.

"Еврото доста поскъпна през последната една година, което действа дефлационно. Инфлацията се потиска и от въведената ниска ставка за облагане на ресторанти, включително от декември и за доставките за вкъщи. Акцизите не са повишавани, което ще продължи да задържа цените на цигари и алкохол и през 2021 г.", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Повечето анализатори обвързват връщането на инфлацията с възстановяването на икономиките по света. И България не прави изключение, още повече че сме отворена икономика, която по-лесно внася ценови влияния отвън и трудно им противодейства заради ограничените монетарни лостове.

"Основният фактор е допускането, че икономическото възстановяване ще доведе и до възстановяване на цените на горивата на международните пазари. Това бързо и директно се отразява върху България като вносител на горива и петрол. По същия начин би се отразило и възстановяване на цените на храните на международните пазари", казва Георги Ангелов. И допълва, че въпреки това през 2021 г. по-скоро говорим за ниска инфлация от около 2%.

В последната си прогноза БНБ също залага в края на 2021 г. индексът на потребителските цени да достигне 2% (измерен по европейската методология). Зад това число стоят очаквания международните цени на храните и на петрола да тръгнат нагоре през тази година. "В края на 2021 и 2022 г. очакваме базисната инфлация да бъде по-висока спрямо края на 2020 г. главно в резултат на прогнозираното ускоряване на темпа на нарастване на цените при услугите и постепенното преустановяване на тенденцията към поевтиняване на нехранителните стоки в условията на растеж на частното потребление и косвени ефекти от поскъпването на енергийните суровини и храните", посочват от БНБ.

Но има и по-предпазливи прогнози. Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк казва, че техните очаквания са инфлацията да продължи нисходящия си тренд и през 2021 г. "Въпреки програмите за субсидиране на заетостта и мерките на правителството за компенсиране загубите на доходи на фирми и домакинства данните сочат за наличието на немалък свободен капацитет в икономиката към момента. Преди възстановяването на икономиката да набере скорост и този свободен капацитет да се абсорбира, не следва да очакваме увеличение на инфлацията", казва Павлов. И допълва, че външно зададените цени също остават сравнително потиснати според техния сценарий. "Енергийните цени ще следват траекторията на възстановяване на глобалната икономика, което ще изисква поне пет-шест тримесечия, за да се достигнат нивата на БВП от преди пандемията", казва Павлов.

Фактор ли са заплатите

Въпреки трудната 2020 г. правителството увеличи разходите за заплати в куп администрации и заложи нови 10% ръст на средствата за възнаграждения в бюджета за тази година. Отделно от това бяха вдигнати минималната пенсия и заплата. Частният сектор е по-предпазлив и ако има увеличения, те са по-скоро в определени сектори и за определени длъжности. Но на теория всичко това би трябвало да подхрани инфлацията. От другата страна на везната обаче стоят загубилите работа заради пандемията. В края на 2020 г. регистрираните в бюрата по труда безработни са с почти 25.6 хил. повече спрямо година по-рано. А негативният ефект от затварянето на молове и заведения вероятно ще се усети и в първите месеци на тази година.

"Възстановяването на пазара на труда и повишение на заплатите също биха могли да подкрепят инфлацията, но това няма да стане в началото на годината, а ще отнеме повече време", казва Ангелов.

А печатането на пари

На теория ударното печатане на пари и огромните антиковид фискални мерки на правителствата също би трябвало да означават повече инфлация. Въпросът е кога и колко силно ще се прояви този ефект. А отговорите обикновено са пълни със "зависи", но е факт, че почти неспирното печатане от предходната финансова криза насам не произвежда инфлационен апокалипсис, а по-скоро балони. Декемврийската прогноза на ЕЦБ за инфлацията в еврозоната за тази година е 1%, а за 2022 беше ревизирана надолу до 1.1%.

"Централните банки се опитват да вдигнат икономическия растеж и инфлацията - това е изричната цел на паричната им политика в момента, макар че засега все още не успяват да окажат особен ефект върху инфлацията (но за това има и други причини - като намаление на ДДС в някои страни, евтин петрол и горива, втората вълна на вируса и т.н.)", обяснява Ангелов.

"Разхлабването на монетарната политика след кризата от 2008-2009 г. не беше съпроводено с разхлабване на фискалната политика. Днес печатането на пари от централните банки на развитите икономики е съпроводено с големи фискални стимули. Това означава, че напечатаните пари отиват в ръцете на домакинствата и фирмите, там, където съществува вероятност една голяма част от тях в крайна сметка да бъдат похарчени", казва Кристофор Павлов. Но допълва, че въпреки това най-вероятно отново няма да се стигне до проблеми с инфлацията. "Връзката между ръста на парите в обращение и инфлацията не е автоматична. Голямата несигурност, предизвикана от пандемията, може да накара много домакинства да предпочетат да увеличат спестяванията си, като по този начин увеличението на парите в обращение няма да доведе до увеличаване на съвкупното търсене и следователно инфлацията ще остане ниска. Ако това поведение на задържане на спестяванията на домакинства и фирми на високи нива продължи достатъчно дълго, ръстът на икономиката може постепенно да абсорбира големия ръст на парите, предизвикан от предприетите от правителствата безпрецедентни фискални и монетарни стимули за справяне с пандемията", обяснява икономистът. Според него дори и ако домакинствата и фирмите решат да похарчат голямата част от допълнителните пари, пак не е сигурно, че ще се стигне до опасно по-висока потребителска инфлация и най-вероятно в развитите икономики тя ще се увеличи с 2-3 процентни пункта.

"Опасният сценарий е, ако предприетите за справяне с пандемията стимули се окажат не просто еднократни, а продължат и след като пандемията отдавна е приключила. Особено опасно би било, ако властите възприемат твърде толерантен подход към по-високи нива на инфлация за продължителен период от време. Тогава може да се окаже, че централните банки ще се намесят твърде късно и връщането към безвредни нива на инфлация ще се окаже много болезнено. Засега обаче сме много далече от такъв сценарий", е мнението на Павлов. Той допълва, че към днешна дата високата инфлация е на едно от последните места в списъка с рисковете за България.

Темата накратко
  • Пандемичната 2020 г. завърши почти на дефлация, но очакванията са през тази година потребителските цени леко да се ускорят.
  • Анализаторите обвързват връщането на инфлацията с възстановяването на икономиките и цените на петрола.
  • Прогнозите са за около 2% ръст, като засега няма страхове да се превърне в съществен риск.

По-висока безработица, ниски котировки на петрола, по-предпазливи потребители. Пандемията логично доведе до по-малко инфлация. През декември националната статистика отчете едва 0.1% годишен ръст на потребителските цени, което е най-ниската стойност на показателя в последните четири години. И вероятно тази тенденция ще продължи и през първите месеци на новата година. Очакванията на анализаторите обаче са това да започне да се променя и в края на тази година инфлацията да се ускори, но леко - до не повече от 2%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK