Мистерията на българското потребление

БНБ се усъмни в оценките на НСИ, че българските домакинства единствени в ЕС харчат повече през 2020 г.

Според данните на НСИ българите единствени в Европа са потребявали повече през 2020 г.
Според данните на НСИ българите единствени в Европа са потребявали повече през 2020 г.    ©  Велко Ангелов
Според данните на НСИ българите единствени в Европа са потребявали повече през 2020 г.
Според данните на НСИ българите единствени в Европа са потребявали повече през 2020 г.    ©  Велко Ангелов
Темата накратко
  • Въпреки шока от пандемията оценките на НСИ показват 2% ръст на потреблението в първите девет месеца на 2020 г., като по тази линия България е единствена в ЕС на плюс.
  • Според БНБ, която стъпва на разчетите на статистиката за своите прогнози за икономиката, тези данни не кореспондират с други показатели.
  • Несъответствието може да се обясни с методологически особености, но има и фактори, които биха могли да обяснят отчасти по-устойчивите от очакваното разходи на домакинствата.

Миналата пролет очакванията бяха за икономически апокалипсис. Огромната неизвестност около пандемията, спирането на работата на цели отрасли и затварянето на милиони хора по домовете им докара по цял свят прогнози за дълбоки двуцифрени спадове на БВП. Последваха мащабни стимули от централните банки и правителствата и въпреки втората вълна на здравната криза в края на 2020 г. навсякъде очакванията за дълбочината на рецесията се подобриха.

В България БНБ също през юни предвиждаше 8.5% спад на БВП, през септември подобри очакванията си на 5.5%, а сега - на 4.4%. Това, което обаче е по-любопитно в последната ревизия на централната банка и на което тя обръща особено внимание, са данните за частното потребление на НСИ. За деветмесечието на 2020 г. разходите на домакинствата противно на интуицията се покачват с 2% в реално изражение на годишна база. Това на пръв поглед изглежда нелогично предвид ръста на безработицата, месеците без доходи за много хора в пряко ударени от кризата индустрии и слабото туристическо лято. А освен това и рязко контрастира с други показатели и с наблюдавания спад във всички останали страни от ЕС.

Макар да се опира на числа и формули, статистиката не е точна наука и особено на макроикономическо ниво работи с много допускания и оценки, които могат да доведат до изкривяване. Но когато институция като БНБ алармира за проблем, това поражда естествени съмнения, още повече че само преди година НСИ беше в обяснителен режим след неточности при данните ѝ за външната търговия, които отново се отразяваха в сметките за БВП. А тези съмнения лесно прерастват в конспиративни хипотези за умишлена манипулация на данните. Това засега изглежда по-малко вероятно, като част от тайнствено разминаващото се потребление може да намери логично обяснение, а друга част може да се дължи и на методологически особености, каквато версия развива и самата БНБ.

Харчи напук на кризата

Изходната позиция в анализа на БНБ е, че въпреки безпрецедентния икономически шок данните на НСИ показват необичайна устойчивост на потреблението. За първите девет месеца на 2020 г. то расте в реално изражение с 2%, което прави България уникална в ЕС по този показател. Средно за съюза спадът на показателя е 7.4%, а в някои държави като Великобритания и Испания е и двуцифрен.

Това разминаване може да има обяснение с различни фактори, но БНБ поетапно отхвърля повечето от тях, като стига до извода, че те в съвкупност не могат да го обяснят. Единият от аргументите е, че в България въведените противоепидемични мерки бяха по-малко строги от средното в Европа, но дори и държави с много по-меки ограничения отчитат спадове на потреблението. Друго възможно обяснение - компенсиращите фискални разходи на правителствата, също не издържа на теста. В България те са около 4% от БВП, което е под средното в ЕС.

Централната банка привежда и сравнение с други показатели, които логически и исторически са свързани с темпа на потребление - например индексите за оборота в търговията на дребно и обемите на картовите плащания. "През второто и третото тримесечие на 2020 г. тези високочестотни индикатори сигнализират за значително по-потисната динамика на частното потребление спрямо регистрираното по националните сметки на НСИ", пише в анализа на БНБ.

Какво точно мерим

Едно възможно обяснение за устойчивостта на потреблението се крие в методологията зад меренето му. Най-общо казано, има две концепции - вътрешна и национална. При първата целта на статистиците е да обхванат всички потребителски разходи, направени в страната - независимо дали са на местни домакинства или от чуждестранни туристи. При втората идеята е да се изчисли потреблението на местното население - включват се разходите на българите в други страни, но се изключват тези на чужденци, направени в България.

За изчисляването на БВП се ползва националната концепция и тъй като при нея големият спад на чужди туристи не се отчита, тя логично прави потреблението по-устойчиво. А също така, ако в нормални години българи са пътували и правили повече разходи в други страни, през 2020 г. те са съсредоточили потреблението си тук. От БНБ показват и графично, че исторически двата подхода дават почти аналогични резултати, но през 2020 г. чувствително се разминават - ако се гледа вътрешната концепция, вместо 2% ръст на потреблението би имало 4.1% спад.

Това обаче също не би могло да даде пълно обяснение на куриозните данни. Най-малкото данните в другите държави също се правят по национална концепция, а сред тях има и такива, в които туризмът е с доста по-съществен дял в икономиката като Хърватия, Гърция, Португалия. А там също се наблюдават спадове.

Трябва да се отбележи, че изборът на концепция не влияе по никакъв начин на БВП. Разходите, които в единия или другия случай отпадат от потреблението, влизат в нетния износ на услуги, така че сумата като цяло се запазва. Бившият зам. финансов министър Любомир Дацов обяснява, че такива ревизии в рамките на компонентите на БВП не са необичайни и се случват и с постъпването на неотчетени данни за инвестиции или от платежния баланс. Друг икономически анализатор, с който "Капитал" разговаря, също смята, че текущото оценяване на компонентите на БВП е доста несигурно и вероятно НСИ прави фини настройки, така че данните да изглеждат логично. Алтернативата за тях, ако стъпват само на "сигурните" данни, би била да правят огромни ревизии, което също не се приема добре.

Но потреблението е важен показател за прогнозите и бюджетирането в редица сектори на икономиката, така че със сигурност повече яснота как се стига до финалното число би била добре дошла. Не се знае дори коя концепция се извежда от другата на база допускания. Ясно е, че това е оценка на НСИ, а не реално събрани данни за всички извършени разходи от домакинствата, но често методологиите за такива показатели остаряват бързо при динамично променящия се пазар на услугите по света.

Зрънцата истина

При всички закономерни съмнения българите да са единствените европейци, харчили повече насред кризата, има поне няколко други фактори и косвени индикатори, които подсказват, че потреблението в страната през 2020 г. може наистина да не е пострадало толкова. Едното е, че заплатите продължиха да растат внушително - средно с 5.4%, което ни прави втори по този показател след Литва, докато на ниво ЕС средно има лек спад. А в публичния сектор покачването на възнагражденията беше дори по-голямо. БНБ отчита това, като счита, че "не е достатъчно, за да компенсира негативните ефекти от пандемията върху финансовото състояние на потребителите, като реалният разполагаем доход на домакинствата се е понижил с 1.8% спрямо януари - септември 2019 г.".

Друг фактор са и ежемесечните фиксирани добавки към пенсиите, които правителството въведе като вид антикризисна мярка. Предвид ниските нива на доходи на възрастните хора в страната те логично почти изцяло се превръщат в потребление. Това според Любомир Дацов е особено добре подействала антикризисна мярка. Той вижда и още фактори, които биха могли да са скрит източник на потребление. "Възможно е да има изсветляване на доходи. Също така статистиката може да е уловила и десетки хиляди завърнали се от чужбина българи и започнали да потребяват тук", обясни Дацов с уговорката, че тези допускания са хипотетични и трудно може да се изчисли колко съществен е ефектът от тях.

Други теоретични аргументи за устойчивост на потреблението е влиянието на някои от мерките като мораториума върху вноските по кредитите, което освобождава ресурс в домакинствата за повече потребление. Подобен ефект би трябвало да имат и безлихвените заеми от ББР. Сходни мерки обаче имаше в почти всички страни от ЕС, така че това също трудно обяснява по-доброто представяне на България.

Косвен индикатор са и отчетените от финансовото министерство повече приходи от ДДС към ноември 2020 г. спрямо 2019 г. от сделки в страната - с 440 млн. лв. (6.8%). Постъпленията от данъка върху вноса се свиват със 720 млн. лв., но там силно влияние имат доста външни фактори като ниските цени на петрола.

Така, макар да няма една конкретна и ясна причина, е възможно наистина обяснението да не е първосигналното "натаманяват данните", а потреблението да е било по-устойчиво от интуитивно очакваното. Което пък не прави по-валидна другата (любима на управляващите) крайност на спектъра от възможни обяснения - "справяме се най-добре с пандемията".

Какво очаква БНБ

В новата си ревизия централната банка вече залага, че БВП се е свил не с 5.5%, както прогнозираше през септември, а с 4.4% през 2020 г. Тя обаче понижава леко и очакванията си за ръст през тази (3.7%) и следващата година (3.6%).

Освен изненадата с потреблението обаче БНБ залага и чувствително по-високи очаквания за правителствени разходи за 2020 и 2021 г. Новата прогноза стъпва още на малко по-слаб спад на инвестициите през 2020 г. и съответно по-слаб ръст през 2021 г. Единствено негативният ефект от нетния износ се увеличава, но и той ще се върне към положителен принос през тази година, смятат анализаторите на БНБ.